Откъде произлизат тиквените фенери
Няма по-класически облик за Хелоуин от този на блестяща издълбана тиква, сложена в прозорец или до входа, създавайки зловеща атмосфера. В продължение на десетилетия издълбаването на тиква е една от най-американски обичаи за есента, отбелязва се с празненства, фестивали и телевизионни надпревари.
Интересна приказка е историята на тези тикви за Хелоуин или фенерите, тяхното значение като украса за Хелоуин и за какво са издълбани. Въпреки че именитият конник без глава и неговата тиква плашат американците от генерации насам, същинският генезис на фенерите се връща обратно от епохи, до традициите на Стария свят в страни като Ирландия, Англия и Шотландия. По пътя езическите ритуали, лудите митове и естествените явления са се преплели, с цел да основат една приковаваща история, която е отчасти действителност, отчасти небивалица и ужасяващо занимателна.
Келтски ритуали
Концепцията за потреблението на кръговиден плод или зарзават за показване на човешкото лице датира от хиляди години в някои европейски келтски култури. „ Може даже да има предхристиянски генезис, който е еволюирал от обичая за удостояване на главата или може би съставлява военни титли, взети от врагове “, споделя Нейтън Манион, шеф на музея на EPIC – Ирландския емиграционен музей в Дъблин. “Това е много злокобно, само че би могло да символизира отсечените глави на враговете. ”
Идеята се корени по време на келтския фестивал „ Самхейн “, който в началото се чества на 1 ноември и въодушевява доста модерни обичаи на Хелоуин. Вярвало се е, че в навечерието на „ Самхейн “, 31 октомври, духовете на мъртвите се смесват с живите. За да се предпазят от тези изгубени души, хората биха се маскирали и издълбавали ужасяващи лица от ядливи грудки като цвекло, картофи и ряпа, които нормално били в обилие след скорошна годишна продукция.
Според Mанион празникът също се е развил от на практика съображения. „ Металните фенери били много скъпи, тъй че хората изпразвали ядливите грудки “, изяснява той. “С течение на времето те стартират да издълбават лица и дизайни, които разрешават на светлината да минава през дупките, без да гаси пламъка. ”
Посетителите на Националния музей на Ирландия, „ Живот на село “ в окръг Майо, могат да видят от първа ръка какъв брой ужасяващи са били тези ряпи. В непрекъснатите експонати на музея има гипсова отливка от издълбана ряпа, която била доста публикувана при започване на ХХ в., наречена „ фантомна ряпа “ и която има злокобни зъби и очи.
Човешки недостатъци и трикове на природата
Произходът на фенерите не се лимитира до продукта; терминът се отнася и за хората. Според речника на Мириам Уебстър във Англия е било всекидневно да назовават човек с незнайно име „ Джак “. Например, нощен надзирател е бил именуван „ Джак с фенера “.
След това има ирландска легенда от XVIII век: Скъпият Джак, нежелателен, за който се приказва, че е ковач със податливост към злодеяния и алкохол. Има десетки версии, само че постоянно срещано изложение е, че Скъпият Джак два пъти е подмамил демона. Когато Джак починал, му били неразрешени и парадайса и пъкъла. Но демонът се смилил над Джак и му дал въглен от жарава, с цел да възпламени фенера си, до момента в който се скита сред двете места вечно, вдъхновявайки името Jack-of-the-Lantern или jack-o’-lantern.
„ Използвано е и като морална приказка, легенда, защото душата на Джак е била заклещена сред два свята и в случай че се държите по същия метод като него, вие също може да свършите по същия метод “, споделя Манион.
Приказката изяснява също ignis fatuus, естествен феномен, който се среща и блата, като тези в ирландската провинция и който създава трептящи светлини, до момента в който газовете от разлагащите се органични субстанции изгарят. Тези прахове били преименувани на jack-o’-lantern, защото приличали на „ плаващ пламък, отдалечаващ се от пасажерите “, изяснява Манион. „ Ако се опитате да наблюдавате светлината, можете да паднете в мивка или тресавище или да се удавите. Хората считали, че това е „ Джак с фенера “, изгубена душа или фантом.
Тъй като Ирландия стартира процеса на национална електрификация през 30-те години, легендата за Скъпия Джак стартира да отслабва. „ Веднага откакто светлините светват, доста от историите губят своята мощ и въображението на хората към този момент не е толкоз бясно “, споделя Манион.
Пристигане в Съединени американски щати
И въпреки всичко, до тогава традицията на „ Джак с фенера “ се е утвърдила в Новия свят и се появява в американската литература и медии. Писателят Натаниел Хоторн загатва в един от разказите си от 1835 година Големият карбункул и още веднъж през 1852 година във „ Фадъртоп “, роман за чучело, чиято глава е издълбана тиква. Според Синди От, създател на „ Тиква: Любопитната история на една американска икона “, първото изображение на тиква с „ Джак-фенер “ евентуално е това, което се появява в брой от 1867 година на „ Харпърс Уикли “.
Легендата за конника без глава от Уошингтън Ървинг, къса история, оповестена през 1820 година и преиздадена през 1858 година, задвижва тиквата в американската просвета повече от всеки път. В разгара на повествованието конникът без глава хвърля издълбана тиква върху Ичабод Крейн, който в никакъв случай повече не е забелязан. Но множеството от изображенията на този отблъскващ изверг го изобразяват с „ Джак-фенер “, заради което историята се трансформира в дълготраен детайл на Хелоуин.
„ Легендата се счита за история за Хелоуин, евентуално тъй като е една от първите световноизвестни истории на ужасите “, изяснява Сара Масия, изпълнителен шеф на Историческото общество на Сънливата празнина и Таритаун. “Тиквата стартира да се свързва с този детайл на боязън и по тази причина се появява фенерът, тъй като е с хесианския боец, безглавия конник, без значение по какъв начин се споделя. ”
През ХIХ в. и началото на ХХ век идването на ирландски имигранти, носещо със себе си своите обичаи и митове, също оказва помощ за оформянето на историята на фенерите в Америка. Те разкрили, че тиквите, които не са локални в Ирландия, само че са публикувани в Северна Америка, са доста по-лесни за изрязване, в сравнение с ряпа или картофи.
Тъй като повече американци започнаха да честват Хелоуин, фенерът се появява като най-емблематичното му изображение. Преглед в Конституцията на Атланта разказва доста позитивно фестивала от 1892 година “Всички Хелоуин ” в дома на кмета на Атланта Уилям Хемфил: “Никога в аналите на обществото в Атланта не е имало по-уникални и блестящи занимания. ” с украшения, показващи „ всевъзможни усмихнати фенери, направени от кратуни, с ловко издълбани лица “.
Тикви към този момент не са единствено с декоративна цел. Въпреки ужасяващия си външен тип, фенерите символизират приветливо възприятие за общественост. „ На Хелоуин не отиваш в къщата на някого, в случай че той няма „ Джак-фенер “, споделя От. „ Става въпрос за създаване на общественост, отбрана на положителните полезности в квартала. Тиквата и фенерът също си присвояват тези смисли.
През последното десетилетие известността на фенерите не понижава. Според Министерството на земеделието на Съединени американски щати през 2018 година са събрани над 1 милиард тона тикви. Много от тях се озовават на верандите като фенери, въпреки че някои вършат телевизионни участия в излъчвания като „ Тиквени войни “ на HGTV или „ Скандални тикви “ на хранителната мрежа.
Тикви по време на пандемия
Тази година коронавирусът поставя спирачките на празненствата за Хелоуин, само че някои фестивали не престават с защитни ограничения. Обикновено в Ню Йорк „ Слипи Холоу “ и прилежащия „ Таритаун “ се организират десетки събития в чест на легендата за Конника без глава. През 2020 година, когато честват двестагодишнината от истинската обява на историята, програмирането е фрапантно понижено. Но фестивалът „ Големият Джак с фенера “ осветлен с повече от 7000 издълбани тикви, е отворен с понижено място, предварителни покупки на билети и ограничения за обществено разграничаване.
В Гретна, Небраска, тиквената кръпка предлага 22 акра тикви, няколко атракции и тази година приложение за следене, което посетителите могат да ревизират онлайн. На известното събитие „ Ботаническа градина “ в Далас „ Есента в Дендрариума “ маските и ранната регистрация са наложителни за проучване на арт подиуми с над 90 000 тикви.
От своя страна, уредниците на фестивала на тиквата Кийн в Ню Хемпшир, който счупи върха на Гинес за най-вече почитатели, трансформираха формата и приканиха жителите да слагат своите резби начело до домовете и бизнеса си. В Атланта притежател на дребен бизнес е показал реколтата от тиква на обществеността със система за доставка, която донася тези сезонни артикули до потребителските в кварталите.
За да се избегне заразяване или разпространяване на вируса, Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите предлагат на хората, които честват Хелоуин в региони с висока периодичност на COVID-19, да се въздържат от пътувания по селски фестивали.
За благополучие, към момента можем да влезем в духа на Хелоуин по обичаен метод: да издълбаем фенер вкъщи, както хората са правили от епохи, с цел да внесем малко светлина в тъмната есенна нощ.
Интересна приказка е историята на тези тикви за Хелоуин или фенерите, тяхното значение като украса за Хелоуин и за какво са издълбани. Въпреки че именитият конник без глава и неговата тиква плашат американците от генерации насам, същинският генезис на фенерите се връща обратно от епохи, до традициите на Стария свят в страни като Ирландия, Англия и Шотландия. По пътя езическите ритуали, лудите митове и естествените явления са се преплели, с цел да основат една приковаваща история, която е отчасти действителност, отчасти небивалица и ужасяващо занимателна.
Келтски ритуали
Концепцията за потреблението на кръговиден плод или зарзават за показване на човешкото лице датира от хиляди години в някои европейски келтски култури. „ Може даже да има предхристиянски генезис, който е еволюирал от обичая за удостояване на главата или може би съставлява военни титли, взети от врагове “, споделя Нейтън Манион, шеф на музея на EPIC – Ирландския емиграционен музей в Дъблин. “Това е много злокобно, само че би могло да символизира отсечените глави на враговете. ”
Идеята се корени по време на келтския фестивал „ Самхейн “, който в началото се чества на 1 ноември и въодушевява доста модерни обичаи на Хелоуин. Вярвало се е, че в навечерието на „ Самхейн “, 31 октомври, духовете на мъртвите се смесват с живите. За да се предпазят от тези изгубени души, хората биха се маскирали и издълбавали ужасяващи лица от ядливи грудки като цвекло, картофи и ряпа, които нормално били в обилие след скорошна годишна продукция.
Според Mанион празникът също се е развил от на практика съображения. „ Металните фенери били много скъпи, тъй че хората изпразвали ядливите грудки “, изяснява той. “С течение на времето те стартират да издълбават лица и дизайни, които разрешават на светлината да минава през дупките, без да гаси пламъка. ”
Посетителите на Националния музей на Ирландия, „ Живот на село “ в окръг Майо, могат да видят от първа ръка какъв брой ужасяващи са били тези ряпи. В непрекъснатите експонати на музея има гипсова отливка от издълбана ряпа, която била доста публикувана при започване на ХХ в., наречена „ фантомна ряпа “ и която има злокобни зъби и очи.
Човешки недостатъци и трикове на природата
Произходът на фенерите не се лимитира до продукта; терминът се отнася и за хората. Според речника на Мириам Уебстър във Англия е било всекидневно да назовават човек с незнайно име „ Джак “. Например, нощен надзирател е бил именуван „ Джак с фенера “.
След това има ирландска легенда от XVIII век: Скъпият Джак, нежелателен, за който се приказва, че е ковач със податливост към злодеяния и алкохол. Има десетки версии, само че постоянно срещано изложение е, че Скъпият Джак два пъти е подмамил демона. Когато Джак починал, му били неразрешени и парадайса и пъкъла. Но демонът се смилил над Джак и му дал въглен от жарава, с цел да възпламени фенера си, до момента в който се скита сред двете места вечно, вдъхновявайки името Jack-of-the-Lantern или jack-o’-lantern.
„ Използвано е и като морална приказка, легенда, защото душата на Джак е била заклещена сред два свята и в случай че се държите по същия метод като него, вие също може да свършите по същия метод “, споделя Манион.
Приказката изяснява също ignis fatuus, естествен феномен, който се среща и блата, като тези в ирландската провинция и който създава трептящи светлини, до момента в който газовете от разлагащите се органични субстанции изгарят. Тези прахове били преименувани на jack-o’-lantern, защото приличали на „ плаващ пламък, отдалечаващ се от пасажерите “, изяснява Манион. „ Ако се опитате да наблюдавате светлината, можете да паднете в мивка или тресавище или да се удавите. Хората считали, че това е „ Джак с фенера “, изгубена душа или фантом.
Тъй като Ирландия стартира процеса на национална електрификация през 30-те години, легендата за Скъпия Джак стартира да отслабва. „ Веднага откакто светлините светват, доста от историите губят своята мощ и въображението на хората към този момент не е толкоз бясно “, споделя Манион.
Пристигане в Съединени американски щати
И въпреки всичко, до тогава традицията на „ Джак с фенера “ се е утвърдила в Новия свят и се появява в американската литература и медии. Писателят Натаниел Хоторн загатва в един от разказите си от 1835 година Големият карбункул и още веднъж през 1852 година във „ Фадъртоп “, роман за чучело, чиято глава е издълбана тиква. Според Синди От, създател на „ Тиква: Любопитната история на една американска икона “, първото изображение на тиква с „ Джак-фенер “ евентуално е това, което се появява в брой от 1867 година на „ Харпърс Уикли “.
Легендата за конника без глава от Уошингтън Ървинг, къса история, оповестена през 1820 година и преиздадена през 1858 година, задвижва тиквата в американската просвета повече от всеки път. В разгара на повествованието конникът без глава хвърля издълбана тиква върху Ичабод Крейн, който в никакъв случай повече не е забелязан. Но множеството от изображенията на този отблъскващ изверг го изобразяват с „ Джак-фенер “, заради което историята се трансформира в дълготраен детайл на Хелоуин.
„ Легендата се счита за история за Хелоуин, евентуално тъй като е една от първите световноизвестни истории на ужасите “, изяснява Сара Масия, изпълнителен шеф на Историческото общество на Сънливата празнина и Таритаун. “Тиквата стартира да се свързва с този детайл на боязън и по тази причина се появява фенерът, тъй като е с хесианския боец, безглавия конник, без значение по какъв начин се споделя. ”
През ХIХ в. и началото на ХХ век идването на ирландски имигранти, носещо със себе си своите обичаи и митове, също оказва помощ за оформянето на историята на фенерите в Америка. Те разкрили, че тиквите, които не са локални в Ирландия, само че са публикувани в Северна Америка, са доста по-лесни за изрязване, в сравнение с ряпа или картофи.
Тъй като повече американци започнаха да честват Хелоуин, фенерът се появява като най-емблематичното му изображение. Преглед в Конституцията на Атланта разказва доста позитивно фестивала от 1892 година “Всички Хелоуин ” в дома на кмета на Атланта Уилям Хемфил: “Никога в аналите на обществото в Атланта не е имало по-уникални и блестящи занимания. ” с украшения, показващи „ всевъзможни усмихнати фенери, направени от кратуни, с ловко издълбани лица “.
Тикви към този момент не са единствено с декоративна цел. Въпреки ужасяващия си външен тип, фенерите символизират приветливо възприятие за общественост. „ На Хелоуин не отиваш в къщата на някого, в случай че той няма „ Джак-фенер “, споделя От. „ Става въпрос за създаване на общественост, отбрана на положителните полезности в квартала. Тиквата и фенерът също си присвояват тези смисли.
През последното десетилетие известността на фенерите не понижава. Според Министерството на земеделието на Съединени американски щати през 2018 година са събрани над 1 милиард тона тикви. Много от тях се озовават на верандите като фенери, въпреки че някои вършат телевизионни участия в излъчвания като „ Тиквени войни “ на HGTV или „ Скандални тикви “ на хранителната мрежа.
Тикви по време на пандемия
Тази година коронавирусът поставя спирачките на празненствата за Хелоуин, само че някои фестивали не престават с защитни ограничения. Обикновено в Ню Йорк „ Слипи Холоу “ и прилежащия „ Таритаун “ се организират десетки събития в чест на легендата за Конника без глава. През 2020 година, когато честват двестагодишнината от истинската обява на историята, програмирането е фрапантно понижено. Но фестивалът „ Големият Джак с фенера “ осветлен с повече от 7000 издълбани тикви, е отворен с понижено място, предварителни покупки на билети и ограничения за обществено разграничаване.
В Гретна, Небраска, тиквената кръпка предлага 22 акра тикви, няколко атракции и тази година приложение за следене, което посетителите могат да ревизират онлайн. На известното събитие „ Ботаническа градина “ в Далас „ Есента в Дендрариума “ маските и ранната регистрация са наложителни за проучване на арт подиуми с над 90 000 тикви.
От своя страна, уредниците на фестивала на тиквата Кийн в Ню Хемпшир, който счупи върха на Гинес за най-вече почитатели, трансформираха формата и приканиха жителите да слагат своите резби начело до домовете и бизнеса си. В Атланта притежател на дребен бизнес е показал реколтата от тиква на обществеността със система за доставка, която донася тези сезонни артикули до потребителските в кварталите.
За да се избегне заразяване или разпространяване на вируса, Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите предлагат на хората, които честват Хелоуин в региони с висока периодичност на COVID-19, да се въздържат от пътувания по селски фестивали.
За благополучие, към момента можем да влезем в духа на Хелоуин по обичаен метод: да издълбаем фенер вкъщи, както хората са правили от епохи, с цел да внесем малко светлина в тъмната есенна нощ.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ