Някогашните колониални владения на Испания в Латинска Америка стават свидетели

Някогашните колониални владения на Испания в Латинска Америка стават очевидци на редица революции, само че единствено една съумява да раздруса същински континента. Това е Кубинската гражданска война. Може да се каже, че никоя друга политическа фигура не съумява да разпали толкоз пристрастености, като лидерът на Куба Фидел Кастро.

Мъжът, освободил Куба от диктатурата на Фулхенсио Батиста, след това основава своя лична тирания, продължена от брат му Раул. С семейството Кастро се затваря цяла глава в историята на Куба, писана постоянно отвън рамките на Острова на свободата.

Същността на Кубинската гражданска война се състои в това, че е единствена на континента. Другите революции, като Мексиканската примерно, са по-кратки. Освен това те не трансформират напълно публичните структури. Кубинската гражданска война е единствената, която напълно отстрани концепцията за съществуването на частна благосъстоятелност.

За всички събития значение има ситуацията на нещата в страната, когато на политическата сцена се появява едно незнайно дотогава лице, това на Фидел Кастро.

Предисторията на Кубинската гражданска война

В навечерието на революцията в Куба президент на страната е Фулхенсио Батиста, оказал се на поста след боен прелом, осъществен против настоящия президент Карлос Прио Сокарас.

Батиста подхваща тази стъпка, откакто вижда, че няма опция да завоюва провеждащите се в страната избори. Така претендент на лидер на страната се оказва сатрап, завзел властта с помощта на външна поддръжка от Съединени американски щати, където той обитава преди изборите.

Батиста се отплаща на своите американски поддръжници като им дава съвсем неограничени права в страната. Те имат на процедура към 70 % от земята. Захарната тръстика, която съставлява главният дял от производството в Куба, е в ръцете на американски компании и те диктуват цените на пазара. В столицата Хавана са открити хазартни зали, обществени домове, следени от американската мафия.

Нараства безработицата и обедняването на популацията, което показва недоволството си посредством стачки и протести.

Правителството на Батиста дава отговор с цензура, арести и изтезания. Тайната полиция прави принуждение над всички недоволни. Всичко това не може да остане без отговор и той се показва в открита партизанска война, приключила с гражданска война.

Начало на революцията

За начало на Кубинската гражданска война се сочи датата 26 юли 1953 година, когато зле въоръжена група въстаници атакува казармите Монкада - едни от най-добре укрепените места в страната.

Сраженията не престават 2 часа. Революционно настроените млади бунтовници разчитат, че популацията ще ги поддържа, само че остават излъгани. Много от тях са убити, а останалите са хванати. Между тях са Фидел Кастро и брат му Раул. Абел Сантамария, един от водачите на протеста, е погубен.

Останалите са съдени. Фидел Кастро, който по това време приключва право, отхвърля юрист и самичък се пази, изнасяйки 4-часова тирада, която става необятно известна най-много с думите му, че историята ще го оправдае. Той получава 15 години затвор, а брат му Раул е наказан на 13 години.

Две години по-късно под публичен и интернационален напън политическите пандизчии са освободени и двамата братя Кастро отпътуват за Мексико. Там се срещат с аржентински бунтовник Ернесто Че Гевара и това е нов стадий в революцията. Те основават организацията М-26, в която се включва и Че.

Развой на революцията

На идната година групата революционери се качва на яхтата Гранма и се завръща в Куба на 2 декември. Това е забавяне от 2 месеца, защото морският съд е остарял и претрупан. Веднага бунтовниците потеглят към планината Сиера Маестра. Само след три дни ги нападат бойците на Батиста.

Повечето са убити, единствено дребна група се избавя и укрива в планината. Тъй като по време на боевете се партизаните се разделят и се движат поединично или на малко групи, локалното население им оказва помощ да се свържат един с различен.

На 13 март 1957 година група студенти с антикомунистически разбирания се пробват да убият Батиста, нападайки Президентския замък. Този опит е извънредно несполучлив. Водачът Ечевериа е погубен и единствено дребна група от сподвижниците му се избавя. Това обаче води до цялостен отвод от поддръжка за Батиста през 1958 година.

В това време Кастро към този момент има доверени хора, които го доставят с всичко належащо за партизанска война. Той съумява да откри цялостен надзор над Сиера Маестра.

Силите на Кастро от към 200 индивида обаче са нищожно на фона на армията от 30-40 хиляди бойци на диктатора Батиста. Той взема решение да завърши въпроса с съперника си и изпраща 12 хиляди бойци за интервенция, която назовава Верано.

В борбата за Ла Плата сред 11 и 21 юли 1958 година носи непредвидена победа за бунтовниците, които пленяват цялостен батальон.

Само няколко дни по-късно хората на Кастро са заобиколени от държавни сили в борбата за Лас Мерседес и има заплаха да бъдат унищожени изцяло. Тогава Кастро подхваща печеливш ход. Той предлага спиране на огъня и договаряния.

Докато сделките текат, множеството хора на Кастро се изтеглят и се скриват в планината. Става ясно, че интервенцията на Батиста е пред неуспех.

Силите, ръководени от Кастро, подхващат нахлуване. Те отварят 4 фронтови линии. Партизаните слизат от планините и завземат властта в обособени региони. Че Гевара завзема Санта Клара и това се оказва уверено завладяване за края на революцията.

Батиста схваща, че краят на режима му настава и по тази причина на Коледа на 1959 година отпътува за Доминиканската република.

Фидел Кастро стартира договаряния за прекосяване на Сантяго де Куба в ръцете на революционерите. На 2 януари Че Гевара и Камило Сиенфуегос от силите на Кастро навлизат в Хавана.

На 8 януари Кастро влиза в Хавана и избира за президент Мануел Лео. С това в действителност Кубинската гражданска война завършва. Започва интервалът след нея, който трансформира съотношението на силите и в международен проект.

Куба след революцията

Когато при започване на 1959 година Кастро влиза в Хавана той към момента не е този политически Давид, опълчил се на международния Голиат. Отношенията сред двете страни се утежняват няколко месеца по-късно, когато стартира национализацията. Тя визира американските ползи в Куба.

Американците пробват да трансформират нещата с несполучлива военна интервенция в Залива на прасетата през 1961 година, само че свалянето на Кастро от власт се проваля, а това утежнява връзките непоправимо.

Куба търси помощ в други страни и я намира в Русия. Фидел Кастро стартира експорт на гражданска война в цяла Латинска Америка. Този факт оказва въздействие върху страните от Третия свят. Ангола, Етиопия и други последват образеца на Куба.

В тези революционни промени умира Че Гевара и моделът за революции в цяла Латинска Америка избледнява, само че Кубинската гражданска война оказва своето въздействие в света, изключително в Новия свят. Тя има мощен агитационен темперамент.

Икономическото ембарго, наложено от Съединени американски щати на Куба още през 60-те години на процедура към момента стои, само че стъпките към стопляне на връзките сред двете страни към този момент са направени. Зависи по какъв начин ще бъдат продължени те са процедура от Съединени американски щати.

Няколко значими обстоятелството за Куба след революцията

Куба е страната с една от най-хубавите здравни системи в света. Тя е изцяло безвъзмездна за кубинците.

Образованието също е на положително равнище и е гратис, като е наложително до 15-годишна възраст.

Куба е измежду страните с най-ниска детска смъртност и това е устойчива наклонност при тях от десетилетия. Всичко това са завоевания на революцията в страната.