Къде изчезнаха 844 000 българи за 10 г.?
НСИ разгласи тревожни данни от последното броене на популацията. Къде изчезнаха 844 000 българи за последните 10 години? Как се стопихме с съвсем 90 000 единствено през 2021 година?
Това, че България понижава не е нещо ново, само че шокиращото е степента и мащабът, с който популацията на България понижава. Това ни прави международен рекордьор по степен на негативен натурален приръст, оповестява бТВ.
Всяка година у нас се раждат към 64 000 деца, само че умират 108 000 души. за жалост този развой е резистентен през последните 20 година
Починалите през последните две години се усилват поради пандемията от ковид. През 2020 година те са 124 000, а през 2021 година – 148 000.
Данните обаче към момента не са дефинитивни. Очаква се умрелите предходната година да доближат 150 000 души. Миналата година е рекордна в цялата ни история – умрелите са 148 000, а родените – единствено 60 000.
Какво се трансформира с 844 000 българи по-малко?
„ Изводите, които би трябвало да си създадем от предварителната оценка на преброяването, са в две направления. Първо, да се очертаят провокациите, тъй като е доста значимо какво ще предприемем. И второ – какви ограничения и политики ще предприемем, с цел да посрещнем тези провокации “, разяснява в „ Тази заран “ Христина Христова, някогашен обществен министър.
„ Очевидно те ще бъдат с компенсиращ темперамент във връзка с последствията, които ни слага демографската рецесия “, добави тя.
По думите ѝ у нас явленията са доста засилени, само че те са в целия Европейски Съюз. Според нея тези данни би трябвало да се отразят деликатно и в правенето на бъдещия бюджет.
„ Явно при нас две съществени последствия има от демографската рецесия. От една страна, това е намаляването на популацията, а от друга - застаряването. Три процеса водят до това – раждаемост, смъртност и миграция. Всички тези процеси в България имат отрицателни последствия “, сподели още Христова.
„ Пенсионно-осигурителната система е едно от провокациите. Трябва да има политики основно в посока предпазване на финансовата ѝ резистентност. Това е по едно и също време и обществена, и финансова система. Ето за какво пазарът на труда би трябвало да се пригоди и за по-възрастни служащи “, счита някогашният обществен министър.
Това, че България понижава не е нещо ново, само че шокиращото е степента и мащабът, с който популацията на България понижава. Това ни прави международен рекордьор по степен на негативен натурален приръст, оповестява бТВ.
Всяка година у нас се раждат към 64 000 деца, само че умират 108 000 души. за жалост този развой е резистентен през последните 20 година
Починалите през последните две години се усилват поради пандемията от ковид. През 2020 година те са 124 000, а през 2021 година – 148 000.
Данните обаче към момента не са дефинитивни. Очаква се умрелите предходната година да доближат 150 000 души. Миналата година е рекордна в цялата ни история – умрелите са 148 000, а родените – единствено 60 000.
Какво се трансформира с 844 000 българи по-малко?
„ Изводите, които би трябвало да си създадем от предварителната оценка на преброяването, са в две направления. Първо, да се очертаят провокациите, тъй като е доста значимо какво ще предприемем. И второ – какви ограничения и политики ще предприемем, с цел да посрещнем тези провокации “, разяснява в „ Тази заран “ Христина Христова, някогашен обществен министър.
„ Очевидно те ще бъдат с компенсиращ темперамент във връзка с последствията, които ни слага демографската рецесия “, добави тя.
По думите ѝ у нас явленията са доста засилени, само че те са в целия Европейски Съюз. Според нея тези данни би трябвало да се отразят деликатно и в правенето на бъдещия бюджет.
„ Явно при нас две съществени последствия има от демографската рецесия. От една страна, това е намаляването на популацията, а от друга - застаряването. Три процеса водят до това – раждаемост, смъртност и миграция. Всички тези процеси в България имат отрицателни последствия “, сподели още Христова.
„ Пенсионно-осигурителната система е едно от провокациите. Трябва да има политики основно в посока предпазване на финансовата ѝ резистентност. Това е по едно и също време и обществена, и финансова система. Ето за какво пазарът на труда би трябвало да се пригоди и за по-възрастни служащи “, счита някогашният обществен министър.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ