. Обичам животните и зная, че техния и моя живот са

.

Обичам животните и зная, че техния и моя живот са парченце от една и съща незнайна сляпа мощ. Обичам да ги следя и уча.

Интересно е да вникнеш в техния живот и да схванеш техните особености, техните привички, техните инстинкти. Колкото повече ги изучаваш, толкоз повече разбираш, че няма разлика с изключение на вьншна, сред тях и индивида.

Любовната ария на птиците, полета на орела, грацията на сърната, живота на мъничките инсекти, изгубени из тревата, окраските, с които така обилно и така рационално е боядисала природата всички, удивляват нашата мисъл и карат душата да изтръпва пред незнайната мощ на живота, толко хармонична, толко целесъобразна, толко въодушевена.

Лишени от предразсъдъците, които сковават човешката мисъл и човешката воля, тия твари, над които човек се слага по този начин високо, заслужават почитание и любов.

Тяхната обич е чиста и свободна, това е тяхната велика вяра. Техният господ е всеки път в тях, с тях и при тях. Те не го менят, не го смъкват и не го качват.

При все това аз съм ловджия. Ходя с пушка и куче по полето и гората, изстрелвам и умъртвявам.

Често са ме питали не ми ли е жалост за бедните, беззащитни животни.

Справедливо ли е? Морално ли е? Човечно ли е?

Странно в действителност. Аз съм убивал глухар сега на неговия любовен възторг. Разстрастен той тичаше към женската с протегната шия, с полуотворена човка. Досега още виждам неговото влюбено лице, очите му. Струва ми се дори, че той бе огрян от някаква странна, хубава усмивка. При все това аз го убих.

Аз изстрелвам на дивите патици, на яребиците, на дребните пъдпъдици. Те падат мъртви, покосени от сачмите, като дребни парцалчета, или ги пипвам ранени. Тогава виждам в очите им предсмъртния смут или тихото безпомощно примирие пред ориста.

И за момент мене ми става жално. За момент.

Справедливо ли е? Морално ли е? Човечно ли е? Защо възприятието на жал не спре ръката ми?

Всички тия въпроси стоят неразрешени, мъчни. Колкото и да ги страня, те се постановат.

Само аз ли, който умъртвявам тия животни, съм отговорен, или и вие, които, ядейки на драго сърце опечения дивеч, ми говорите за моята свирепост по този начин укорно и с такова фино възприятие на съчувствие?

И вас, и мене ни оправдава единствено това, че там, в тайните на нашата душа, сред необяснимите морални закони, които ни движат, лежи у всички ни и зверското.

Елин Пелин „ Въпроси “