Кобургът съвсем не е бил случаен претендент за българския престол
Няколкомесечното странствуване приключва... Делегацията е посетила ред европейски столици. Мисията на тримата депутати, колкото почетна, толкоз и виновна - да намерят княз за овакантения български трон след бягството на Александър Батенберг, е изпълнена. Монархическа Европа в лицето на Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия може да тържествува. Решила ориста на Санстефанска България още през 1878 година без директното й присъединяване в политическите договаряния, разделила я на три маломерни елементи, от които едната е васално княжество, другата самостоятелна област Източна Румелия и последната отново в рамките на Турската империя, в този момент тя диктува и нейния държавнически статут по свое политическо убеждение. Фатално, пагубно, с последвали беди за дребната неотдавна освободила се страна - това е плодът на пословичното с национални пари обхождане на Запад в търсене на държавен държател. Не е ли това поклонение, раболепно отношение, слугинско държане пред политическите прищявки на Великите? Притъпеното възприятие за отговорност на делегатите не им внушава мисълта за подкупност и виновност от избора и те довеждат хитрия чужденец в страната.
Историята не носи нито едно тяхно опрощение, молба за амнистия от народа, осъзнаване на виновността за провинение пред идните генерации. Ако героите възрожденци бяха живи със своя идеализъм, саможертвен героизъм, родолюбиви идеали, по какъв начин биха погледнали на тях, по какъв начин биха ги приели или отрицали? Ще преклонят ли тихомълком глави пред могъщите и властните, ще одобряват ли непринудено и с подготвеност чужденец да се разпорежда с България и народът й да бъде безропотно негово стадо? Говорим за показаната политическа непредвидливост от делегатите. Но единствено те ли са безмълвно стоящите пред бъдещето на Родината виновници за довеждането и задържането на Кобурга в нея?
Сред малообразованите депутати има значително можещи и движимости в политиката. Срещат се и духовно издигнати люде, попадат персони, интелигенти, познавачи на човешката природа, психолози, възпитаници на огромните интелектуалци в Европа. Те не могат да не знаят, да осмислят, да преценяват потайните планове на Австрийската империя след загубата на владенията й в Италия, съперничеството й с Русия и алчния й взор към топлите морета. На българския трон Кобургът напълно не е инцидентен кандидат, зад него стои Дунавската империя, поръчител му е самият Франц Йосиф. По този случай историята не отбелязва нито едно зафиксирано писмено удостоверение, дали депутатите са опонирали на избора на принца, мислили ли са за идните дни. Така минават повече от три десетилетия, с цел да пристигна октомври 1918 година, когато по искане на балканските нации и на страните победителки той е заставен да абдикира.
От страната Негово величество не си потегля с една пътна чанта и една връхна дреха на гърба си, а с цяла влакова комбинация. Какви благосъстояния отнася със себе си - мълчанието ги прикрива, потулва ги до момента и историята. Старият Кобург си отива, увенчан с позорна популярност. Остава мрачният спомен за неговото дълголетно царуване. Остава династията, която той е основал. И тия, които милеят, скърбят, ронят сълзи за нея, нарекли се “българи”.
Генчо МАРКОВ, Габрово
Историята не носи нито едно тяхно опрощение, молба за амнистия от народа, осъзнаване на виновността за провинение пред идните генерации. Ако героите възрожденци бяха живи със своя идеализъм, саможертвен героизъм, родолюбиви идеали, по какъв начин биха погледнали на тях, по какъв начин биха ги приели или отрицали? Ще преклонят ли тихомълком глави пред могъщите и властните, ще одобряват ли непринудено и с подготвеност чужденец да се разпорежда с България и народът й да бъде безропотно негово стадо? Говорим за показаната политическа непредвидливост от делегатите. Но единствено те ли са безмълвно стоящите пред бъдещето на Родината виновници за довеждането и задържането на Кобурга в нея?
Сред малообразованите депутати има значително можещи и движимости в политиката. Срещат се и духовно издигнати люде, попадат персони, интелигенти, познавачи на човешката природа, психолози, възпитаници на огромните интелектуалци в Европа. Те не могат да не знаят, да осмислят, да преценяват потайните планове на Австрийската империя след загубата на владенията й в Италия, съперничеството й с Русия и алчния й взор към топлите морета. На българския трон Кобургът напълно не е инцидентен кандидат, зад него стои Дунавската империя, поръчител му е самият Франц Йосиф. По този случай историята не отбелязва нито едно зафиксирано писмено удостоверение, дали депутатите са опонирали на избора на принца, мислили ли са за идните дни. Така минават повече от три десетилетия, с цел да пристигна октомври 1918 година, когато по искане на балканските нации и на страните победителки той е заставен да абдикира.
От страната Негово величество не си потегля с една пътна чанта и една връхна дреха на гърба си, а с цяла влакова комбинация. Какви благосъстояния отнася със себе си - мълчанието ги прикрива, потулва ги до момента и историята. Старият Кобург си отива, увенчан с позорна популярност. Остава мрачният спомен за неговото дълголетно царуване. Остава династията, която той е основал. И тия, които милеят, скърбят, ронят сълзи за нея, нарекли се “българи”.
Генчо МАРКОВ, Габрово
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ