2024 година заплашва да е съдбоносна за САЩ
Новата година стартира знаково за Америка. Дотолкова, че в случай че вярвате в поверието „ както празнувате Нова година, по този начин ще я прекарате “, несъмнено ще има защо да се замислите.
Първата и най-символична точка: размерът на държавния дълг, който при започване на годината доближи 34 трилиона $, освен това общественият дълг набъбна с последния трилион единствено за три месеца. А през януари 2020 година Бюджетната работа на Конгреса съобщи, че ще доближи днешната си граница не по-рано от 2029 година Струва си да оценим тези трендове. Придружени с обстоятелството, че настоящият размер на държавния дълг е към 120% от Брутният вътрешен продукт на страната.
Разбира се, на междинния американец продължава да се споделя, че „ всичко е наред “, че националният дълг „ не значи нищо “, че „ страната го дължи на себе си “. Но тези приказки към този момент не убеждават хората. Миналата година обслужването на държавния дълг погълна съвсем 13% от федералния бюджет (което, апропо, надалеч надвишава бюджета на Пентагона), а до края на 2024 година дава обещание да се трансформира в главната позиция на бюджетните разноски по принцип.
И това на фона на бюджетен недостиг от към този момент 2 трилиона $ и претоварване на цялата социалноосигурителна система, за което Министерството на финансите може единствено меланхолично да съобщи, че в близко бъдеще страната няма да може да изплаща изцяло пенсии и помощи.
Последното към този момент е повече от разбираема информация за елементарния американец. Особено когато осъзнава, че той персонално носи към 100 000 $ от държавния дълг. И че тази сума престава да бъде чисто виртуална. Не е изненадващо, че все по-малко американци имат вяра, че „ всичко е наред “. И това наподобява е идната най-важна наклонност. В последна сметка доверието в държавните институции е, с изключение на стопанската система, главното, на което се крепи стабилността на обществото. При последното нещата са меко казано сложни.
Хората към този момент не имат вяра на държавното управление, не имат вяра на медиите, не имат вяра в „ нашата народна власт “ – т.е. в идеологическите основи на обществото. Последното изследване на “Галъп ” сподели, че едвам 28% от американците са удовлетворени от положението на демокрацията в страната. Освен това този антирекорд надвишава предходния със 7%, регистриран преди три години, незабавно след „ щурмуването на Капитолия “.
Други огромни изследвания демонстрират същата наклонност. Така повече от 36% от американците считат, че успеха на Байдън на изборите през 2020 година е резултат от машинация. Сред републиканците цифрата доближава 69%. Нещо повече, през последните три години недоверието непрестанно нараства, макар цялата оглушителна медийна агитация, обявяваща всички приказки за изборни измами за „ доктрина на конспирацията “. „ Теорията на конспирацията “ обаче се оказва най-предпочитаното пояснение на действителността в Америка през днешния ден. Единственото нещо, което може да се съревновава с нея, е теорията за хаоса и идния безпорядък.
Доналд Тръмп неотдавна предвижда колапса на американската стопанска система през идващите 12 месеца. „ Имаме доста нежна стопанска система и единствената причина, заради която тя към момента работи, е, че работи на доизнасяне. “ „ Просто се надявам “, продължи Тръмп, „ че колапсът ще се случи през идващите 12 месеца, тъй като не желая да бъда Хърбърт Хувър “.
Хувър е същият президент, при който избухва Голямата меланхолия от 1929 година За американското схващане 30-те години на предишния век са по мащаб нещо като разпадането на Римската империя. Така че сходни съпоставения, несъмнено, работят.
Остава да се установи, че показателят на доверие в държавните институции през днешния ден е на най-ниското равнище в историята на Съединени американски щати. И като цяло е почти ясно с какви усеща гледат американците на идната година с нейните съдбоносни избори. Може единствено да се гадае с какви усеща я гледат демократичните управляващи, които могат единствено да регистрират по какъв начин Байдън губи точки с всяка нова анкета, до момента в който правосъдното гонене на Тръмп единствено усилва известността му.
Самата Америка от ден на ден се поляризира на два непримирими лагера: тези щати, в които властта принадлежи на демократите, и тези, в които на власт са републиканците. Въпросът стигна до правни войни, като някои щати заплашват да отстранен името на Тръмп от бюлетината, до момента в който други заплашват с името на Байдън.
Имайте поради, че правосъдната власт е може би най-свещената крава в Америка. Тук доста зависи от доверието в правосъдната система. И в случай че тя заплашва да рухне, то нещата са в действителност зле.
Превод: В. Сергеев
Първата и най-символична точка: размерът на държавния дълг, който при започване на годината доближи 34 трилиона $, освен това общественият дълг набъбна с последния трилион единствено за три месеца. А през януари 2020 година Бюджетната работа на Конгреса съобщи, че ще доближи днешната си граница не по-рано от 2029 година Струва си да оценим тези трендове. Придружени с обстоятелството, че настоящият размер на държавния дълг е към 120% от Брутният вътрешен продукт на страната.
Разбира се, на междинния американец продължава да се споделя, че „ всичко е наред “, че националният дълг „ не значи нищо “, че „ страната го дължи на себе си “. Но тези приказки към този момент не убеждават хората. Миналата година обслужването на държавния дълг погълна съвсем 13% от федералния бюджет (което, апропо, надалеч надвишава бюджета на Пентагона), а до края на 2024 година дава обещание да се трансформира в главната позиция на бюджетните разноски по принцип.
И това на фона на бюджетен недостиг от към този момент 2 трилиона $ и претоварване на цялата социалноосигурителна система, за което Министерството на финансите може единствено меланхолично да съобщи, че в близко бъдеще страната няма да може да изплаща изцяло пенсии и помощи.
Последното към този момент е повече от разбираема информация за елементарния американец. Особено когато осъзнава, че той персонално носи към 100 000 $ от държавния дълг. И че тази сума престава да бъде чисто виртуална. Не е изненадващо, че все по-малко американци имат вяра, че „ всичко е наред “. И това наподобява е идната най-важна наклонност. В последна сметка доверието в държавните институции е, с изключение на стопанската система, главното, на което се крепи стабилността на обществото. При последното нещата са меко казано сложни.
Хората към този момент не имат вяра на държавното управление, не имат вяра на медиите, не имат вяра в „ нашата народна власт “ – т.е. в идеологическите основи на обществото. Последното изследване на “Галъп ” сподели, че едвам 28% от американците са удовлетворени от положението на демокрацията в страната. Освен това този антирекорд надвишава предходния със 7%, регистриран преди три години, незабавно след „ щурмуването на Капитолия “.
Други огромни изследвания демонстрират същата наклонност. Така повече от 36% от американците считат, че успеха на Байдън на изборите през 2020 година е резултат от машинация. Сред републиканците цифрата доближава 69%. Нещо повече, през последните три години недоверието непрестанно нараства, макар цялата оглушителна медийна агитация, обявяваща всички приказки за изборни измами за „ доктрина на конспирацията “. „ Теорията на конспирацията “ обаче се оказва най-предпочитаното пояснение на действителността в Америка през днешния ден. Единственото нещо, което може да се съревновава с нея, е теорията за хаоса и идния безпорядък.
Доналд Тръмп неотдавна предвижда колапса на американската стопанска система през идващите 12 месеца. „ Имаме доста нежна стопанска система и единствената причина, заради която тя към момента работи, е, че работи на доизнасяне. “ „ Просто се надявам “, продължи Тръмп, „ че колапсът ще се случи през идващите 12 месеца, тъй като не желая да бъда Хърбърт Хувър “.
Хувър е същият президент, при който избухва Голямата меланхолия от 1929 година За американското схващане 30-те години на предишния век са по мащаб нещо като разпадането на Римската империя. Така че сходни съпоставения, несъмнено, работят.
Остава да се установи, че показателят на доверие в държавните институции през днешния ден е на най-ниското равнище в историята на Съединени американски щати. И като цяло е почти ясно с какви усеща гледат американците на идната година с нейните съдбоносни избори. Може единствено да се гадае с какви усеща я гледат демократичните управляващи, които могат единствено да регистрират по какъв начин Байдън губи точки с всяка нова анкета, до момента в който правосъдното гонене на Тръмп единствено усилва известността му.
Самата Америка от ден на ден се поляризира на два непримирими лагера: тези щати, в които властта принадлежи на демократите, и тези, в които на власт са републиканците. Въпросът стигна до правни войни, като някои щати заплашват да отстранен името на Тръмп от бюлетината, до момента в който други заплашват с името на Байдън.
Имайте поради, че правосъдната власт е може би най-свещената крава в Америка. Тук доста зависи от доверието в правосъдната система. И в случай че тя заплашва да рухне, то нещата са в действителност зле.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ