Носител на Златен лъв“ от последния фестивал във Венеция и

Носител на „ Златен лъв “ от последния фестивал във Венеция и с респектиращ лист от други награди и номинации, първият ми филм от тазгодишния филм фест се оказа многообещаващо начало. Не съм и очаквала нещо по-малко.

За отбелязване е, че това е дебют на Лоренсо Вигас, който е биолог по обучение и също така е в петото десетилетие на живота си. Очевидно зад този късен първи филм стои голямата нужда да бъде разказана една история, която по мащабите на своята трагичност се приближава до древногръцките мостри.

Армандо е състоятелен зъботехник на междинна възраст, който харесва млади момчета. Той обикаля измежду бедните младежи към пазара в Каракас и ги кани против възнаграждение в дома си, където единствено ги гледа. Отдалече. Един ден в дома му идва Елдер – нарушител на дребно, обаятелен и непосредствен до неучтивост. В тази си част филмът много припомня на „ Пазолини “ на Ферара. Постепенно Армандо и Елдер се сближават и стартират да споделят тайните на детството си, което ги е травмирало вечно. И над двамата тегне демоничната сянка на бащите им и точно това ще докара до предстоящо трагичния край. На пръв взор гей драма, която непосредствено слага въпросите за толерантността, търпимостта и уязвимостта на „ другите “ в един свят, който е еднопосочно неприятелски към тях, това е в действителност филм за самотата, за доверието и смазващата мощ на предишното. Ласкателно е да си мислим, че всичко това не ни визира, само че в действителност паралелите с родната реалност са обидно доста.

Филмът е сниман великолепно, като от самото начало околният свят се замъглява и на фокус са единствено двамата мъже – Алфредо Кастро и Луис Силва са изумителни в функциите си. Накрая историята приключва в цялостна тишина и в ослепителната бяла светлина текат финалните надписи. Семпло и ясно. Животът, уви, в никакъв случай не е подобен.