Някои спомени е най-добре да бъдат забравени. Разбира се, това

Някои мемоари е най-добре да бъдат забравени. Разбира се, това наблюдаване надали ще ни накара да се почувстваме по-добре, в случай че да вземем за пример закъснявате за работа, тъй като не можете да си спомните къде сте си поставили ключовете… Но когато приказваме за мемоари, свързани с пристрастяващи субстанции, вероятните проблеми към това стават по-ясни. Ново изследване разкрива механизма, който разрешава на мозъка да поддържа тези упорити мемоари живи.

„ Основна интервенция на мозъка е вътрешното показване на информация, обвързвана с житейския опит в заобикалящата ни среда “, споделя първият създател доктор Чарли Кларк-Уилямс от Оксфордския университет в изказване. „ Този принцип нормално подсигурява, че взаимодействаме със света по най-подходящия метод. В случай на взаимозависимост от опиати като кокаина обаче този натурален механизъм е повлиян от веществото и може да докара до несъответствуващи дейности и в последна сметка до пристрастяване. “

Известно е, че опиатите, които са изиграли роля за 24 486 смъртни случая в Съединени американски щати през 2021 година по данни на Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите, провокират извънредно мощни мемоари. Потребителите могат блестящо да си спомнят елементи от заобикалящата ги среда или какво са правили по време на използването, а припомнянето за тези дейности или среда може да провокира толкоз мощен апетит, че даже за човек, който се възвръща от взаимозависимост, може да се окаже съвсем невероятно да избегне рецидив.

Макар че се поставят старания за намиране на лекувания, които биха могли да оказват помощ в битката с този циничен кръг, към момента има празни места в познанията ни: по какъв начин въобще се образуват тези извънредно мощни мемоари?

Кларк-Уилямс и екипът допускат, че необикновената им мощ може да се дължи на това, че се възползват от връзките сред голям брой мозъчни области. Те ревизират теорията си върху мишки, като следят по едно и също време пет области на мозъка им: префронталната кора, прилежащото ядро, амигдалата, хипокампуса и вентралната тегментална зона.

След като мишките са били изложени на въздействието на кокаин в петстепенен опит, траял няколко дни, създателите следят, че едновременните скокове в интензивността във всички тези мозъчни райони са предсказвали устойчиво образуване на мемоари.

Разбирането на системата в мозъка, която провокира запазването на тези мемоари, открива опцията за ориентиране към нея на лекуване, което да помогне на хората, които се възвръщат от пристрастяване.

„ Употребата на опиати за забавление е необятно публикуван проблем по света, който оказва въздействие върху живота на доста хора и натоварва здравната ни система. Спомените би трябвало да бъдат уравновесени. Отслабване на паметта постоянно се следи при стареене или деменция. Но в другия завършек на спектъра са извънредно мощните мемоари, които се характеризират с нефилтрирана обработка на информацията “, споделя старшият създател професор Дейвид Дюпре.

„ Такива мощни мемоари, които могат да подтикват несъответствуващи дейности, се следят при необятен набор от мозъчни положения, като да вземем за пример пристрастяване към опиати или посттравматични стресови разстройства. “

В друго ново изследване пък екип от откриватели съумява да разпознава механизма, посредством който мозъкът се защищава от въздействието на кокаина, което евентуално отваря вратата към нови способи за лекуване на разстройства, свързани със злоупотребата с опиати.

Според създателите на проучването тази вградена отбрана се управлява от микроглия – тип имунна клетка, която се среща в мозъка и централната нервна система. „ Кокаинът задейства тези микроглии, което води до освобождение на инфекциозен сигнал, който по-късно се пробва да обърне измененията, които опиатът провокира в невроните “, споделя в изказване водещият откривател Дейвид Стелваген от Изследователския институт на Здравния център на Университета Макгил в Монреал.

Наркотици като кокаина подтикват масирано освобождение на невротрансмитери като допамин, които влияят върху така наречен верига на възнаграждението в мозъка, което води до приятни чувства.

Микроглиите обаче освобождават инфекциозен сигнал, наименуван израстък некротизиращ фактор алфа (TNF-a), който служи за понижаване на силата на синапсите в прилежащото ядро – което кара създателите на проучването да изкажат хипотезата, че тези кафези могат да играят роля в отстраняването на резултатите от кокаина.

За да ревизират това, те следят интензивността в ядрото на мишки при банкет на кокаин и откриват, че скоро по-късно равнищата на TNF-a в тази част на мозъка внезапно се покачват, което води до понижаване на синаптичната мощ. След това те повтарят опита с мишки, които са генетично модифицирани да нямат TNF-a, и откриват, че незабавно след приема на кокаин синаптичната мощ в ядрото се усилва. Вследствие на това тези мишки демонстрират доста по-голяма податливост към пристрастяване към опиата спрямо елементарните.

Удивително е обаче, че откривателите са открили, че могат да реактивират микроглията при кокаинозависимите мишки благодарение на съединяване, наречено монофосфорил липид А (MPLA), което води до понижаване на държанието им, обвързвано с търсенето на опиати.

Въпреки че тези резултати би трябвало да бъдат повторени при хора, преди да се развълнуваме прекомерно доста, създателите на проучването настояват, че техните данни „ допускат, че MPLA може да понижи мотивацията за придобиване на опиати и да се употребява за попречване на рецидив, което е забележителен проблем при лекуването на пристрастяването “.