53 години българска космическа наука
Обикновено, когато приказваме за България като галактическа страна се сещаме за полета на Георги Иванов, с който България се подрежда измежду първите шест галактически държави; за Александър Александров, който лети през 1988 година, и евентуално за фамозната българска галактическа храна.
От малко повече от половин век обаче, се развива българската галактическа просвета, а тази година Институтът за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките (ИКИТ) отбелязва своята петдесета годишнина.
Мисията на института е провеждането на фундаментални и приложни проучвания в региона на физиката на Космоса, отдалечените проучвания на Земята и планетите и развиването на аерокосмическите технологии.
Започнал от група запалянковци като лаборатория по физика на космоса, през днешния ден институтът се занимава с необятен набор действия: от слънчево-земна и галактическа физика и астрофизика през отдалечено проучване на Земята и планетите до създаването на новаторска аерокосмическа техника и технологии, всичко това в партньорство с водещи институти по целия свят.
Науката е екипен спорт и няма изобретение или иновация – дело единствено на един човек, споделя проф. доктор Димитър Теодосиев от научния съвет на института.
Чуйте какво още сподели той, както и зам. ръководителят и отговарящ връзките с обществеността на ИКИТ Валери Васев.
Във връзка с научната стратегия на втория ни космонавт, Александър Александров, през 1988 година е създаден първия уред за премерване на галактическата радиация от серията „ Люлин “. За своите 34 години „ Люлин “ се трансформира в нещо като запазена марка на ИКИТ Българска академия на науките. Уредите от серията „ Люлин “ се употребяват от учени в Япония, Съединени американски щати, Русия, редица европейски страни, Канада и Австралия.
23 дозиметъра „ Люлин “ сега са в Космоса, обезопасяват необятен кръг проучвания и обезпечават данни за опити, а във високата атмосфера са доста повече.
Един от приборите ще пътува на борда на Блу Ориджин в средата на 2023 година, а преди този момент „ Люлин “ ще има на Върджин галактик – този дозиметър е поръчан от италианската академия на науките.
Повече за тази сполучлива история ще чуете от проф. Цветан Дачев – един от отличените 49 български учени в авторитетната ранглиста на Станфордския университет за най-влиятелни учени в света.
Проф. Дачев е от основателите и кръстници на прибора Люлин за премерване на радиацията в Космоса и високата атмосфера, а както ще се убедите от диалога, той не споделя колонизаторския оптимизъм на хора като Ричард Брансън и Илон Мъск за скорошно заселване на Марс и Луната.
От малко повече от половин век обаче, се развива българската галактическа просвета, а тази година Институтът за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките (ИКИТ) отбелязва своята петдесета годишнина.
Мисията на института е провеждането на фундаментални и приложни проучвания в региона на физиката на Космоса, отдалечените проучвания на Земята и планетите и развиването на аерокосмическите технологии.
Започнал от група запалянковци като лаборатория по физика на космоса, през днешния ден институтът се занимава с необятен набор действия: от слънчево-земна и галактическа физика и астрофизика през отдалечено проучване на Земята и планетите до създаването на новаторска аерокосмическа техника и технологии, всичко това в партньорство с водещи институти по целия свят.
Науката е екипен спорт и няма изобретение или иновация – дело единствено на един човек, споделя проф. доктор Димитър Теодосиев от научния съвет на института.
Чуйте какво още сподели той, както и зам. ръководителят и отговарящ връзките с обществеността на ИКИТ Валери Васев.
Във връзка с научната стратегия на втория ни космонавт, Александър Александров, през 1988 година е създаден първия уред за премерване на галактическата радиация от серията „ Люлин “. За своите 34 години „ Люлин “ се трансформира в нещо като запазена марка на ИКИТ Българска академия на науките. Уредите от серията „ Люлин “ се употребяват от учени в Япония, Съединени американски щати, Русия, редица европейски страни, Канада и Австралия.
23 дозиметъра „ Люлин “ сега са в Космоса, обезопасяват необятен кръг проучвания и обезпечават данни за опити, а във високата атмосфера са доста повече.
Един от приборите ще пътува на борда на Блу Ориджин в средата на 2023 година, а преди този момент „ Люлин “ ще има на Върджин галактик – този дозиметър е поръчан от италианската академия на науките.
Повече за тази сполучлива история ще чуете от проф. Цветан Дачев – един от отличените 49 български учени в авторитетната ранглиста на Станфордския университет за най-влиятелни учени в света.
Проф. Дачев е от основателите и кръстници на прибора Люлин за премерване на радиацията в Космоса и високата атмосфера, а както ще се убедите от диалога, той не споделя колонизаторския оптимизъм на хора като Ричард Брансън и Илон Мъск за скорошно заселване на Марс и Луната.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ