Няколко петна от човешки следи, открити до отдавна изчезнало езеро

23 000-годишни човешки следи открити в Ню Мексико преобръщат историята

Няколко петна от човешки следи, открити до от дълго време изчезнало езеро от ледниковата ера в Ню Мексико, най-сетне са датирани, доста години откакто са открити за първи път.

Учените са употребявали радиовъглеродни техники, с цел да тестват растителни проби, вградени в отпечатъците на краката, и за огромна изненада на всички те удостоверяват, че отпечатъците са направени от човешки юноши и деца, пътуващи по брега на езерото преди 23 000 до 21 000 години.

Това е революционно изобретение, тъй като в случай че бъде признато, то ще отмести графика за човешката окупация в Северна и Южна Америка с 10 000 години обратно и също по този начин ще потвърди, че първите американци са пристигнали по море.

Както изясняват в последното издание на списание Science, екип от английски и американски геолози, управителен от Матю Бенет от университета в Борнмут в Обединеното кралство, прави първия по-задълбочен разбор на тези отпечатъци, които а открити в Национален парк „ Белите пясъци на Мексико “ в непосредствена непосредственост до антично, изсушено корито на езерото. Докато „ Белите пясъци “ в този момент са пустинна земя, преди 20 000 години тя е буйна и плодородна област, с обилие от диви животни и лично огромно езеро.

23 000-годишни човешки следи открити в Ню Мексико прекатурват историята

Следите от Ню Мексико могат да бъдат датирани заради семена

Проучването на учените за следите от Ню Мексико разкрива, че те са вградени със семена на растение, известно като Ruppia cirrhosa, или трева, която нормално е близо до трап. Семената са надълбоко вкоренени в отпечатъците на краката, защото младежите, които са ги създали, стъпват върху тревата, до момента в който тичат или вървят по меката земя. В резултат на това радиовъглеродното датиране на семената демонстрира на геолозите кога точно са направени отпечатъците.

Като цяло са открити и датирани седем обекта. Радиовъглеродните проби дават разнообразни резултати на разнообразни места, което разрешава на учените да дефинират, че хората са живели или посещавали региона в продължение на най-малко 2000 години. Най -старият обект е от 21 000 година прочие Н. Е., само че датировката от всеки от места е задоволително остаряла, с цел да опонира на предходната историческа времева линия за идването на първите американци през сухопътния мост на Беринговия пролив свързваш днешна Русия и Аляска.

„ Датите ни върху семената са компактно групирани и поддържат стратиграфски ред над и под голям брой хоризонти за отпечатъци “, изясняват Джеф Пигати и Катлийн Спрингър от Геоложката работа на Съединени американски щати, които са провели действителното тестване в прессъобщение на университета в Борнмут.

Водещият създател на проучването е склонен с тази оценка.

„ Това е най-ранното недвусмислено доказателство за хора в Америка “, сподели Матю Бенет пред NBC News. Докато мнението на доктор Бенет може да бъде отхвърлено, защото той приказва за свои лични проучвания, неговите усеща се споделят от външни специалисти.

„ Мисля, че доказателствата са доста безапелационни и извънредно вълнуващи “, споделя експертът по радиовъглеродни проучвания от Оксфордския университет Томас Хигам, който не е взел участие в това изследване, само че е взел участие в други следствия, свързани с проучвания на идването на първите хора в Америка.

Само миграцията през Беринговия пролив ли е част от историята?

Преобладаващата научна доктрина е, че хората са пристигнали за първи път в Северна Америка сред 13 000 и 15 000 години. Твърди се, че първичните индианци са пристигнали от Евразия, преминавайки сухопътния мост на Беринговия пролив (Берингия), който свързва сегашен Сибир и Аляска, когато морските равнища са били ниски през последните стадии на последната ледникова ера.

По време на Последния ледников най-много, траял преди 26 000 до 18 000 години, пътуването от Берингия до Америка би било невероятно. В този миг ледниците са напреднали толкоз, че блокират всички пътища на юг.

Но когато температурите се затоплят и ледниците приключват последното си оттегляне, внезапно се отваря път към Америка по крайбрежието на Тихоокеанско море. Това разрешава на евразийските мигранти да изоставен Берингия и да се разпространят по необятните пейзажи на Северна, Централна и Южна Америка. Тези нови идващи са част от това, което е известно като културата на Кловис, и доста археологически обекти са открити в Америка, които са свързани с тяхната активност.

Откритието, че следите от Ню Мексико идват от по-ранна просвета, не значи, че горната история е погрешна. Но това значи, че хората от Кловис не са стигнали първо до Америка. Когато идват, други към този момент живеят там, което дефинира революционните последствия от последното изследване.

Изследванията, които демонстрират по-древна миграция в Америка, от дълго време са посрещнати със песимизъм в антропологичните и археологическите общности. Това е постоянно срещан резултат в науката, когато откритите вярвания се слагат под въпрос, което може да затрудни учените, които са създали открития, които опонират на тези вярвания, да станат обект на заслужено чуване.

Ако с течение на времето се натрупат задоволително положителни доказателства, даже най-широко признатите научни теории и тълкования могат да бъдат анулирани. Науката за установяването може да не е склонна да чува нови хрумвания, само че в последна сметка ще се вслуша, откакто несъгласието сред новите обстоятелства и старите догатки се окаже невероятно да се пренебрегне.

Противоречието в този случай е неоспоримо. Радиовъглеродното датиране на отпечатъците в Ню Мексико има революционни последствия, а този вид датиране се смята за доста тъкмо и е прието в научните среди.

Тези резултати от проби оферират ясни доказателства, че хората са били в Северна Америка най-малко няколко хиляди години преди края на последния ледников най-много и от този миг нататък доказателствата ще бъдат извънредно сложни за занемаряване.