Откриха черна дупка милиарди пъти по-голяма от Слънцето
Нова черна дупка е открита от астрономи в Китай, Съединени американски щати и Австралия. Огромните ѝ размери карат учените да се замислят върху теорията за растежа на черните дупки.
Масивната черна дупка с наименованието SDSS J010013.02 се е формирала 900 милиона години след Големия гърмеж, което прави открития небесен обект в действителност античен.
Черната дупка се намира на 12.8 милиарда светлинни години от Земята и се разполага в центъра на SDSS J0100 + 2802, който е най-яркия квазар в ранната Вселена.
Изчисления демонстрират, че масата ѝ е 12 милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето, а сходен факт влиза в мощно несъгласие с теорията за напредък на черните дупки.
Черната дупка SDSS J010013.02 е шест пъти по-масивна от най-големите ѝ познати на науката съвременници. Съществуването на сходни черни дупки по времето, когато Вселената е била на по-малко от един милиард години, оспорва теориите за образуването и растежа на черните дупки и еволюцията на черните дупки и галактиките – декларират откриватели пред списание Nature.
Настоящата доктрина твърди, че черните дупки има предел на напредък, само че досега не бе откривано сходен солиден феномен.
В научната доктрина се твърди още, че черните дупки порастват като маса. Тази маса се нагрява създавайки радиационно налягане, което на собствен ред уголемява размерите на черната дупка.
SDSS J010013.02 обаче надвишава в пъти границите, до които учените са считали, че доближава всяка черна дупка.
Изследването е ръководено от астрономи от Пекинския университет. В него са взели участие и експерти от университета на Аризона в Съединени американски щати.
Учените не престават да следят и черна дупка дружно с прилежащата ѝ вселена, които водят същинска галактическа борба. Дупката непрестанно смуче вещество от галактическия прахуляк и газ, а голямата и маса предизвиква толкоз мощни радиационни ветрове, че те не разрешават в галактиката да се образуват звезди.
Супермасивната черна дупка изстрелва материя в галактиката си, а скоростта на рентгеновото излъчване от време на време доближава една трета от скоростта на светлината.
