Обикновеният дрян (лат. Cornus mas) е дървото, чиито цветове първи

Обикновеният дрян (лат. Cornus mas) е дървото, чиито цветове първи изпъстрят пейзажа през настъпващата пролет, а плодовете му - дренките, поставят продълговата точка на златната есен.Дренките са част от трапезата на хората от повече от седем хиляди години. Плодчетата са били добре познати на Древния свят и споменаването им е засвидетелствано у голям брой създатели. В описанието на Златния век в “Метаморфози ” Овидий написа:

“Хората бяха щастливи с храна, без насила израсла,
късаха ягодов плод и беряха планински малини,
дренки, висящи зърна от бодливия шубрак на къпина,
жълъди, капнали подарък от дървото на Юпитер китно. ”

[Метаморфози, Овидий, прев. Георги Батаклиев, изд. 1974]

Произходът на многогодишното дърво или шубрак от семейство Дрянови (Cornaceae) води началото си от района на Източна Европа и Западна Азия, като в доста елементи от тези региони е ценено и до през днешния ден поради своите плодове. Видовете му наброяват над 40. В България листопадното растение с блестящо червени плодове вирее по сухи и каменливи скатове в предпланинските региони на височина до 1500 метра над морското ниво. Дренките се берат, когато узреят изцяло в интервала от края на август до октомври.

Сочните киселеещи плодчета на дряна имат прелестен мирис, стипчив усет и са леко стипчиви. Употребяват се и сурови и модифицирани като кулинарна добавка или в като съществена съставна част в сладкарски произведения и в консервната индустрия. От дренките се прави сладко, конфитюр, желе, сокове, сиропи, компоти, безалкохолни питиета, ликьори, виновност. Съставка са и на познатата турска плодова напитка Шербет, отдалечен родственик на питието Сорбе. В някои кулинарни обичаи плодчетата се прибавят даже към месни и рибни ястия или към супи като фалшификация.