Синдромът на чуждата ръка (Alien Hand Syndrome, AHS) е рядко

Синдромът на непознатата ръка (Alien Hand Syndrome, AHS) е рядко неврологично разстройство, при което засегнатият усеща, че една от ръцете му работи самостоятелно, без присъединяване на съзнанието. Често прекарването се разказва като непознато или даже враждебно (сякаш ръката има лична воля). Това нарушаване освен слага клинични провокации, само че и разкрива комплицираната невронна архитектура, която сплотява двигателната функционалност и самосъзнанието.

Какви са етиологията и патофизиологията на синдрома на непознатата ръка?
Синдромът на непознатата ръка нормално се свързва с лезии или увреждания в характерни мозъчни области, като корпус калозум, фронталния лоб или теменната (париеталната) кора. Тези райони са виновни за координацията сред двете мозъчни хемисфери, както и за интеграцията на сензорната и моторната информация. Най-често синдромът на непознатата ръка поражда след събития засягащи нервната система, като инсулт, контузия на мозъка или неврохирургични интервенции, като калозотомия (процедура, при която се разделят двете хемисфери за лекуване на резистентна епилепсия).

Патофизиологията на синдрома допуска дисоциация сред съзнателния надзор и автоматизираните придвижвания. Корпус калозум, който е главният " мост " сред лявата и дясната полусфера на мозъка, играе основна роля. Когато този път бъде нарушен, сигналите от едната полусфера могат да останат неконтролируеми от другата, което води до самостоятелни дейности на ръката. В случаите, когато бива обиден фронталният лоб, нарушаването в модулирането на моторната функционалност в допълнение усложнява положението.

Каква е клиничната картина на синдрома на непознатата ръка?
Засегнатите от синдром на непознатата ръка постоянно се сблъскват със странни и непредсказуеми прояви на техен горен крак. Ръката може да извършва комплицирани дейности, като да разкопчава облекла, да хваща предмети или даже да пречи на другата ръка. Например, при опит за закопчаване на риза с едната ръка, до момента в който другата ръка интензивно разкопчава същите копчета. Възможни са и по-необичайни държания, като улавяне на непознати обекти или посегателство към лицето без причина.

Субективното чувство за " чуждост " на ръката е признак на синдрома. Често ръката се разказва освен като „ самостоятелна “, а даже като „ недобронамерена “. Интересното е, че в множеството случаи когнитивните качества остават незасегнати, което значи, че засегнатият човек осъзнава анормалността на обстановката, само че не може да управлява дейностите на личната си ръка.

Освен физическите провокации, синдромът на непознатата ръка може да има съществено прочувствено и обществено влияние. Усещането, че личното тяло работи отвън съзнателния надзор, постоянно провокира тревога, комплициране и даже позор. Засегнатите от синдрома на непознатата ръка могат да се изолират обществено, страхувайки се от това по какъв начин близките биха възприели странното държание на ръката им. Това от своя страна може да докара до меланхолия или възприятие на беззащитност.

Какви са диагностичните провокации при синдрома на непознатата ръка?
Диагнозата на синдрома на непознатата ръка е комплицирана за слагане заради редкостта на положението и припокриването му с други неврологични или психологични разстройства. Синдромът може елементарно да бъде сгрешен с психогенни нарушавания или двигателни автоматизми, присъщи за епилепсията. Важен аспект на диференциалната диагноза е изключването на психологични разстройства, като дисоциативни положения, при които пациентът може да интерпретира придвижванията на ръката като непознати, само че повода да е психическа, а не неврологична.

Клиничната оценка нормално включва детайлна анамнеза, неврологичен обзор и образни проучвания, като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КТ). Невропсихологичното проучване също може да даде скъпа информация за когнитивните функционалности и връзката им с двигателните признаци.

В какво се състои лекуването на синдрома на непознатата ръка?
Към момента няма характерно лекуване за синдрома на непознатата ръка, което акцентира нуждата от мултидисциплинарен метод към преодоляването на положението. Терапевтичните тактики нормално са ориентирани към облекчение на признаците и възстановяване на качеството на живот на засегнатите.

Един от най-често употребяваните способи е трудовата терапия, която цели обучаването в техники за управление на ръката. Това може да включва слагане на ръката под напън или ограничението ѝ с предмети, с цел да се предотвратят нежелани придвижвания. Физикалната терапия също играе значима роля, като оказва помощ за подсилване на мускулите и координацията.

Фармакологичната терапия е лимитирана, само че лекарства, които контролират невротрансмитерите, като допаминергични сътрудници, могат да се употребяват пробно. В някои случаи ботулиновият токсин се инжектира за понижаване на двигателната интензивност. Груповата терапия или самостоятелното консултиране с психотерапевт могат да оказват помощ на пациентите да се приспособяват към положението и да възвърнат самочувствието си в ежедневния живот, написа puls.

Синдромът на непознатата ръка дава неповторима опция за проучване на основите на съзнателния надзор и двигателната функционалност. Изследването на разстройството може да хвърли светлина върху сложността на мозъчните механизми, които координират нашите дейности, и да показва по какъв начин избрани лезии могат да разкрият самостоятелни аспекти на нервната система. Състоянието провокира и метафизичен въпроси за свободната воля и самосъзнанието. Ако една ръка може да работи „ без значение “ от съзнанието на човек, това поражда дълбоки въпроси за естеството на контрола върху личното ни тяло и по какъв начин мозъкът взема решения.