Ниневия - един от най-великите древни градове
Ниневия е бил един от най-старите и велики градове на Античността. Днес руините на върха в изкуството на антична Месопотамия лежат наоколо до крепостта на Ислямска страна Мосул и са застрашени за следващ път от варварско заличаване.
Първите хора в Ниневия се заселват преди повече от 7 хиляди години, а към днешна дата останките от него попада на територията на Ирак.
Градът се разраства, когато попада под властта на царство Митани, което владее огромна част от Близкия изток в първата половина на второто хилядолетие преди новата епоха. Възходът на града настава през VIII-VII век пр.н.е., когато е разгласен за столица на най-голямата империя за времето си Асирия.
При царуването на асирийските царе Сенахериб и Ашурбанипал градът се разгръща 4 благи по продължение на река Тигър. През цялото това разстояние се простира фамозният централен бул. на Ниневия, чиято широчина е 26 метра.
Населението на метрополиса при Сенахериб доближава повече от един милион поданици, нещо невиждано дотогава и достижение, което не трябва достигнато още епохи по-късно.
Градът се отличава със строго архитектурно и градоустройствено оформление с условия за това, чието нарушение е скрепено с опцията от налагане на строги наказания.
По време на царуването на Ашурбанипал в Ниневия е основана популярната царска Куюнджикска библиотека, в която се съхраняват повече от 30 хиляди клиновидни таблични плочки с антични текстове.
Краят на Ниневия идва ненадейно. В голямата Асирийска империя в годините след гибелта на Ашурбанипал стартират серия от протести и цивилен войни. Възползвайки се от слабостта й, обединените сили на Вавилон и Мидия навлизат в територията и я унищожават.
Най-големият погром на непобедимата в предишното асирийска войска се разиграва пред стените на Ниневия. През 612 година пр.н.е вавилонците завладяват града и го съпоставят със земята. Населението е избито и поробено.
Дълго време руините на великия в миналото град остават подземен. Той става още веднъж прочут на света при археологически разкопки в региона на Мосул през 1840 година. В идващите 70 години доста археолози посещават мястото и са разкрити културни пластове, като най-древните стартират от 5-то хилядолетие пр.н.е.
По време на разкопките на царските дворци на асирийските владетели Синехариб и Ашурбанипал са открити голям брой релефни изображения, свидетелстващи за изгубения искра на великия град.
Проучвания на някои историци даже настояват, че Висящите градини на Семирамида не са били във Вавилон, а в Ниневия. Смята се, че градините са били издигнати върху неестествен рид полукръгла форма на 25 м височина с многочислени тераси.
В подножието му имало огромен басейн, захранван от потоци, стичащи се от скатовете. Дърветата и цветята растели върху неголеми изкуствени поляни на върха на покрити колонади. Цялата градина била с диаметър към 120 метра.
