Къде е научният антикомунизъм?
" Няма друго витално общество, също така, което се оживява от неравенството и несправедливостта. "
Пол Клодел (1868-1955 г.) - френски посланик, стихотворец и драматик
Един фантом броди из България. Посредством средствата за всеобща информация. Призракът на антикомунизма.
Призракът внушава:
Комунизмът - това е сковаване на интелигенцията в клетката на класовата битка, покорно обслужване на пролетариите, с цел да изпълнят те внушения им от Карл Маркс дълг към себе си, да се вдъхновят за обединяване и дружно да разчупят оковите на зависимостта от заплащането за труда.
Комунизмът - това е ограничение на частната благосъстоятелност и свободния предприемачески дух.
Комунизмът - това е безпощадно мачкане на правата на обособения субект.
Комунизмът - това е гнет и репресии против неговите политически съперници и всеобщото им физическо заличаване.
Комунизмът - това е антирелигиозната вяра на невежите и дебилите, предвождани от социопати, жадни за власт.
Призракът на антикомунизма, който броди из България, внушава още:
Всяко от гореизложените изказвания е аргументирано и " безапелационно " потвърдено, като се изходи от историческия опит на така наречен социалистически страни.
Тук призракът на антикомунизма облекчено въздъхва - забил е последния пирон върху ковчега на комунизма. Дано
да се пържи той в деветия кръг на Ада
всегда нине и присно и во веки веков!
И по този начин, от нине до века по земята българска ще кънти антикомунистическата мантра: " Издума ли се " комунизъм ", в съзнанието на популацията българско незабавно би трябвало да изкача от неговото подсъзнание набитата там информация за туй изчадие луциферско - комунизма "!
Ето го The End-ът, казано на " новобългарски " език, за смъртоносната опасност за благоденствието на частния капитал и предприемачеството, отново частно. И най-много за облагите финансови.
Въпреки че с огромната историческа лопата могат да бъдат изкопани още купища доказателства за недостатъци, недъзи и дефекти на тази обществено-политическа система, претенциозно наименувала себе си " социалистическа ", с изключение на тези, изтъкнати от съветолозите, кремлинолозите и останалите им сътрудници по идеологическа оптика, то, както е писал Оскар Уайлд: " Истината рядко е елементарна и в никакъв случай не е чиста ".
Всъщност, истината за фразеологичните ексерсизи на индивидите, самоетикетирали се за " критици на комунизма " както у нас, по този начин и отвън България, е, че те нещо подлагат на критика, само че и много нещо премълчават. И по този начин, първо, в действителност ли " критиците на комунизма " подлагат на критика точно научния комунизъм?
Карл Маркс построява своето революционно обучение, като изхожда от един откъс във философските схващания на ранния Георг Хегел (1770-1831), който във " Феноменология на духа " извежда
фигурите на Господаря и Роба.
Съгласно Хегел, всяко съзнание структурно се нуждае от друго съзнание и тяхната битка би трябвало да има като излаз не гибелта на едното от тях, а подчинението на едното от другото.
Така се появява разликата сред Господаря и Роба и диалектиката на техните връзки. В дуела Господаря се подлага на смъртен риск и, побеждавайки, става стопанин. Роба се побоява от гибелта и, претърпявайки проваляне, се помирява с ситуацията на плебей и се трансформира в някаква " движимост ", подвластна от Господаря. Господаря експлоатира Роба, принуждавайки го да работи за него, и се удовлетворява, като употребява тези предмети, които създава за него Роба.
По-нататък в разбора на Хегел се задейства диалектиката, тъй като Господаря попада под взаимозависимост от Роба, защото той употребява създадените от него предмети, а самичък не ги основава. Роба пък, научил се да създава предмети за Господаря и почувствал неговата взаимозависимост от това произвеждане, може да се възползва от обстановката и да унищожи отношението на владичество. Именно тук Карл Маркс съзира опцията за революционно освобождение на наемния труд от капиталистическата употреба.
Не става въпрос единствено за възтържествуването на една обществена правдивост. А за едно революционно превръщане на задачите и хоризонтите на активността на страната и жителите. За блян към " същинско царство на свободата ", съгласно Маркс, под което разбиране той схваща не лукс, леност или привилегии, а обработване и изложение на същинските човешки качества към етична и към политическа независимост - творчеството, свободното мислене и съзиданието.
Още за Аристотел, след това за Карл Маркс, а по-късно и за Хана Аренд и доста други мислители, капацитетът на индивида се осъществя не в битка за битие и струпване на богатства, в противен случай - в друга сфера на активност.
Задача невъзможна е да бъде атакувана аргументирано концепцията за основаване на общество, в което производството на материални богатства е в " царството на нуждата " (терминът е на Карл Маркс), а индивидите се лимитират единствено до " екзистенциалното ползване ", т.е нужното за тяхното битие (според Ерих Фром), което е причина, с цел да разцъфти свободният човешки дух. Затова така наречен антикомунисти правят замяна на смисъла на термина, като отъждествяват комунизма с обществено-политическата реалност в " социалистическите страни ", без значение дали в исторически или в настоящ проект.
Именно в Съветския съюз и другите източноевропейски страни ръководещите малцинства де факто се обуржоазиха, като за техните представители изцяло важеше разобличителната ирония на Оскар Уайлд: " Той се преструва на предан на народа, а живее в палат; проповядва социализъм, а взема заплата, с която може да се устоя цялостен окръг ". Този развой на обуржоазяване и определяне на преобладаваща консумативна поведенческа настройка е противодействуващ на концепциите на научния комунизъм и ерозира всеобщата поддръжка за комунистическите хрумвания в европейските така наречен социалистически страни. Той докара до краха не на " комунизма ", а на неговите съответни обществено-политически системи, които проф. Збигнев Бжежински дефинира като " страните, които назоваха себе си социалистически ".
Другият базисен трик, употребен при
операцията за анатемосване
на комунизма е цялостното игнориране на обективните предпоставки, които довеждат до появяването на това обучение. И които са настоящи и понастоящем в капиталистическите страни.
Австрийският психиатър и психолог Зигмунд Фройд (1856-1939), който никога не би могъл да бъде избран като болшевик, написа: " Трябва да се чака, че тези потиснати маси ще изпитват злоба към преимуществата на привилегированите и ще употребят всичко, с цел да се освободят от по-голяма част от лишенията....Не се постанова да загатваме, че културата, която оставя неудовлетворени толкоз доста участници и която води до тяхното въставане, няма вероятност за дълготрайно битие, а и тя не го заслужава ".
Английският мъдрец, икономист и политик Джон Стюарт Мил (1806-1873) написа: " Индустриалната стопанска система, която разделя безусловно обществото на две елементи - заплащащите надници и получаващите ги, първата наброяваща хиляди, последната милиони, нито е подобаваща, нито може да трае постоянно ".
Американският икономист Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006) заключава: " Има едно доста обичано от консерваторите факсимиле, че социализмът и комунизмът са повода за невисок витален стандарт. Много по-точно е да се каже, че непретенциозният и невисок витален стандарт вършат социализма и комунизма осъществими ".
Да сте чули въобще в миналото домораслите ни и задгранично напоявани от финансовите шлаухи " антикомунисти ", залягащи от един ефирен окоп в различен, да дискутират и - о, знамение! - да оборят заключенията на Зигмунд Фройд, Джон Стюарт Мил и Джон Кенет Гълбрайт? Отговорът е изрично " не "!
Същият отговор " не " е и на питането дали има субект от гилдията на " антикомунистите " по земята българска, който да е развенчал привлекателността на едно общество, където свободният човешки дух на масите би бил освободен от капиталистическата употреба, т.е. да е разрушил на пух и прахуляк философията на научния комунизъм.
Не се ли оказа, че не научният комунизъм, а точно научният антикомунизъм е фантазия?
*Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Пол Клодел (1868-1955 г.) - френски посланик, стихотворец и драматик
Един фантом броди из България. Посредством средствата за всеобща информация. Призракът на антикомунизма.
Призракът внушава:
Комунизмът - това е сковаване на интелигенцията в клетката на класовата битка, покорно обслужване на пролетариите, с цел да изпълнят те внушения им от Карл Маркс дълг към себе си, да се вдъхновят за обединяване и дружно да разчупят оковите на зависимостта от заплащането за труда.
Комунизмът - това е ограничение на частната благосъстоятелност и свободния предприемачески дух.
Комунизмът - това е безпощадно мачкане на правата на обособения субект.
Комунизмът - това е гнет и репресии против неговите политически съперници и всеобщото им физическо заличаване.
Комунизмът - това е антирелигиозната вяра на невежите и дебилите, предвождани от социопати, жадни за власт.
Призракът на антикомунизма, който броди из България, внушава още:
Всяко от гореизложените изказвания е аргументирано и " безапелационно " потвърдено, като се изходи от историческия опит на така наречен социалистически страни.
Тук призракът на антикомунизма облекчено въздъхва - забил е последния пирон върху ковчега на комунизма. Дано
да се пържи той в деветия кръг на Ада
всегда нине и присно и во веки веков!
И по този начин, от нине до века по земята българска ще кънти антикомунистическата мантра: " Издума ли се " комунизъм ", в съзнанието на популацията българско незабавно би трябвало да изкача от неговото подсъзнание набитата там информация за туй изчадие луциферско - комунизма "!
Ето го The End-ът, казано на " новобългарски " език, за смъртоносната опасност за благоденствието на частния капитал и предприемачеството, отново частно. И най-много за облагите финансови.
Въпреки че с огромната историческа лопата могат да бъдат изкопани още купища доказателства за недостатъци, недъзи и дефекти на тази обществено-политическа система, претенциозно наименувала себе си " социалистическа ", с изключение на тези, изтъкнати от съветолозите, кремлинолозите и останалите им сътрудници по идеологическа оптика, то, както е писал Оскар Уайлд: " Истината рядко е елементарна и в никакъв случай не е чиста ".
Всъщност, истината за фразеологичните ексерсизи на индивидите, самоетикетирали се за " критици на комунизма " както у нас, по този начин и отвън България, е, че те нещо подлагат на критика, само че и много нещо премълчават. И по този начин, първо, в действителност ли " критиците на комунизма " подлагат на критика точно научния комунизъм?
Карл Маркс построява своето революционно обучение, като изхожда от един откъс във философските схващания на ранния Георг Хегел (1770-1831), който във " Феноменология на духа " извежда
фигурите на Господаря и Роба.
Съгласно Хегел, всяко съзнание структурно се нуждае от друго съзнание и тяхната битка би трябвало да има като излаз не гибелта на едното от тях, а подчинението на едното от другото.
Така се появява разликата сред Господаря и Роба и диалектиката на техните връзки. В дуела Господаря се подлага на смъртен риск и, побеждавайки, става стопанин. Роба се побоява от гибелта и, претърпявайки проваляне, се помирява с ситуацията на плебей и се трансформира в някаква " движимост ", подвластна от Господаря. Господаря експлоатира Роба, принуждавайки го да работи за него, и се удовлетворява, като употребява тези предмети, които създава за него Роба.
По-нататък в разбора на Хегел се задейства диалектиката, тъй като Господаря попада под взаимозависимост от Роба, защото той употребява създадените от него предмети, а самичък не ги основава. Роба пък, научил се да създава предмети за Господаря и почувствал неговата взаимозависимост от това произвеждане, може да се възползва от обстановката и да унищожи отношението на владичество. Именно тук Карл Маркс съзира опцията за революционно освобождение на наемния труд от капиталистическата употреба.
Не става въпрос единствено за възтържествуването на една обществена правдивост. А за едно революционно превръщане на задачите и хоризонтите на активността на страната и жителите. За блян към " същинско царство на свободата ", съгласно Маркс, под което разбиране той схваща не лукс, леност или привилегии, а обработване и изложение на същинските човешки качества към етична и към политическа независимост - творчеството, свободното мислене и съзиданието.
Още за Аристотел, след това за Карл Маркс, а по-късно и за Хана Аренд и доста други мислители, капацитетът на индивида се осъществя не в битка за битие и струпване на богатства, в противен случай - в друга сфера на активност.
Задача невъзможна е да бъде атакувана аргументирано концепцията за основаване на общество, в което производството на материални богатства е в " царството на нуждата " (терминът е на Карл Маркс), а индивидите се лимитират единствено до " екзистенциалното ползване ", т.е нужното за тяхното битие (според Ерих Фром), което е причина, с цел да разцъфти свободният човешки дух. Затова така наречен антикомунисти правят замяна на смисъла на термина, като отъждествяват комунизма с обществено-политическата реалност в " социалистическите страни ", без значение дали в исторически или в настоящ проект.
Именно в Съветския съюз и другите източноевропейски страни ръководещите малцинства де факто се обуржоазиха, като за техните представители изцяло важеше разобличителната ирония на Оскар Уайлд: " Той се преструва на предан на народа, а живее в палат; проповядва социализъм, а взема заплата, с която може да се устоя цялостен окръг ". Този развой на обуржоазяване и определяне на преобладаваща консумативна поведенческа настройка е противодействуващ на концепциите на научния комунизъм и ерозира всеобщата поддръжка за комунистическите хрумвания в европейските така наречен социалистически страни. Той докара до краха не на " комунизма ", а на неговите съответни обществено-политически системи, които проф. Збигнев Бжежински дефинира като " страните, които назоваха себе си социалистически ".
Другият базисен трик, употребен при
операцията за анатемосване
на комунизма е цялостното игнориране на обективните предпоставки, които довеждат до появяването на това обучение. И които са настоящи и понастоящем в капиталистическите страни.
Австрийският психиатър и психолог Зигмунд Фройд (1856-1939), който никога не би могъл да бъде избран като болшевик, написа: " Трябва да се чака, че тези потиснати маси ще изпитват злоба към преимуществата на привилегированите и ще употребят всичко, с цел да се освободят от по-голяма част от лишенията....Не се постанова да загатваме, че културата, която оставя неудовлетворени толкоз доста участници и която води до тяхното въставане, няма вероятност за дълготрайно битие, а и тя не го заслужава ".
Английският мъдрец, икономист и политик Джон Стюарт Мил (1806-1873) написа: " Индустриалната стопанска система, която разделя безусловно обществото на две елементи - заплащащите надници и получаващите ги, първата наброяваща хиляди, последната милиони, нито е подобаваща, нито може да трае постоянно ".
Американският икономист Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006) заключава: " Има едно доста обичано от консерваторите факсимиле, че социализмът и комунизмът са повода за невисок витален стандарт. Много по-точно е да се каже, че непретенциозният и невисок витален стандарт вършат социализма и комунизма осъществими ".
Да сте чули въобще в миналото домораслите ни и задгранично напоявани от финансовите шлаухи " антикомунисти ", залягащи от един ефирен окоп в различен, да дискутират и - о, знамение! - да оборят заключенията на Зигмунд Фройд, Джон Стюарт Мил и Джон Кенет Гълбрайт? Отговорът е изрично " не "!
Същият отговор " не " е и на питането дали има субект от гилдията на " антикомунистите " по земята българска, който да е развенчал привлекателността на едно общество, където свободният човешки дух на масите би бил освободен от капиталистическата употреба, т.е. да е разрушил на пух и прахуляк философията на научния комунизъм.
Не се ли оказа, че не научният комунизъм, а точно научният антикомунизъм е фантазия?
*Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ