Защо Гренландия е толкова ценна за Доналд Тръмп?
Новината, че президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп желае да купи Гренландия от Дания се популяризира незабавно из целия свят. И се оказа, че това не е смешка - Тръмп в действителност изиска да закупи най-големия остров в света, който е съвсем ненаселен и " непорочен ". Разбира се, Дания отхвърли, което се трансформира в дипломатическа рецесия сред двете страни и даже стана мотив Тръмп да анулира плануваното си посещаване в скандинавската страна.
Дотук добре. Възникват обаче няколко значими въпроса - за какво Тръмп толкоз гневно искаше да купи острова и с какво територията е съблазнителна; за какво Дания отхвърли да продаде Гренландия; какъв брой в действителност може островът да коства и други.
Какво знаем за Гренландия?
Гренландия е самоуправляваща се провинция и се намира сред Северния ледовит океан и Атлантическия океан. До 1953 година Гренландия е колония на Дания, а по-късно е оповестена за част от кралството. През 1979 година Кралство Дания дава на острова известна автономност. През 2008 година на острова се организира референдум за по-голяма автономност от Дания, което става през идната 2009 година. Дания обаче резервира контрола върху външната политика, защитата и финансовата политика на територията. От същата година насам локалното население е прието като обособена нация.
Както към този момент стана ясно, Гренландия е най-големият остров в света с територия от 2,166 милиона квадратни километра. За съпоставяне, вторият по-големина остров в света е Нова Гвинея - 785 753 квадратни километра. Към 2017 година на острова са живели малко над 56 хиляди души. Почти целият остров е целогодишно затрупан с лед.
Гренландия е едва изследвана територия, само че се знае, че островът е богат на естествени благосъстояния и запаси като въглища, цинк, мед, желязо и доста редки минерали. Истинското количество на ресурсите не е ясно, макар провежданите експедиции.
Стратегическа позиция
Съединени американски щати от дълго време считат Гренландия за стратегическо място, основно за военни цели. Островът е на по-малко от 1 000 благи от Северния полюс, а на него към този момент има и две американски военновъздушни бази - Thule и Sondrestrom.
Въздушното пространство в региона е стратегическо както за военните полети, по този начин и за търговски.
Под леда
Със сигурност под леда дебнат благосъстояния. Много благосъстояния. Горещините това лято доведоха до рекордно размразяване на ледовете и провокираха терзание измежду учените. Топлият въздух от Европа обаче няма да става по-малко топъл.
Наскоро учени от НАСА прелетяха над острова и пуснаха сонди за да се разбере същинският капацитет на територията, както и да се разбере каква е обстановката поради климатичните промени.
Резултатите - внезапни промени. Ледовете се топят, а изпод излизат благосъстояния. На острова сигурно има желязна руда, олово, цинк, диаманти, злато, мед, уран и петрол. Тези запаси през днешния ден стават все по-достъпни.
И до момента в който локалните политици желаят да употребяват тези запаси и изцяло да се отделят от Дания, Тръмп желае да ги купи.
Трябва да се има поради и че за скритите първични материали в Арктика към този момент се води конкуренция, а ход като закупуването на Гренландия би дал голяма преднина на Съединени американски щати пред Русия, Китай и скандинавските страни на неусвоения до момента голям стопански капацитет.
Чии са ресурсите?
Всъщност Дания мощно подкрепя стопански жителите на острова, което й коства половината от годишния и бюджет. Всеки гражданин на Гренландия получава годишна помощ от хиляди $. Следователно Дания към този момент си е направила сметката за ресурсите там - те са си нейни.
Според анализаторите тъкмо това е повода, заради която Дания в никакъв случай няма да остави Гренландия да си отиде.
Тук обаче има и минус - специалистите се сплотяват и към това, че развиването на региона единствено по себе си би било извънредно скъпо, тъй като на острова няма даже съществена инфраструктура, а изискванията са тежки.
Защо Съединени американски щати желае да купи Гренландия?
Същите анализатори поясняват и че тъкмо това е повода за интереса на Доналд Тръмп към големия остров - неговите залежи и стратегическата му позиция наоколо до Северния полюс.
Има обаче и още една причина за това Тръмп да има искания към територията. Според някои политолози с този ход Тръмп цели да остави името си в историята на Съединени американски щати, тъй като страната на процедура не е имала териториална облага от 1959 година, когато Хаваи става публично щат.
Такъв ход би вдигнал доста имиджа на Тръмп, който ще се бори за втори мандат идната година. Той щял да остави своето завещание на Америка, както Дуайт Айзенхауер, купувайки Аляска през 19 век.
Да купиш Гренландия
Няколко страни към този момент са имали интерес към Гренландия, в това число Съединени американски щати и Китай. През 1946 година Съединени американски щати предлага на Дания 100 милиона $ в злато за Гренландия, след " случката Аляска ". Сделка обаче няма.
Според разкрити документи от държавния списък на Съединени американски щати страната предлага няколко опция на Дания. Едната е била страните да създадат замяна - Съединени американски щати дава на Дания територии в региона на Пойнт Бароу, Аляска, а Дания дава тези елементи от Гренландия, които Съединени американски щати считат за военно стратегически. Съгласно предлагането Дания е щяла да има правата върху всяка капка нефт в новата си територия при Аляска, който обаче ще би трябвало да продаде на Съединени американски щати.
В отчет служителят на държавния департамент на Съединени американски щати Джон Хикърсън показва, че най-големият остров е " изцяло ненужен за Дания, само че нужен за сигурността на Съединени американски щати ". Това води и до самото предложение за директна покупка, която не се реализира заради липса на интерес от страна на скандинавската страна.
Съединени американски щати към този момент са купували острови от Дания
Интересен факт е, че Съединени американски щати към този момент са купували територии от Дания. Става въпрос за Американските Вирджински острови, намиращи се в карибския залив. Островите са дребен архипелаг, с повърхност от 350 квадратни километра и население малко над 100 000 души (към 2007 година).
Съединени американски щати пробват неведнъж да закупят островите, като това дефинитивно се случва през 1916-1917 година против сумата от 25 милиона $ в злато. До през днешния ден обаче островите имат статут на неинкорпорирана и проведена териториална единица на Съединени американски щати. Освен миниархипелага против възнаграждение страната се е сдобивала единствено с още две територии - Аляска и Луизиана.
Колко може да коства Гренландия през днешния ден?
След това отклоняване се връщаме на един от най-важните въпроси, а точно какъв брой в действителност може да коства Гренландия през днешния ден?
През 21 век територии не се продават, или най-малко не елементарно - нещо, което Доналд Тръмп не е схванал. Дори и Дания, и Гренландия да се съгласят и да се стигне до договорка, остров с такава огромните би коствал извънредно доста.
Предлаганите 100 милиона $ през 1946 година за острова през днешния ден се равняват на към 1,3 милиарда $, поради инфлацията. Дадените на Дания 25 милиона $ през 1917 година за Американските Вирджински острови през днешния ден се равняват на над 500 милиона $. През 1867 година Съединени американски щати купуват Аляска от Русия за 7,2 милиона $, а през 1803 година Луизиана става част от страната против 15 милиона $.
Евентуална покупна на острова би означавала смяна на интернационалните контракти. Дори това да стане, Тръмп не може да купи Гренландия, както се купува голф игрище. Евентуалната цена през днешния ден би била милиарди, даже трилиони $. Предвид днешното произвеждане, данните на Washington Post, че Съединени американски щати са предложили на Дания сума от 600 милиона $ годишно за острова (данни, които не са потвърдени), могат елементарно да се дефинират като " пари за семки ". /money.bg
Дотук добре. Възникват обаче няколко значими въпроса - за какво Тръмп толкоз гневно искаше да купи острова и с какво територията е съблазнителна; за какво Дания отхвърли да продаде Гренландия; какъв брой в действителност може островът да коства и други.
Какво знаем за Гренландия?
Гренландия е самоуправляваща се провинция и се намира сред Северния ледовит океан и Атлантическия океан. До 1953 година Гренландия е колония на Дания, а по-късно е оповестена за част от кралството. През 1979 година Кралство Дания дава на острова известна автономност. През 2008 година на острова се организира референдум за по-голяма автономност от Дания, което става през идната 2009 година. Дания обаче резервира контрола върху външната политика, защитата и финансовата политика на територията. От същата година насам локалното население е прието като обособена нация.
Както към този момент стана ясно, Гренландия е най-големият остров в света с територия от 2,166 милиона квадратни километра. За съпоставяне, вторият по-големина остров в света е Нова Гвинея - 785 753 квадратни километра. Към 2017 година на острова са живели малко над 56 хиляди души. Почти целият остров е целогодишно затрупан с лед.
Гренландия е едва изследвана територия, само че се знае, че островът е богат на естествени благосъстояния и запаси като въглища, цинк, мед, желязо и доста редки минерали. Истинското количество на ресурсите не е ясно, макар провежданите експедиции.
Стратегическа позиция
Съединени американски щати от дълго време считат Гренландия за стратегическо място, основно за военни цели. Островът е на по-малко от 1 000 благи от Северния полюс, а на него към този момент има и две американски военновъздушни бази - Thule и Sondrestrom.
Въздушното пространство в региона е стратегическо както за военните полети, по този начин и за търговски.
Под леда
Със сигурност под леда дебнат благосъстояния. Много благосъстояния. Горещините това лято доведоха до рекордно размразяване на ледовете и провокираха терзание измежду учените. Топлият въздух от Европа обаче няма да става по-малко топъл.
Наскоро учени от НАСА прелетяха над острова и пуснаха сонди за да се разбере същинският капацитет на територията, както и да се разбере каква е обстановката поради климатичните промени.
Резултатите - внезапни промени. Ледовете се топят, а изпод излизат благосъстояния. На острова сигурно има желязна руда, олово, цинк, диаманти, злато, мед, уран и петрол. Тези запаси през днешния ден стават все по-достъпни.
И до момента в който локалните политици желаят да употребяват тези запаси и изцяло да се отделят от Дания, Тръмп желае да ги купи.
Трябва да се има поради и че за скритите първични материали в Арктика към този момент се води конкуренция, а ход като закупуването на Гренландия би дал голяма преднина на Съединени американски щати пред Русия, Китай и скандинавските страни на неусвоения до момента голям стопански капацитет.
Чии са ресурсите?
Всъщност Дания мощно подкрепя стопански жителите на острова, което й коства половината от годишния и бюджет. Всеки гражданин на Гренландия получава годишна помощ от хиляди $. Следователно Дания към този момент си е направила сметката за ресурсите там - те са си нейни.
Според анализаторите тъкмо това е повода, заради която Дания в никакъв случай няма да остави Гренландия да си отиде.
Тук обаче има и минус - специалистите се сплотяват и към това, че развиването на региона единствено по себе си би било извънредно скъпо, тъй като на острова няма даже съществена инфраструктура, а изискванията са тежки.
Защо Съединени американски щати желае да купи Гренландия?
Същите анализатори поясняват и че тъкмо това е повода за интереса на Доналд Тръмп към големия остров - неговите залежи и стратегическата му позиция наоколо до Северния полюс.
Има обаче и още една причина за това Тръмп да има искания към територията. Според някои политолози с този ход Тръмп цели да остави името си в историята на Съединени американски щати, тъй като страната на процедура не е имала териториална облага от 1959 година, когато Хаваи става публично щат.
Такъв ход би вдигнал доста имиджа на Тръмп, който ще се бори за втори мандат идната година. Той щял да остави своето завещание на Америка, както Дуайт Айзенхауер, купувайки Аляска през 19 век.
Да купиш Гренландия
Няколко страни към този момент са имали интерес към Гренландия, в това число Съединени американски щати и Китай. През 1946 година Съединени американски щати предлага на Дания 100 милиона $ в злато за Гренландия, след " случката Аляска ". Сделка обаче няма.
Според разкрити документи от държавния списък на Съединени американски щати страната предлага няколко опция на Дания. Едната е била страните да създадат замяна - Съединени американски щати дава на Дания територии в региона на Пойнт Бароу, Аляска, а Дания дава тези елементи от Гренландия, които Съединени американски щати считат за военно стратегически. Съгласно предлагането Дания е щяла да има правата върху всяка капка нефт в новата си територия при Аляска, който обаче ще би трябвало да продаде на Съединени американски щати.
В отчет служителят на държавния департамент на Съединени американски щати Джон Хикърсън показва, че най-големият остров е " изцяло ненужен за Дания, само че нужен за сигурността на Съединени американски щати ". Това води и до самото предложение за директна покупка, която не се реализира заради липса на интерес от страна на скандинавската страна.
Съединени американски щати към този момент са купували острови от Дания
Интересен факт е, че Съединени американски щати към този момент са купували територии от Дания. Става въпрос за Американските Вирджински острови, намиращи се в карибския залив. Островите са дребен архипелаг, с повърхност от 350 квадратни километра и население малко над 100 000 души (към 2007 година).
Съединени американски щати пробват неведнъж да закупят островите, като това дефинитивно се случва през 1916-1917 година против сумата от 25 милиона $ в злато. До през днешния ден обаче островите имат статут на неинкорпорирана и проведена териториална единица на Съединени американски щати. Освен миниархипелага против възнаграждение страната се е сдобивала единствено с още две територии - Аляска и Луизиана.
Колко може да коства Гренландия през днешния ден?
След това отклоняване се връщаме на един от най-важните въпроси, а точно какъв брой в действителност може да коства Гренландия през днешния ден?
През 21 век територии не се продават, или най-малко не елементарно - нещо, което Доналд Тръмп не е схванал. Дори и Дания, и Гренландия да се съгласят и да се стигне до договорка, остров с такава огромните би коствал извънредно доста.
Предлаганите 100 милиона $ през 1946 година за острова през днешния ден се равняват на към 1,3 милиарда $, поради инфлацията. Дадените на Дания 25 милиона $ през 1917 година за Американските Вирджински острови през днешния ден се равняват на над 500 милиона $. През 1867 година Съединени американски щати купуват Аляска от Русия за 7,2 милиона $, а през 1803 година Луизиана става част от страната против 15 милиона $.
Евентуална покупна на острова би означавала смяна на интернационалните контракти. Дори това да стане, Тръмп не може да купи Гренландия, както се купува голф игрище. Евентуалната цена през днешния ден би била милиарди, даже трилиони $. Предвид днешното произвеждане, данните на Washington Post, че Съединени американски щати са предложили на Дания сума от 600 милиона $ годишно за острова (данни, които не са потвърдени), могат елементарно да се дефинират като " пари за семки ". /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ