Изследвания показват, че някои гени „оживяват“ в човешкия мозък след смъртта
Ново проучване в Университета на Илинойс в Чикаго сподели, че в първите часове след гибелта някои човешки мозъчни кафези не престават да действат и даже нарастват до избран размер. Резултатите от проучванията на по този начин наречените „ зомби гени “ могат освен да опровергаят митовете за възраждането на „ живите мъртви “, само че и да оказват помощ за основаването на медикаменти за болести като аутизъм, шизофрения и заболяването на Алцхаймер.
Изследването е ръководено от доктор Джефри Лоб, шеф на UI NeuroRepository, банка за човешка мозъчна тъкан от пациенти с неврологични разстройства, която разполага с богат материал за проучване на мозъчни кафези от доброволци, даряващи тъкани за проучвания след интервенция или след гибел. Изследването открива, че 80% от оценените гени остават релативно постоянни в границите на 24 часа.
Гените, виновни за паметта, мисленето и придвижването, бързо се разграждат. Третата група, избрана като „ зомби гени “, в противен случай, покачва своята интензивност, чийто пик пада чак на 12-ия час след гибелта. Установено е, че точно тези гени от групата на глиалните кафези „ работят “ в имунната система на организма и усилват тяхната интензивност при положение на мозъчни пострадвания.
Според резултатите от проучването доктор Льоб означи, че програмата за проучване на мозъчната тъкан би трябвало да вземе поради класификацията на гените съгласно степента на тяхното разграждане след гибелта на човек. Този метод ще разкрие нови процеси, протичащи в генетичната и клетъчната интензивност и ще разбере по-добре резултатите от проучванията на мозъка след гибелта.
Изследването е ръководено от доктор Джефри Лоб, шеф на UI NeuroRepository, банка за човешка мозъчна тъкан от пациенти с неврологични разстройства, която разполага с богат материал за проучване на мозъчни кафези от доброволци, даряващи тъкани за проучвания след интервенция или след гибел. Изследването открива, че 80% от оценените гени остават релативно постоянни в границите на 24 часа.
Гените, виновни за паметта, мисленето и придвижването, бързо се разграждат. Третата група, избрана като „ зомби гени “, в противен случай, покачва своята интензивност, чийто пик пада чак на 12-ия час след гибелта. Установено е, че точно тези гени от групата на глиалните кафези „ работят “ в имунната система на организма и усилват тяхната интензивност при положение на мозъчни пострадвания.
Според резултатите от проучването доктор Льоб означи, че програмата за проучване на мозъчната тъкан би трябвало да вземе поради класификацията на гените съгласно степента на тяхното разграждане след гибелта на човек. Този метод ще разкрие нови процеси, протичащи в генетичната и клетъчната интензивност и ще разбере по-добре резултатите от проучванията на мозъка след гибелта.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ