Поглед навън и навътре: изложбата Публика на Яна Лозева
Новата галерия на Яна Лозева е до 10 декември в " Топлоцентрала " Петнайсетте фрагмента улавят лицата на публиката на разнообразни събития Фотографката е известна с портретите си и с изложбите " Ела при мен ", " Терминал " и други
Случвало ли ви се е да изпитате особеното несъгласие сред това, че сте аудитория, фенове на светско събитие, и това, че ставате очевидци на свещенодействие - това, което гледате или слушате, ви свързва с нещо отдругаде, с знамение? Сякаш в това се прицелва фотографската галерия на Яна Лозева, озаглавена " Публика ", която можем да забележим в изложба " Топлоцентрала " сред 1 и 10 декември.
е позната с планове като " Пряка светлина " (2014), " Ела при мен " (2018), " Терминал " (2019). Може да сте попадали и на фотокнигите и или на една от най-скорошните ѝ изложения " Ауфтакт " в изложба " Васка Емануилова ". Специфичен за работата ѝ е ползата към портрета, към интимното и уязвимостта. Фотографиите ѝ се характеризират с особена прочувствена просветеност, обективът безусловно " улавя " пробягало през лицето възприятие. Но в случай че в план като " Терминал " да вземем за пример хората са сами в кадър и някак сами в света, в " Публика " те са дружно. И това е всичко друго, само че не и случайност.
Реклама
В даден миг у Лозева се оформя доста съответно предпочитание да снима публиката на концерт. Иска ѝ се да улови лицата на слушащите, които по един или различен метод са потопени в прекарването, по едно и също време интимно и споделено . Започва да мисли по какъв начин да реализира мечтаните портрети в непосредствен проект и с подобаващото осветяване, без да броди сред изпълнителите на сцената и да снима на лента, без шумовете от апарата да смущават общуването със музиката. И в последна сметка провежда концерт. Кани музиканти да изпълнят нещо, което вероятно би провокирало у публиката търсеното от нея положение. " Нямах съответни условия за творбите - просто да бъде музика, която те обръща във вътрешността. " Публиката се състои от близки и познати. Самата Лозева разказва прекарването като " подарък ", който си е направила, с цел да се появи този план.
Галерията на " Топлоцентрала " се оказва изключително подобаваща както за формàта на фотографиите, по този начин и за тематиката. " Харесва ми, че е в парка, че не е на пътя, а настрана, настрана. " Целта е да се улови откровението, постоянно изключителната среща с чудото. " Тези неща като че ли ги няма в нашия живот. Всички доста внимават и всичко е доста огладено. Може пък понякога да има и катарзис. "
Лозева споделя, че когато снима портрети, нормално се стреми към оптималната непрестореност , индивидът да " не помни за лицето си ". И парадоксално, по този начин инсценираната и частично режисирана от нея обстановка е постигнала таман това.
" Допусках, че като се появя с камерата, ще скапва всичко, само че в действителност хората в действителност се вълнуваха и не се занимаваха с мен. Музиката, светлината и странността на събитието в последна сметка сътвориха хепънинг. Не желаех да ги дирижирам, просто сътворих вероятните условия с концепцията да видя какво ще стане и да се изненадам. Предпочитам и диалогът да не се върти към случката, с цел да може всеки да си показва собствен вид.
Автор: Яна Лозева Реклама
Заглавието разкрива много, само че в последна сметка може да са и хора пред огън, на кино и така нататък Това не е толкоз значимо. Съществено за мен беше хората да наподобяват като в положение на епифания, в изключително възприятие. "
Резултатът са петнайсет фрагмента, които припомнят на барокови картини, а някои персонажите им - на скулптури . В част от тези откровения има даже нещо тревожно. Макар огрян от прекарването и киноосветлението лица да имат мощно наличие, то е дотолкоз " не отсам ", че се явява и като неявяване. Отсъствие и известна несъответственост с ежедневния, спретнат и прост свят.
Макар сътрудници да я предизвикват отчасти да възпроизведе концерта в границите на изложбата, Лозева упорства фокусът да остане върху фотографиите. " Който е пò по актуалното изкуство, незабавно желае да се случва нещо, да пресъздам снимачния развой в галерията. Предпочитам това да си остане специфичен спомен за участниците, а изложбата да е напълно класическа и спартанска. Владия Михайлова (куратор на изложбата) също ми оказа помощ в това " изчистване ". Надявам се публиката на изложбата някак неуместно да се срещне с другата аудитория. Има хумореска в това всички да се гледат. Влизаш вътре и ти самият си под наблюдаване, ставаш уязвим. "
Обръщането към публиката, вместо към условната сцена, отваря въпроса " Къде е чудото - тук или там? ". Снимките на Яна Лозева припомнят, че чудото е и тук, и оттатък, на всички места и на никое място. Докато взаимно се гледате с персонажите на " Публика ", сте поканени да гледате и на открито, и във вътрешността.
Случвало ли ви се е да изпитате особеното несъгласие сред това, че сте аудитория, фенове на светско събитие, и това, че ставате очевидци на свещенодействие - това, което гледате или слушате, ви свързва с нещо отдругаде, с знамение? Сякаш в това се прицелва фотографската галерия на Яна Лозева, озаглавена " Публика ", която можем да забележим в изложба " Топлоцентрала " сред 1 и 10 декември.
е позната с планове като " Пряка светлина " (2014), " Ела при мен " (2018), " Терминал " (2019). Може да сте попадали и на фотокнигите и или на една от най-скорошните ѝ изложения " Ауфтакт " в изложба " Васка Емануилова ". Специфичен за работата ѝ е ползата към портрета, към интимното и уязвимостта. Фотографиите ѝ се характеризират с особена прочувствена просветеност, обективът безусловно " улавя " пробягало през лицето възприятие. Но в случай че в план като " Терминал " да вземем за пример хората са сами в кадър и някак сами в света, в " Публика " те са дружно. И това е всичко друго, само че не и случайност.
Реклама
В даден миг у Лозева се оформя доста съответно предпочитание да снима публиката на концерт. Иска ѝ се да улови лицата на слушащите, които по един или различен метод са потопени в прекарването, по едно и също време интимно и споделено . Започва да мисли по какъв начин да реализира мечтаните портрети в непосредствен проект и с подобаващото осветяване, без да броди сред изпълнителите на сцената и да снима на лента, без шумовете от апарата да смущават общуването със музиката. И в последна сметка провежда концерт. Кани музиканти да изпълнят нещо, което вероятно би провокирало у публиката търсеното от нея положение. " Нямах съответни условия за творбите - просто да бъде музика, която те обръща във вътрешността. " Публиката се състои от близки и познати. Самата Лозева разказва прекарването като " подарък ", който си е направила, с цел да се появи този план.
Галерията на " Топлоцентрала " се оказва изключително подобаваща както за формàта на фотографиите, по този начин и за тематиката. " Харесва ми, че е в парка, че не е на пътя, а настрана, настрана. " Целта е да се улови откровението, постоянно изключителната среща с чудото. " Тези неща като че ли ги няма в нашия живот. Всички доста внимават и всичко е доста огладено. Може пък понякога да има и катарзис. "
Лозева споделя, че когато снима портрети, нормално се стреми към оптималната непрестореност , индивидът да " не помни за лицето си ". И парадоксално, по този начин инсценираната и частично режисирана от нея обстановка е постигнала таман това.
" Допусках, че като се появя с камерата, ще скапва всичко, само че в действителност хората в действителност се вълнуваха и не се занимаваха с мен. Музиката, светлината и странността на събитието в последна сметка сътвориха хепънинг. Не желаех да ги дирижирам, просто сътворих вероятните условия с концепцията да видя какво ще стане и да се изненадам. Предпочитам и диалогът да не се върти към случката, с цел да може всеки да си показва собствен вид.
Автор: Яна Лозева Реклама
Заглавието разкрива много, само че в последна сметка може да са и хора пред огън, на кино и така нататък Това не е толкоз значимо. Съществено за мен беше хората да наподобяват като в положение на епифания, в изключително възприятие. "
Резултатът са петнайсет фрагмента, които припомнят на барокови картини, а някои персонажите им - на скулптури . В част от тези откровения има даже нещо тревожно. Макар огрян от прекарването и киноосветлението лица да имат мощно наличие, то е дотолкоз " не отсам ", че се явява и като неявяване. Отсъствие и известна несъответственост с ежедневния, спретнат и прост свят.
Макар сътрудници да я предизвикват отчасти да възпроизведе концерта в границите на изложбата, Лозева упорства фокусът да остане върху фотографиите. " Който е пò по актуалното изкуство, незабавно желае да се случва нещо, да пресъздам снимачния развой в галерията. Предпочитам това да си остане специфичен спомен за участниците, а изложбата да е напълно класическа и спартанска. Владия Михайлова (куратор на изложбата) също ми оказа помощ в това " изчистване ". Надявам се публиката на изложбата някак неуместно да се срещне с другата аудитория. Има хумореска в това всички да се гледат. Влизаш вътре и ти самият си под наблюдаване, ставаш уязвим. "
Обръщането към публиката, вместо към условната сцена, отваря въпроса " Къде е чудото - тук или там? ". Снимките на Яна Лозева припомнят, че чудото е и тук, и оттатък, на всички места и на никое място. Докато взаимно се гледате с персонажите на " Публика ", сте поканени да гледате и на открито, и във вътрешността.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ