Национална идентичност и голямо плюскане
Няма потребност и причина страната да се отхвърля от личната си Агенция за българите в чужбина , задоволително е да я отнеме от Вътрешна македонска революционна организация и да я даде на Хелзинкския комитет или на някоя правозащитна организация. Тук слушам по какъв начин националистите към този момент подвигат децибелите на враждебната тирада до най-много, само че те нямат място в тази институция. И не толкоз поради натрупалите се съмнения за корупция в организацията под тяхното застъпничество, и то във форми, които не биха хрумнали и на Илф и Петров, като продажба на етнически генезис. А тъй като им е доста мъчно да схванат, че в актуалното демократично общество националната еднаквост не е най-висшата полезност, че тя е подчинена, част е от самостоятелната еднаквост. Индивидът и неговите права, преди всичко правото на живот, стоят на върха на ценностната пирамида и по тази причина няма идея, в това число и националната, поради която могат да бъдат жертвани.
Националистите (някои напълно искрено) обаче не престават да живеят с показа, наследени от Възрожденския интервал, когато нацията се е борила за самостоятелност и до момента виждат опасност за нея от всички страни – от Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, Европейския съюз, Съединени американски щати (само от Русия не виждат, само че това е обособена тема). За тях и през днешния ден националната еднаквост е въпрос на дълг, на битка, на всеотдайност, на гонене на родоотстъпници и на завземане на души и територии.
Вече просто няма такова нещо – националната еднаквост не е дълг, а е човешко право и по тази причина е работа за правозащитници. Тя не е въпрос на историческа насила, а на нужда и избор с днешна дата. В световния свят човек е подобен, какъвто самичък реши да бъде. Стотици хиляди наши сънародници през последните години получиха поданство и се интегрираха културно в Съединени американски щати, Германия, Франция… И това не е драма, а привилегия на свободата, която десетилетия наред ни беше отнемана. Както е привилегия, че не малко македонци, украинци или сърби желаят българско поданство. В упреците към тях, че го вършат единствено с цел да получат паспорти, с които гладко да пътуват из Европейски Съюз, има повече ксенофобия, в сравнение с родолюбие. Защото какво по-хубаво от това да свързваш избора на българска еднаквост с правото на свободно напредване. Както и с което и да е друго човешко право.
Скандалът на седмицата с пърформънса на известната художничка от български генезис на Ода Жон „ Вечеря-натюрморт ” в Националната художествена изложба бе употребен, а и значително провокиран, с цел да бъде дискредитирана директорката на галерията. А и за следващата медийна кавга с демократичните интелектуални и артистични кръгове у нас, доколкото са останали, с така наречените протестъри и соросоиди. За да стане това допустимо, замисълът на пърформънса – изобличаването и пародирането на консумативното отношение към дамата като към тяло, внушен с салами, поднесени върху плата във формата на женски тела, трябваше да бъде показан като „ огромно плюскане ”. Да излезе, че 100 души са поканени, с цел да се натъпчат като невидели с пастърма и шунка измежду картините (впрочем, в определената зала за събитието картини няма).
Тази нелепа буквализация, на която не биха се поддали даже феновете на „ Многострадална Геновева ” в „ Под игото ”, обаче бе възприета от част от днешната публика и провокира в нея търсения яд към „ лапачите ” на салами. Причината е в надълбоко занемарената зрителска просвета във връзка с актуалното образно изкуство, което освен това е по-трудно за разбиране от литературата или киното, най-малкото тъй като за разлика от тях не основава всеобщи жанрове – булевардета, криминалета, „ сапунени опери ” и прочие А зрителската просвета е занемарявана умишлено, тъй като това изкуство е демократично по същността си и принадлежи на отворения свят, надалеч от локалните йерархии. Още едно пояснение за дискредитирането на директорката на галерията, която има особено отношение към актуалното изкуство и безспорно ще го включи в политиките на тази национална институция, в случай че остане на поста си.
*Коментарът на Георги Лозанов е част от новото издание на авторското му предаване Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всеки петък от 22 часа. Кой може да каже кой е българин и кой не? – посетител по тази тематика в рубриката „ Въпрос на мнение “ в „ Необичайните обвинени “ на 30 ноември ще бъде доцент Михаил Иванов.
А какво е пърформънс и има ли почва у нас ще разяснява изкуствоведът Диана Попова.
Националистите (някои напълно искрено) обаче не престават да живеят с показа, наследени от Възрожденския интервал, когато нацията се е борила за самостоятелност и до момента виждат опасност за нея от всички страни – от Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, Европейския съюз, Съединени американски щати (само от Русия не виждат, само че това е обособена тема). За тях и през днешния ден националната еднаквост е въпрос на дълг, на битка, на всеотдайност, на гонене на родоотстъпници и на завземане на души и територии.
Вече просто няма такова нещо – националната еднаквост не е дълг, а е човешко право и по тази причина е работа за правозащитници. Тя не е въпрос на историческа насила, а на нужда и избор с днешна дата. В световния свят човек е подобен, какъвто самичък реши да бъде. Стотици хиляди наши сънародници през последните години получиха поданство и се интегрираха културно в Съединени американски щати, Германия, Франция… И това не е драма, а привилегия на свободата, която десетилетия наред ни беше отнемана. Както е привилегия, че не малко македонци, украинци или сърби желаят българско поданство. В упреците към тях, че го вършат единствено с цел да получат паспорти, с които гладко да пътуват из Европейски Съюз, има повече ксенофобия, в сравнение с родолюбие. Защото какво по-хубаво от това да свързваш избора на българска еднаквост с правото на свободно напредване. Както и с което и да е друго човешко право.
Скандалът на седмицата с пърформънса на известната художничка от български генезис на Ода Жон „ Вечеря-натюрморт ” в Националната художествена изложба бе употребен, а и значително провокиран, с цел да бъде дискредитирана директорката на галерията. А и за следващата медийна кавга с демократичните интелектуални и артистични кръгове у нас, доколкото са останали, с така наречените протестъри и соросоиди. За да стане това допустимо, замисълът на пърформънса – изобличаването и пародирането на консумативното отношение към дамата като към тяло, внушен с салами, поднесени върху плата във формата на женски тела, трябваше да бъде показан като „ огромно плюскане ”. Да излезе, че 100 души са поканени, с цел да се натъпчат като невидели с пастърма и шунка измежду картините (впрочем, в определената зала за събитието картини няма).
Тази нелепа буквализация, на която не биха се поддали даже феновете на „ Многострадална Геновева ” в „ Под игото ”, обаче бе възприета от част от днешната публика и провокира в нея търсения яд към „ лапачите ” на салами. Причината е в надълбоко занемарената зрителска просвета във връзка с актуалното образно изкуство, което освен това е по-трудно за разбиране от литературата или киното, най-малкото тъй като за разлика от тях не основава всеобщи жанрове – булевардета, криминалета, „ сапунени опери ” и прочие А зрителската просвета е занемарявана умишлено, тъй като това изкуство е демократично по същността си и принадлежи на отворения свят, надалеч от локалните йерархии. Още едно пояснение за дискредитирането на директорката на галерията, която има особено отношение към актуалното изкуство и безспорно ще го включи в политиките на тази национална институция, в случай че остане на поста си.
*Коментарът на Георги Лозанов е част от новото издание на авторското му предаване Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всеки петък от 22 часа. Кой може да каже кой е българин и кой не? – посетител по тази тематика в рубриката „ Въпрос на мнение “ в „ Необичайните обвинени “ на 30 ноември ще бъде доцент Михаил Иванов.
А какво е пърформънс и има ли почва у нас ще разяснява изкуствоведът Диана Попова.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ