Лабиринтите на съдбата
" Няма нищо инцидентно и всичко е предопределено ". Може би сте попадали на този откъс в дебелите книги с мъдрости. Много постоянно животът е низ от загадъчни и мистични съвпадения, от които побиват тръпки. Всички събития, протичащи се на тази планета са планувани авансово от някакъв чужд Висш разсъдък.
Ако не вярвате, вижте обстоятелствата:
През 1938 година американският публицист Едгар Алън По написал " Повест за приключенията на Артур Гордън Пим ". В нея майсторът на перото описал ориста на четирима моряци, оживели при корабокрушение в намерено море. Доведени до гладно обезсърчение, трима от тях убиват и изяжат четвъртия. В книгата неговото име е Ричард Паркър.
46 години, откакто фантазията на Алън По му продиктувала морската драма, корабът Magnonett претърпял корабокрушение. Оцелели единствено четирима и също като тези от повестта на писателя, се избавили с лодка. След няколко дни, изкарани в морската простор, обезумели от апетит трима моряци стават човекоядци. Името на четвъртия?! Ричард Паркър.
Ето ви различен образец за игричките на ориста. На всички е позната нещастието, сполетяла кораба " Титаник " през 1912 година Малко прочут факт е, че през 1898 година британско издателство разгласява разказ " Безсилие " на никому незнайния публицист Морган Робъртсън, който не провокира никакъв интерес измежду съвременниците му и бързо е пропуснат върху библиотекарските лавици.
Действието в романа се развива на кораба " Титан ", който имал следните характерности: дължина 243 метра, водоизместване 70 000 тона, мощ на мотора 50 000 конски сили, скорост 25 възела, 4 турбини и 3 винта. В студена априлска нощ корабът се блъска в айсберг и потъва.
14 години след романа на Робъртсън, на първия си автобус излиза " Титанък " с съвсем същите размери: 269 метра, водоизместимост 66 000 тона, 55 000 конски сили, движещи се със скорост 25 възела в час, 4 турбини и 3 винта. Отново е априлска нощ, още веднъж на пътя му се изпречва айсберг.
Съвпадението е потресаващо. Писателят на процедура планува и разказва всички условия към крушението. И " Титан ", и " Титаник " са били считани за непотъваеми. И в книгата, и в по време на самата действителна покруса, не са достагнали избавителните лодки. От позиция на баналната логичност, тези съвпадения е невероятно да бъдат обяснени.
