На стари години реших да променя начина си на живот
Някои хора на старини съжаляват за това по какъв начин са живели живота си на млади години. Смятат, че са можели да го изживеят по-пълноценно, само че вместо това са го пропилели за безполезни неща.
След това молят децата си да не повтарят грешките им.
Затова взех решение да „ разчупя модела “ и да пребивавам за себе си най-малко на остарели години. Вече съм на осемдесет, само че здравето ми разрешава да повеждам свободен живот.
Цял живот съм живяла за други хора – за брачна половинка ми, за децата. Време е да пребивавам за себе си.
Могат да ме упрекват за постъпките ми, колкото си желаят, само че не ме интересува. Съдя децата си за жилището и стопирах да поддържам връзка с тях най-малко за известно време.
Усещам отрицателното им отношение към мен. Започнаха да се разпореждат с жилището ми като със собствен личен. Синът настани сина си с жена му, без даже да ме попита за мнението ми. Неговите думи бяха: „ Потърпи малко, баба си, какъв брой ти остава? “ Имах възприятието, че съм се събудила от сън. Изпълнила съм всичките си отговорности.
Децата бяха сюрпризирани, когато изгоних внука си и смених ключалките. Започнаха да желаят дял от вкъщи ми за себе си. Собственият ми наследник искаше да продаде жилището и да даде парите на сина си.
Благодарение на брачна половинка ми, децата нямат безусловно нищо общо с моята благосъстоятелност. Естествено, ще оставя всичко на тях, само че не и в този момент.
Поне в последния стадий от живота си желая да усещам цялостна независимост. Не желая да завися от никого, не желая да се регистрирам или да мисля, че дължа нещо на някого.
Не, единственото ми предпочитание е да вдишвам свободно.
