Банковият надзор на ЕЦБ - власт върху разклатен трон
Няколко от най-големите финансови кавги в новата история на Европа накараха мнозина да се усъмнят намерено в успеваемостта на надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ), написа AFP, представена от БГНЕС.
Ето един непосредствен взор на финансовия анализатор Жан-Филип Лакор към надзорната политика на ЕЦБ и за какво критиците споделят, че тя не е задоволителна.
Известен като Единния контролен механизъм (ЕНМ) е названието на системата за банков контрол в Европа. Регулаторът беше основан през 2014 година, с цел да се избегне повтаряне на международната финансова и по-късно на дълговите рецесии в еврозоната, които доведоха еврото до ръба на колапса. Механизмът следи директно 118 от най-големите банки в 19-членния клуб за единна валута, което съставлява съвсем 82% от банковите активи в региона.
Преди ЕНМ всяка страна членка отговаряше за мониторинга на своите банки със разбъркан триумф. ЕНМ е един от трите стълба на дългогодишния " банков съюз " в Европа, дружно с единната разпоредба за банките в еврозоната и механизма, отговарящ за ликвидацията на банките, които не са в положение да изпълнят отговорностите си. Независимо че попада под егидата на ЕЦБ, ЕНМ действа без значение - личният състав му даже е настанен в друга постройка във Франкфурт.
ЕНМ може да разпореди рекапитализация на нежните банки и може да постанова несъгласие върху назначението на мениджъри, които не се смятат за уместно квалифицирани. Той организира регулярни " стрес проби ", дружно с Европейския банков орган (ЕБО), с цел да дефинира дали банките са подплатени финансово задоволително за справяне с финансови разтърсвания.
Резултатът от последните проби сподели, че банките са " по-устойчиви ", в сравнение с при предходната инспекция преди две години.
Германската и английската банка се оправиха най-лошо в симулацията през тази година, поради вероятното разстройване в търговията и финансовите транзакции поради Brexit. Ако финансовия буфер на банката се сметне за непълен, контролният орган може да ограничи изплащанията на бонуси и дивиденти.
ЕНМ направи стъпки за стесняване на насъбраните неприятни заеми в предишното от банките в еврозоната, където кредитополучателите изостават с заплащанията. Под наблюдението на Даниел Нуи, която е отпред на надзора, доникъде на 2018 година размерът на необслужваните заеми е понижен от към трилиона евро до към 650 милиарда евро (740 милиарда долара). По време на нейният петгодишен мандат няколко банки са оповестени за " незадоволително готови да се оправят или близки до неплатежоспособност ", което изисква незабавни ограничения, ориентирани към отбягване на данъкоплатци, теглещи избавителни заеми.
За да се предотврати сривът на испанската " Banco Popular " да вземем за пример, регулаторите уредиха пазаруването ѝ от Сантандер за едно евро през 2017 година Но не всички банки си заслужава да бъдат избавени. Италианските " Popolare di Vicenza “ и „ Veneto Banca " бяха пуснати в разпродажба предходната година.
Нуи беше принудена да пази ЕНМ в скандал за пране на пари и рушвет, под ударите на който попадна латвийския заемодател „ ABLV “ (която също бе под директния контрол на ЕЦБ), като сподели, че нейният департамент не е имал пълномощия да проверява незаконната активност. ЕЦБ може да предприеме дейности единствено откакто е била известена за такива нарушавания от страна на националните органи, сподели тя.
Тази пролет латвийската ABVL разгласи доброволна разпродажба под натиска на щатските финансови органи. И това са единствено редките случаи, когато банките въпреки всичко са хващани в нарушавания. Повечето сходни схеми минават безнаказано през " разхлабената " европейска банкова система
Критиците, изключително в Германия, упрекват надзорния орган, че към момента не е задоволително непоколебим и безмилостен, с цел да се оправи с банковия запас от неприятни заеми. Но напъните на ЕНМ за въвеждане на нови правила, които биха принудили кредиторите да отделят повече пари, с цел да покрият неплатените заеми, срещнаха мощно противодействие от южните страни като Италия, чиито банки остават препълнени с неприятни задължения от рецесията.
Опозицията принуди ЕНМ да смекчи позицията си. " Европейската централна банка не може повече да се крие зад гърбовете на националните надзори ", съобщи още напролет Свен Гийголд, представител на групата на зелените в Европейския парламент. " Бизнес моделите на всички банки в еврозоната би трябвало да бъдат систематично проверявани за опасности, свързани с финансови закононарушения. ЕЦБ към този момент има компетенциите да го прави ". Според Гийголд е " унизително и злепоставящо ", че се постанова Съединените щати да работят като действителния контрол против прането на пари в Европа.
Европа има 5 съществени казуса в региона на банковия контрол, отбелязва банковият редактор на The Financial Times Патрик Дженкинс.
Първо, директивата за битка с прането на пари бе пренаписвана пет пъти за последното десетилетие и в обособените страни членнки е приложена прекомерно разпокъсано. Второ, качеството на проверяващите органи в обособените страни варира, поради което се счита, че едвам 5% от случаите на пране на пари стигат до вниманието на управляващите. Трето, в Европа има страни (Естония, Латвия, Кипър и Малта), чиито стопански системи разчитат на привличането на задграничен капитал и надлежно не проверяват прекомерно ревниво произхода на този капитал. Четвърто, сред националните надзорни органи има прекомерно слаба съгласуваност. И най-после, приключва Дженкинс, няма единна база данни в Европейски Съюз за прането на пари.
Освен това в ЕЦБ е настъпило безвремие поради изтичащите мандати на няколко от главните фигури. Даниел Нуи би трябвало да се отдръпна на 31 декември тази година. Трима членове на управителния съвет на ЕЦБ също си стягат куфарите: вицепрезидентът Витор Констансио към този момент го стори на 1 юни, Петер Прат си отпътува през май следващата година, Беноа Кьоре - през декември. Мандатът на самия Марио Драги е до 31 октомври 2019. Тепърва ще се водят борбите каква политика да изберат европейските надзорни органи в бъдеще.
Докато тези въпроси не получат сигурни отговори, от служителите във Франкфурт надали могат да се чакат решителни дейности в каквато и да било посока, твърди финансовият анализатор Петър Йовчев пред българска медия. „ Това най-малко частично изяснява упорството, с което ЕЦБ настоя да отсрочи влизането на България в механизма с най-малко една година “, заключава специалистът.
Ето един непосредствен взор на финансовия анализатор Жан-Филип Лакор към надзорната политика на ЕЦБ и за какво критиците споделят, че тя не е задоволителна.
Известен като Единния контролен механизъм (ЕНМ) е названието на системата за банков контрол в Европа. Регулаторът беше основан през 2014 година, с цел да се избегне повтаряне на международната финансова и по-късно на дълговите рецесии в еврозоната, които доведоха еврото до ръба на колапса. Механизмът следи директно 118 от най-големите банки в 19-членния клуб за единна валута, което съставлява съвсем 82% от банковите активи в региона.
Преди ЕНМ всяка страна членка отговаряше за мониторинга на своите банки със разбъркан триумф. ЕНМ е един от трите стълба на дългогодишния " банков съюз " в Европа, дружно с единната разпоредба за банките в еврозоната и механизма, отговарящ за ликвидацията на банките, които не са в положение да изпълнят отговорностите си. Независимо че попада под егидата на ЕЦБ, ЕНМ действа без значение - личният състав му даже е настанен в друга постройка във Франкфурт.
ЕНМ може да разпореди рекапитализация на нежните банки и може да постанова несъгласие върху назначението на мениджъри, които не се смятат за уместно квалифицирани. Той организира регулярни " стрес проби ", дружно с Европейския банков орган (ЕБО), с цел да дефинира дали банките са подплатени финансово задоволително за справяне с финансови разтърсвания.
Резултатът от последните проби сподели, че банките са " по-устойчиви ", в сравнение с при предходната инспекция преди две години.
Германската и английската банка се оправиха най-лошо в симулацията през тази година, поради вероятното разстройване в търговията и финансовите транзакции поради Brexit. Ако финансовия буфер на банката се сметне за непълен, контролният орган може да ограничи изплащанията на бонуси и дивиденти.
ЕНМ направи стъпки за стесняване на насъбраните неприятни заеми в предишното от банките в еврозоната, където кредитополучателите изостават с заплащанията. Под наблюдението на Даниел Нуи, която е отпред на надзора, доникъде на 2018 година размерът на необслужваните заеми е понижен от към трилиона евро до към 650 милиарда евро (740 милиарда долара). По време на нейният петгодишен мандат няколко банки са оповестени за " незадоволително готови да се оправят или близки до неплатежоспособност ", което изисква незабавни ограничения, ориентирани към отбягване на данъкоплатци, теглещи избавителни заеми.
За да се предотврати сривът на испанската " Banco Popular " да вземем за пример, регулаторите уредиха пазаруването ѝ от Сантандер за едно евро през 2017 година Но не всички банки си заслужава да бъдат избавени. Италианските " Popolare di Vicenza “ и „ Veneto Banca " бяха пуснати в разпродажба предходната година.
Нуи беше принудена да пази ЕНМ в скандал за пране на пари и рушвет, под ударите на който попадна латвийския заемодател „ ABLV “ (която също бе под директния контрол на ЕЦБ), като сподели, че нейният департамент не е имал пълномощия да проверява незаконната активност. ЕЦБ може да предприеме дейности единствено откакто е била известена за такива нарушавания от страна на националните органи, сподели тя.
Тази пролет латвийската ABVL разгласи доброволна разпродажба под натиска на щатските финансови органи. И това са единствено редките случаи, когато банките въпреки всичко са хващани в нарушавания. Повечето сходни схеми минават безнаказано през " разхлабената " европейска банкова система
Критиците, изключително в Германия, упрекват надзорния орган, че към момента не е задоволително непоколебим и безмилостен, с цел да се оправи с банковия запас от неприятни заеми. Но напъните на ЕНМ за въвеждане на нови правила, които биха принудили кредиторите да отделят повече пари, с цел да покрият неплатените заеми, срещнаха мощно противодействие от южните страни като Италия, чиито банки остават препълнени с неприятни задължения от рецесията.
Опозицията принуди ЕНМ да смекчи позицията си. " Европейската централна банка не може повече да се крие зад гърбовете на националните надзори ", съобщи още напролет Свен Гийголд, представител на групата на зелените в Европейския парламент. " Бизнес моделите на всички банки в еврозоната би трябвало да бъдат систематично проверявани за опасности, свързани с финансови закононарушения. ЕЦБ към този момент има компетенциите да го прави ". Според Гийголд е " унизително и злепоставящо ", че се постанова Съединените щати да работят като действителния контрол против прането на пари в Европа.
Европа има 5 съществени казуса в региона на банковия контрол, отбелязва банковият редактор на The Financial Times Патрик Дженкинс.
Първо, директивата за битка с прането на пари бе пренаписвана пет пъти за последното десетилетие и в обособените страни членнки е приложена прекомерно разпокъсано. Второ, качеството на проверяващите органи в обособените страни варира, поради което се счита, че едвам 5% от случаите на пране на пари стигат до вниманието на управляващите. Трето, в Европа има страни (Естония, Латвия, Кипър и Малта), чиито стопански системи разчитат на привличането на задграничен капитал и надлежно не проверяват прекомерно ревниво произхода на този капитал. Четвърто, сред националните надзорни органи има прекомерно слаба съгласуваност. И най-после, приключва Дженкинс, няма единна база данни в Европейски Съюз за прането на пари.
Освен това в ЕЦБ е настъпило безвремие поради изтичащите мандати на няколко от главните фигури. Даниел Нуи би трябвало да се отдръпна на 31 декември тази година. Трима членове на управителния съвет на ЕЦБ също си стягат куфарите: вицепрезидентът Витор Констансио към този момент го стори на 1 юни, Петер Прат си отпътува през май следващата година, Беноа Кьоре - през декември. Мандатът на самия Марио Драги е до 31 октомври 2019. Тепърва ще се водят борбите каква политика да изберат европейските надзорни органи в бъдеще.
Докато тези въпроси не получат сигурни отговори, от служителите във Франкфурт надали могат да се чакат решителни дейности в каквато и да било посока, твърди финансовият анализатор Петър Йовчев пред българска медия. „ Това най-малко частично изяснява упорството, с което ЕЦБ настоя да отсрочи влизането на България в механизма с най-малко една година “, заключава специалистът.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ