Каталуния – вътрешната афера на Испания
Някога Лев Троцки е споделил, че „ всяка страна се основава на мощ “. Това е неприятна истина, която всички бихме желали да забравим, само че е значимо да си я спомняме, до момента в който борбата сред Испания и Каталуния ескалира. Кадрите на испански служители на реда, които пречат, а на моменти и бият хора, които желаят да гласоподават в (технически нелегалния) референдум за самостоятелност, опонират на базовите основи на класическия демократизъм – политическата идеология, на която Западът бе издигнат. Как, надигат глас правоверните, може сходно нещо да бъде допустимо в Европа през 21 век?
Ако игнорирате 20 века европейска история, това си е добър въпрос. Повдигането му не трансформира обстоятелството, че Каталуния е нация, а не страна, както и че скоро няма да стане страна, тъй като няма да може да предяви искания над това, което Макс Вебер разказва като „ монопола върху законната приложимост на физическа мощ в дадена територия “.
Дълъг изстрел
Каталуния организира референдума си за самостоятелност на 1 октомври. Резултатите демонстрираха, че от 42-та % каталунски гласоподаватели, които гласоподаваха, към 90 % са избрали независимостта. Това е впечатляваща цифра, въпреки и не единомислещ мандат за каталунска самостоятелност. Без подозрение забележителен брой каталани желаят самостоятелност, това към този момент го знаехме. На референдума от 2014-та година имаше сходна изборна интензивност и към 81 % гласоподаваха за самостоятелност. Този необвързващ референдум не докара до на никое място, както няма да направи и последния.
Каталуния няма монопола върху нужната мощ даже, с цел да предяви рекламация за надзор над личната си територия, камо ли да я завоюва. Каталуния има районна полиция с бройка към 17 хиляди души. Испанската национална полиция има над 80 хиляди души, а Гражданската армия 75 хиляди. Каталуния няма войска, флот или военновъздушни сили, до момента в който Испания има и трите. Това в никакъв случай не би се трансформирало в повтаряне на Испанската революция. Каталуния не е подготвена да води война, а както седят нещата това няма да се промени, даже тя да го изиска. Рядко независимостта се дава. В по-голямата си част последните епохи политическа история демонстрират, че независимостта се извоюва с меч, откакто се разгласи с перо.
Лидерите на каталунския гамбит за самостоятелност го знаеха, и все пак взеха решение да се опитат. След като гласовете бяха подадени, имаше единствено два вероятни изхода, от които би могла да произтече независимостта – задоволително огромно гражданско непокорство, което да докара Мадрид до политически компромис, или интернационална намеса, без значение дали става въпрос за политическа или по-реална. Що се отнася до последното, макар стачката от 3 октомври е малко евентуално Каталония да стартира такава акция даже след испанските ексцесии по време на вота. Много от каталунците избират да останат част от Испания, поради личното си икономическо благоденствие. Това на практика значи, че ще бъде доста мъчно за каталонците на улиците, да доближат до една сериозна маса.
Празни заявления
Изглежда, че тактиката на каталунското държавно управление бе фокусирана в вярата за намеса. Да се направи спорът интернационален въпрос, като по този метод се генерира задоволително напън над испанското държавно управление, което да отстъпи. По тази линия Каталуния към този момент се провали. Европейските страни рядко са съгласни за каквото и да е, само че към този момент се съгласиха да не поддържат каталонската самостоятелност. Европейската комисия съобщи напълно ясно, че „ това е вътрешен въпрос на Испания, който би трябвало да бъде позволен в границите на конституционния ред на страната “. Изявлението на Европейската комисия съдържаше и една клиширана простащина, с която се осъжда насилието, само че все пак не доближи до същинска рецензия към испанското държавно управление, като вместо това сподели доверието на комисията в премиера Мариано Рахой. След изказването имаше единомислещ хор от потвърждения. Полша и Европейската комисия са се хванали за гушите през последните седмици, само че няма разлика в позицията им за каталунската самостоятелност. Полското външно министерство съобщи, че суверенитетът, териториалният интегритет и единството на Испания, би трябвало да бъдат уважавани. Страни с най-различни ползи като Германия, Франция, Обединеното кралство, Хърватия и Сърбия наподобяват единомислещи по този въпрос.
Подкрепа няма да пристигна и отвън Европейския съюз. По този въпрос Русия е единомислеща със Съединени американски щати, а Япония с Китай. Единствената интернационална поддръжка бе получена от сродни бездържавни групи, които се надяват в Испания да бъде открит казус. Шотландия, която знае какво значи да бъдеш изоставен на олтара от Европейския съюз, осъди Испания. Представители на сепаратистките партии в Квебек и Северна Ирландия също поздравиха каталунската битка. Една дъжрава, която недвусмислено поддържа Каталуния,у бе Венецуела на Николас Мадуро. Като изключим лицемерието на неговата рецензия против испанските „ репресии “ (предвид вътрешната обстановка във Венецуела), поддръжката на страна, която е покрай статута на интернационален аскет, не е от кой знае каква помощ за Барселона.
Каталунският районен президент може и да извърши обещанието си, да разгласи Каталуния за самостоятелна. И какво тогава? Историята е цялостна с празни заявления за самостоятелност. Една от най-скорошните бе тази на Косово през 1991 година, която бе приета само от Албания. Следващата 1992 година бе по-важна от позиция на Косово, тъй като бе годината, в която се сътвори Косовската освободителна войска. След една война, геноцид и намеса на НАТО, Косово още веднъж се опита през 2008, като този път имаше интернационалната поддръжка, въпреки и някои в Европейски Съюз, в това число и Испания, към момента да не го признават.
Каталуния загуби този кръг. Без интернационална поддръжка или революционно въстание, а нито едно от тези неща не се вижда на хоризонта, Испания ще продължи да употребява монопола си над силата, легализирана от испанската правна система, с цел да смаже опасността, която каталонците съставляват за единството на страната. Правейки това обаче, Испания ще посее семената на по-голям проблем, тъй като въпреки и в този момент да няма сериозна маса от подготвени за пердах и всеотдайност каталонци, днешните репресии ще основат утрешното потомство от млади каталани, които ще израснат виждайки в лицето на страната зложелател. Междувременно Европа и светът са прави – това е, и ще си остане вътрешна испанска спекулация.
Geopolitical Futures
Ако игнорирате 20 века европейска история, това си е добър въпрос. Повдигането му не трансформира обстоятелството, че Каталуния е нация, а не страна, както и че скоро няма да стане страна, тъй като няма да може да предяви искания над това, което Макс Вебер разказва като „ монопола върху законната приложимост на физическа мощ в дадена територия “.
Дълъг изстрел
Каталуния организира референдума си за самостоятелност на 1 октомври. Резултатите демонстрираха, че от 42-та % каталунски гласоподаватели, които гласоподаваха, към 90 % са избрали независимостта. Това е впечатляваща цифра, въпреки и не единомислещ мандат за каталунска самостоятелност. Без подозрение забележителен брой каталани желаят самостоятелност, това към този момент го знаехме. На референдума от 2014-та година имаше сходна изборна интензивност и към 81 % гласоподаваха за самостоятелност. Този необвързващ референдум не докара до на никое място, както няма да направи и последния.
Каталуния няма монопола върху нужната мощ даже, с цел да предяви рекламация за надзор над личната си територия, камо ли да я завоюва. Каталуния има районна полиция с бройка към 17 хиляди души. Испанската национална полиция има над 80 хиляди души, а Гражданската армия 75 хиляди. Каталуния няма войска, флот или военновъздушни сили, до момента в който Испания има и трите. Това в никакъв случай не би се трансформирало в повтаряне на Испанската революция. Каталуния не е подготвена да води война, а както седят нещата това няма да се промени, даже тя да го изиска. Рядко независимостта се дава. В по-голямата си част последните епохи политическа история демонстрират, че независимостта се извоюва с меч, откакто се разгласи с перо.
Лидерите на каталунския гамбит за самостоятелност го знаеха, и все пак взеха решение да се опитат. След като гласовете бяха подадени, имаше единствено два вероятни изхода, от които би могла да произтече независимостта – задоволително огромно гражданско непокорство, което да докара Мадрид до политически компромис, или интернационална намеса, без значение дали става въпрос за политическа или по-реална. Що се отнася до последното, макар стачката от 3 октомври е малко евентуално Каталония да стартира такава акция даже след испанските ексцесии по време на вота. Много от каталунците избират да останат част от Испания, поради личното си икономическо благоденствие. Това на практика значи, че ще бъде доста мъчно за каталонците на улиците, да доближат до една сериозна маса.
Празни заявления
Изглежда, че тактиката на каталунското държавно управление бе фокусирана в вярата за намеса. Да се направи спорът интернационален въпрос, като по този метод се генерира задоволително напън над испанското държавно управление, което да отстъпи. По тази линия Каталуния към този момент се провали. Европейските страни рядко са съгласни за каквото и да е, само че към този момент се съгласиха да не поддържат каталонската самостоятелност. Европейската комисия съобщи напълно ясно, че „ това е вътрешен въпрос на Испания, който би трябвало да бъде позволен в границите на конституционния ред на страната “. Изявлението на Европейската комисия съдържаше и една клиширана простащина, с която се осъжда насилието, само че все пак не доближи до същинска рецензия към испанското държавно управление, като вместо това сподели доверието на комисията в премиера Мариано Рахой. След изказването имаше единомислещ хор от потвърждения. Полша и Европейската комисия са се хванали за гушите през последните седмици, само че няма разлика в позицията им за каталунската самостоятелност. Полското външно министерство съобщи, че суверенитетът, териториалният интегритет и единството на Испания, би трябвало да бъдат уважавани. Страни с най-различни ползи като Германия, Франция, Обединеното кралство, Хърватия и Сърбия наподобяват единомислещи по този въпрос.
Подкрепа няма да пристигна и отвън Европейския съюз. По този въпрос Русия е единомислеща със Съединени американски щати, а Япония с Китай. Единствената интернационална поддръжка бе получена от сродни бездържавни групи, които се надяват в Испания да бъде открит казус. Шотландия, която знае какво значи да бъдеш изоставен на олтара от Европейския съюз, осъди Испания. Представители на сепаратистките партии в Квебек и Северна Ирландия също поздравиха каталунската битка. Една дъжрава, която недвусмислено поддържа Каталуния,у бе Венецуела на Николас Мадуро. Като изключим лицемерието на неговата рецензия против испанските „ репресии “ (предвид вътрешната обстановка във Венецуела), поддръжката на страна, която е покрай статута на интернационален аскет, не е от кой знае каква помощ за Барселона.
Каталунският районен президент може и да извърши обещанието си, да разгласи Каталуния за самостоятелна. И какво тогава? Историята е цялостна с празни заявления за самостоятелност. Една от най-скорошните бе тази на Косово през 1991 година, която бе приета само от Албания. Следващата 1992 година бе по-важна от позиция на Косово, тъй като бе годината, в която се сътвори Косовската освободителна войска. След една война, геноцид и намеса на НАТО, Косово още веднъж се опита през 2008, като този път имаше интернационалната поддръжка, въпреки и някои в Европейски Съюз, в това число и Испания, към момента да не го признават.
Каталуния загуби този кръг. Без интернационална поддръжка или революционно въстание, а нито едно от тези неща не се вижда на хоризонта, Испания ще продължи да употребява монопола си над силата, легализирана от испанската правна система, с цел да смаже опасността, която каталонците съставляват за единството на страната. Правейки това обаче, Испания ще посее семената на по-голям проблем, тъй като въпреки и в този момент да няма сериозна маса от подготвени за пердах и всеотдайност каталонци, днешните репресии ще основат утрешното потомство от млади каталани, които ще израснат виждайки в лицето на страната зложелател. Междувременно Европа и светът са прави – това е, и ще си остане вътрешна испанска спекулация.
Geopolitical Futures
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ