Хлябът веднага ще поевтинее с 20% при нулев ДДС. Говори Марияна Кукушева
* Няма заплаха цялото зърно да се изнесе, мелничарите го купуват на същите цени като търговците, споделя Марияна Кукушева, ръководител на Националния съюз на хлебарите и сладкарите в България * Според отчета на FAO инфлацията ще продължи до 2025 година * Мълчанието на властта за отплата на газа за компаниите основава суматоха измежду бизнеса * Конкуренцията е единственият правилен метод за угнетяване на шоковото повишаване * Диференцирана ставка би трябвало да има за повече храни
- Този Великден ще е много по-различен от друга година. Мъчи ни войната, мъчат ни и високите цени, за които бизнесът от дълго време предизвестява. Докога очаквате да продължи инфлацията, госпожо Кукушева?
- В отчета на FAO /Световната организация по продоволствена сигурност към ООН/ са записани две неща. Първо, че подобен растеж на цените на питателните първични материали не е имало през последните 70 година И второ, специалистите на FAO декларират, че растежът на цените на енергоизточниците, на газа, на петрола и на питателните първични материали ще продължи до 2025 година
Някои страни ще съумеят да запазят своите стопански системи, а други ще се окажат тотално неподготвени. За страдание в България нещата са доста по-тежки, в сравнение с позволяваме. Няма единна политика във връзка с анализите, които би трябвало да бъдат направени. Ние живеем като в капсула, отдалечена от времето, в което сме.
За разлика от останалите европейски страни, при нас не се разискват разновидности за превъзмогване на хиперинфлацията, която към този момент имаме. За такава приказваме, когато инфлацията мине 10%. В България по последни данни на финансовото министерство тя е над 12%. До края на годината допускаме, че ще е двойна.
Цените на храните не зависят от националното ползване и от тяхната себестойност на национално равнище. Ние от година и половина предизвестяваме, че инфлацията ще бъде част от нашия стопански живот. Според някои анализатори стагфлацията е надалеч от нас. Нищо сходно. При стагфлация цените порастват - освен у нас, само че и в целия свят. Това е реалност. От Европа не можем да чакаме избавителен пояс. При стагфлацията безработицата пораства. А при нас това се случва от една страна - тъй като се затварят компании, а от друга - тъй като хората не са стимулирани задоволително, с цел да работят.
- Заговори се за продоволствена сигурност, обезпечена ли е тя за България?
- Продоволствената сигурност в България е реалност. Страната ни е чист производител и експортьор на зърно. Ние произвеждаме 5 пъти повече, в сравнение с използваме. Ако страни като Франция, Германия, Италия, Испания, Португалия и Гърция имат запас за един месец, България има гарантиран запас за продоволствена сигурност - самун и зърнени култури, в границите на близо 2 година
Търсенето на зърнени култури пораства. Все повече богати арабски страни отварят публични поръчки за доставка на зърнени храни. И в случай че България се подреди измежду доставчиците, това би било една доста добра вест за българското селско стопанство и за Брутният вътрешен продукт на страната.
- В момента на зърнения пазар се е отворила една голяма дупка, тъй като не знаем дали Русия и Украйна ще вземат участие тази година.
- Напротив, към този момент знаем. Ние сме на месец и 20 дни от жътвата, която стартира към 10-15 юни. Ако при започване на март не знаехме какво ще се случи, в този момент към този момент знаем, че в Черноморския басейн Русия и Украйна няма да показват своя земеделска продукция. Те са отвън играта. Това значи, че 30% от международното произвеждане на пшеница и слънчоглед няма да ги има на пазара. Голямото търсене обезпечено ще усили цените.
- При това голямо търсене няма ли заплаха от България да се изнесе цялото зърно, което сме произвели?
- Не мисля, че можем да стигнем до там. Първо, тъй като българските преработватели имат съществени контракти със земеделските производители. Второ - мелничарите, заплащат същите цени като търговците, купуващи пшеница за експорт - борсови цени. В случая сме улеснени откъм логистика - малко по-ниски цени, тъй като тя постоянно е за сметка на преработвателя.
Земеделските производители не могат да бъдат ощетени от комерсиалните покупко-продажби с българските преработватели. И всеки, който гледа на тази тематика от различен ъгъл - несъмнено става въпрос за измама, заблуждение на публичното мнение.
- Казвате, че огромното търсене ще усили цените на годишна продукция 2022. Какви са прогнозите?
- Себестойността на реколтата, която ще приберем през есента на 2022 година, към този момент е с 30% по-висока по отношение на годишна продукция 2021 година Очакваме още 15-18% растеж. Цената на газа, която влиза в себестойността на всеки артикул, продължава да пораства.
Изключително потребна е политиката на държавното управление за отплата на цените на силата за бизнеса. Но още веднъж подсещаме, че цената на газа не е обезщетена за компаниите. Мълчанието по този въпрос основава суматоха. Търсят се способи да се обезпечат бъдещи заплащания. Тогава може да следим деформиране на търговски практики.
- Някои ръководещи настояват, че има далавера във връзка с цените на някои артикули. Така ли е?
- Спекулата е тип комерсиална интервенция, която подсигурява добавена стойност на всеки по веригата - от производството до реализацията на даден артикул. Тя не е нещо наказуемо. С говоренето за далавера и спекуланти без ясна сметка какво значи това се отклонява вниманието към незначителни неща и не виждаме огромните камъни по пътя на нашата стопанска система.
За страдание, до 2025 година ни чакат не малко банкрути. Това е много дълъг период, който е плануван от международните стопански специалисти, които не се вълнуват от политическата багра на властимащите. У нас обаче нямаме прогнози, каквито се чакат от бизнеса. Трябва да си дадем сметка, че в последните 75 година Европа не е била във война. А в този момент военните дейности са на 300-400 км от нас. И не знаем какъв брой дълго ще продължат.
- Много от партиите готвят антиинфлационни ограничения. Как гледате да вземем за пример на концепцията за таван на цените?
- В свободно пазарно общество не може да има таван на цените. Ако въпреки всичко се направи, то би трябвало да има фонд, от който да се компенсира разликата сред тавана на цените и пазарната стойност на суровините.
В България остатък на такива средства не знам да има. Но тук има един доста значим уточняващ въпрос - на кои цени ще бъде натрапен таван? На пазарните или на цените по себестойност? От Българска социалистическа партия споделиха, че ще има таван на контролираните цени, да вземем за пример на електрическата енергия. Но те, щом са контролирани, са с таван. Това конкретизиране ни кара да мислим, че техните разбори са потвърдили, че таван на пазарните цени не може да съществува. Ние сме един дребен пазар, само че с извънредно висока конкуренция сред бизнес операторите. Това е единственият правилен механизъм за угнетяване на шоковото повишаване на цените. И забележете - ние имаме в пъти повишаване на цените на сила, на газ, на превоз, на първични материали. И под 50% поправяне на цените на хляба.
- Но това е за сметка на бизнеса.
- На преработвателите, на бизнеса, което пък отключи ежедневното затваряне на компании, преустановяващи активността си.
- Накъде би трябвало да бъдат ориентирани помощите? Сред ограниченията, които предлага Европейска комисия, са подкрепяне с еднократна сума на семействата, както и понижаване на Данък добавена стойност.
- Хлебопроизводството и сладкарството са може би единственият бизнес, в който няма приложени никакви ограничения за подкрепяне - нито национални, нито европейски. В последните 2 година ние не сме бенефициенти по нито една европейска пробгама. И освен ние - спряло е разплащането по каквито и да е европейски стратегии.
Спря вложението, въпреки че в този момент е моментът да се влага в новаторски методики, отговарящи на условията на Зелената договорка. В страната всеки месец влизат големи средства от Данък добавена стойност поради растящите цени на всички артикули и услуги.
Тези средства тябва да бъдат разпределени обществено заслужено.Все още помощите се раздават на калпак - не съгласно нужните и заслугите на индивида, а съгласно опциите на една избрана стратегия и таргет групата, която тя визира. Не е обикновено когато имаме дефицит на работни места, да има хора в работоспособна възраст, които да живеят от помощи. Ние, работодателите, сме подготвени да влагаме в квалификацията на тези хора. Категорично считам, че компенсацията на бизнеса с най-малко 50% от разноските за електрическа енергия би трябвало да продължи. Трябва да има наложителни компенсациии във връзка с цената на газа.
Потреблението ще се свива. На фона на това е извънредно значимо питателните артикули да бъдат с диференцирана ставка на Данък добавена стойност. Това е единственият метод потребителят да усети по джоба си опцията за по-голямо ползване.
- Как ще коментирате предлагането на нулева ставка на Данък добавена стойност за хляба, направено от Настимир Ананиев, народен представител от " Продължаваме промяната "?
- Това би било доста мощна обществена мярка, в случай че се одобри от обединението. Хлябът незабавно ще поевтинее с 20%. Свалянето на Данък добавена стойност е доста вярна стъпка и доста мощен удар против сивата стопанска система, тъй като тя постоянно работи без Данък добавена стойност.Но не би трябвало единствено един артикул да бъде обособен от общата потребителска кошница.
Това не би направило българските консуматори толкоз платежоспособни, защото бюджетът за покупка на самун в едно семейство е най-малъкият %. Ако желаеме да има повсеместен резултат, би трябвало да има група от харни, а за какво не и всички, които да бъдат с диференцирана ставка. Това е способ, който ползва целият свят, в това число и страни от Европейски Съюз.
- На най-хубавият празник - Великден, има ли светлина в тунела, с какво да зарадваме хората?
- Няма по-големи оптимисти от хлебарите. Защото ние сме хората, които всеки ден сътворяваме живата храна на България. За нея е нужна освен добра суровина, освен съвременни машини. За хляба е нужно да имаш сърце, с цел да го създадеш. Затова имам вяра, че в светлината на тази Велика седмица молитвите ни ще бъдат чути - Бог да благослови хляба на България.
Той би трябвало да е еднообразно сладостен и за християни, и за мюсюлмани, и за евреи, и за католици. Защото единствено дружно ще успеем да минем по трънените пътища, които ни чакат до 2025 година Да си пожелаем здраве, амнистия, да си споделяме положителни думи, повече да се радваме на непознатото имане и повече да състрадаваме непознатата тъга. Така че да се усетим в общия енергиен кръг, който крепи живота на земята. Нека в Светлата седмица, която ни чака, да бъдем с по-светли мисли и да си дадем сметка какъв брой плодородни и признателни можем да бъдем по време на война в прилежащи страни.
- Този Великден ще е много по-различен от друга година. Мъчи ни войната, мъчат ни и високите цени, за които бизнесът от дълго време предизвестява. Докога очаквате да продължи инфлацията, госпожо Кукушева?
- В отчета на FAO /Световната организация по продоволствена сигурност към ООН/ са записани две неща. Първо, че подобен растеж на цените на питателните първични материали не е имало през последните 70 година И второ, специалистите на FAO декларират, че растежът на цените на енергоизточниците, на газа, на петрола и на питателните първични материали ще продължи до 2025 година
Някои страни ще съумеят да запазят своите стопански системи, а други ще се окажат тотално неподготвени. За страдание в България нещата са доста по-тежки, в сравнение с позволяваме. Няма единна политика във връзка с анализите, които би трябвало да бъдат направени. Ние живеем като в капсула, отдалечена от времето, в което сме.
За разлика от останалите европейски страни, при нас не се разискват разновидности за превъзмогване на хиперинфлацията, която към този момент имаме. За такава приказваме, когато инфлацията мине 10%. В България по последни данни на финансовото министерство тя е над 12%. До края на годината допускаме, че ще е двойна.
Цените на храните не зависят от националното ползване и от тяхната себестойност на национално равнище. Ние от година и половина предизвестяваме, че инфлацията ще бъде част от нашия стопански живот. Според някои анализатори стагфлацията е надалеч от нас. Нищо сходно. При стагфлация цените порастват - освен у нас, само че и в целия свят. Това е реалност. От Европа не можем да чакаме избавителен пояс. При стагфлацията безработицата пораства. А при нас това се случва от една страна - тъй като се затварят компании, а от друга - тъй като хората не са стимулирани задоволително, с цел да работят.
- Заговори се за продоволствена сигурност, обезпечена ли е тя за България?
- Продоволствената сигурност в България е реалност. Страната ни е чист производител и експортьор на зърно. Ние произвеждаме 5 пъти повече, в сравнение с използваме. Ако страни като Франция, Германия, Италия, Испания, Португалия и Гърция имат запас за един месец, България има гарантиран запас за продоволствена сигурност - самун и зърнени култури, в границите на близо 2 година
Търсенето на зърнени култури пораства. Все повече богати арабски страни отварят публични поръчки за доставка на зърнени храни. И в случай че България се подреди измежду доставчиците, това би било една доста добра вест за българското селско стопанство и за Брутният вътрешен продукт на страната.
- В момента на зърнения пазар се е отворила една голяма дупка, тъй като не знаем дали Русия и Украйна ще вземат участие тази година.
- Напротив, към този момент знаем. Ние сме на месец и 20 дни от жътвата, която стартира към 10-15 юни. Ако при започване на март не знаехме какво ще се случи, в този момент към този момент знаем, че в Черноморския басейн Русия и Украйна няма да показват своя земеделска продукция. Те са отвън играта. Това значи, че 30% от международното произвеждане на пшеница и слънчоглед няма да ги има на пазара. Голямото търсене обезпечено ще усили цените.
- При това голямо търсене няма ли заплаха от България да се изнесе цялото зърно, което сме произвели?
- Не мисля, че можем да стигнем до там. Първо, тъй като българските преработватели имат съществени контракти със земеделските производители. Второ - мелничарите, заплащат същите цени като търговците, купуващи пшеница за експорт - борсови цени. В случая сме улеснени откъм логистика - малко по-ниски цени, тъй като тя постоянно е за сметка на преработвателя.
Земеделските производители не могат да бъдат ощетени от комерсиалните покупко-продажби с българските преработватели. И всеки, който гледа на тази тематика от различен ъгъл - несъмнено става въпрос за измама, заблуждение на публичното мнение.
- Казвате, че огромното търсене ще усили цените на годишна продукция 2022. Какви са прогнозите?
- Себестойността на реколтата, която ще приберем през есента на 2022 година, към този момент е с 30% по-висока по отношение на годишна продукция 2021 година Очакваме още 15-18% растеж. Цената на газа, която влиза в себестойността на всеки артикул, продължава да пораства.
Изключително потребна е политиката на държавното управление за отплата на цените на силата за бизнеса. Но още веднъж подсещаме, че цената на газа не е обезщетена за компаниите. Мълчанието по този въпрос основава суматоха. Търсят се способи да се обезпечат бъдещи заплащания. Тогава може да следим деформиране на търговски практики.
- Някои ръководещи настояват, че има далавера във връзка с цените на някои артикули. Така ли е?
- Спекулата е тип комерсиална интервенция, която подсигурява добавена стойност на всеки по веригата - от производството до реализацията на даден артикул. Тя не е нещо наказуемо. С говоренето за далавера и спекуланти без ясна сметка какво значи това се отклонява вниманието към незначителни неща и не виждаме огромните камъни по пътя на нашата стопанска система.
За страдание, до 2025 година ни чакат не малко банкрути. Това е много дълъг период, който е плануван от международните стопански специалисти, които не се вълнуват от политическата багра на властимащите. У нас обаче нямаме прогнози, каквито се чакат от бизнеса. Трябва да си дадем сметка, че в последните 75 година Европа не е била във война. А в този момент военните дейности са на 300-400 км от нас. И не знаем какъв брой дълго ще продължат.
- Много от партиите готвят антиинфлационни ограничения. Как гледате да вземем за пример на концепцията за таван на цените?
- В свободно пазарно общество не може да има таван на цените. Ако въпреки всичко се направи, то би трябвало да има фонд, от който да се компенсира разликата сред тавана на цените и пазарната стойност на суровините.
В България остатък на такива средства не знам да има. Но тук има един доста значим уточняващ въпрос - на кои цени ще бъде натрапен таван? На пазарните или на цените по себестойност? От Българска социалистическа партия споделиха, че ще има таван на контролираните цени, да вземем за пример на електрическата енергия. Но те, щом са контролирани, са с таван. Това конкретизиране ни кара да мислим, че техните разбори са потвърдили, че таван на пазарните цени не може да съществува. Ние сме един дребен пазар, само че с извънредно висока конкуренция сред бизнес операторите. Това е единственият правилен механизъм за угнетяване на шоковото повишаване на цените. И забележете - ние имаме в пъти повишаване на цените на сила, на газ, на превоз, на първични материали. И под 50% поправяне на цените на хляба.
- Но това е за сметка на бизнеса.
- На преработвателите, на бизнеса, което пък отключи ежедневното затваряне на компании, преустановяващи активността си.
- Накъде би трябвало да бъдат ориентирани помощите? Сред ограниченията, които предлага Европейска комисия, са подкрепяне с еднократна сума на семействата, както и понижаване на Данък добавена стойност.
- Хлебопроизводството и сладкарството са може би единственият бизнес, в който няма приложени никакви ограничения за подкрепяне - нито национални, нито европейски. В последните 2 година ние не сме бенефициенти по нито една европейска пробгама. И освен ние - спряло е разплащането по каквито и да е европейски стратегии.
Спря вложението, въпреки че в този момент е моментът да се влага в новаторски методики, отговарящи на условията на Зелената договорка. В страната всеки месец влизат големи средства от Данък добавена стойност поради растящите цени на всички артикули и услуги.
Тези средства тябва да бъдат разпределени обществено заслужено.Все още помощите се раздават на калпак - не съгласно нужните и заслугите на индивида, а съгласно опциите на една избрана стратегия и таргет групата, която тя визира. Не е обикновено когато имаме дефицит на работни места, да има хора в работоспособна възраст, които да живеят от помощи. Ние, работодателите, сме подготвени да влагаме в квалификацията на тези хора. Категорично считам, че компенсацията на бизнеса с най-малко 50% от разноските за електрическа енергия би трябвало да продължи. Трябва да има наложителни компенсациии във връзка с цената на газа.
Потреблението ще се свива. На фона на това е извънредно значимо питателните артикули да бъдат с диференцирана ставка на Данък добавена стойност. Това е единственият метод потребителят да усети по джоба си опцията за по-голямо ползване.
- Как ще коментирате предлагането на нулева ставка на Данък добавена стойност за хляба, направено от Настимир Ананиев, народен представител от " Продължаваме промяната "?
- Това би било доста мощна обществена мярка, в случай че се одобри от обединението. Хлябът незабавно ще поевтинее с 20%. Свалянето на Данък добавена стойност е доста вярна стъпка и доста мощен удар против сивата стопанска система, тъй като тя постоянно работи без Данък добавена стойност.Но не би трябвало единствено един артикул да бъде обособен от общата потребителска кошница.
Това не би направило българските консуматори толкоз платежоспособни, защото бюджетът за покупка на самун в едно семейство е най-малъкият %. Ако желаеме да има повсеместен резултат, би трябвало да има група от харни, а за какво не и всички, които да бъдат с диференцирана ставка. Това е способ, който ползва целият свят, в това число и страни от Европейски Съюз.
- На най-хубавият празник - Великден, има ли светлина в тунела, с какво да зарадваме хората?
- Няма по-големи оптимисти от хлебарите. Защото ние сме хората, които всеки ден сътворяваме живата храна на България. За нея е нужна освен добра суровина, освен съвременни машини. За хляба е нужно да имаш сърце, с цел да го създадеш. Затова имам вяра, че в светлината на тази Велика седмица молитвите ни ще бъдат чути - Бог да благослови хляба на България.
Той би трябвало да е еднообразно сладостен и за християни, и за мюсюлмани, и за евреи, и за католици. Защото единствено дружно ще успеем да минем по трънените пътища, които ни чакат до 2025 година Да си пожелаем здраве, амнистия, да си споделяме положителни думи, повече да се радваме на непознатото имане и повече да състрадаваме непознатата тъга. Така че да се усетим в общия енергиен кръг, който крепи живота на земята. Нека в Светлата седмица, която ни чака, да бъдем с по-светли мисли и да си дадем сметка какъв брой плодородни и признателни можем да бъдем по време на война в прилежащи страни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ