Любовта - истинското чудо на земята
Никола ИВАНОВ
Романът в стихове е комплицирана и сложна работа. Затова и в европейската, и в международната литература сходни произведения са и най-редки. В българската национална литература тази жанрова традиция съвсем липсва. Елена Алекова е единствената жена стихотворец, сътворила разказ в стихове. Поне на мен не ми е известно друга поетеса да е написала сходна творба.
При всички положения романът в стихове допуска, с изключение на поетична, и епична заложба. В сходни произведения се оглежда и отразява избран интервал или ера от историческото и културно развиване на обществото. Понякога, както е в тази ситуация с " Милена ", националната орис се преплита със ориста и протичащото се по прилика на другите нации, в тази ситуация със ставащото през съвременността в Русия.
Елена Алекова е българка до мозъка на костите. В " Милена " тя се уповава на съхранените предания и митове, които е слушала от баби и дядовци и които в последна сметка са отражение и памет на националния живот през вековете. Бай Стамен е уважаваният селски престиж и влъхва. С него обичат да беседват и да се поучават селяните, да споделят, да черпят от човешкия му опит и доброжелателност. Той е интелигентен, естествено образован, внимателен, методичен, радушен към болките на хората. Бай Стамен е съхранител на националната памет, знае мястото на паметниците, на светилищата и знае, че би трябвало да остави и завещае това познание на младите, с цел да го предадат по-късно те на идващите и да не се погуби националната историческа памет, тъй като това е България. Заедно с Алиса те са пазители на националните скрижали.
Елена Алекова е поетеса с потвърдена и откроена обществена сензитивност. В това се убеждаваме и в " Милена ". Жестока е ориста на уважавания и честен юрист Янев, който е изхвърлен на улицата от бездушната си, безсърдечна, непризнателна и алчна щерка и споделя клошарската орис. За окайване е животът на проститутките, също и ориста на гастарбайтерите. Корупцията е повсеместна. Настанила се е във всички сфери на публичния живот, в това число в полицията и правосъдната власт. Властва философията на Боян, че парите са всесилни, че с пари може всичко да се купи. Мафията е превзела властта, подземният свят, в лицето на персони мутри като Валери и Боян, е на власт. И се убеждаваме, че всяка власт развращава, а безспорната - безусловно.
Свободата може да бъде реализирана единствено посредством превъзмогване на страха от махалата. Милена тежко претърпява незаслужените упреци на селото. Терзае я мисълта, че индивидът " става все по-кух,/ все по компютърен, все по-нехаен... ", че в него закърнява чувствителността, съчувствието и състраданието към близък.
В " Милена " поетесата слага и една доста значима, смущаваща, тревожна и мъчителна тематика, обвързвана с литературата, изкуството. Това е тематиката за несъответствието, за операцията на читателите във връзка цената на обособени създатели и произведения. Именно тъй като осъзнава незаменимата, великата роля на изкуството, и в частност на поезията за духовното въздигане, облагородяване и рационализиране на индивида, Елена Алекова споделя за смисъла и същността на поезията:
Стихът е тишината на света!
Там всяко нещо своя облик търси.
Там всеки момент живот се ражда отново
в сиянието на света отвъдно.
Там всяка клетва, всеки скришен знак
звучи " Да бъдеш или да не бъдеш? "
...
Стихът е самотата на света.
Във финала на " Милена " се намира основното обръщение: " Блажен е, който може да обича. "
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Романът в стихове е комплицирана и сложна работа. Затова и в европейската, и в международната литература сходни произведения са и най-редки. В българската национална литература тази жанрова традиция съвсем липсва. Елена Алекова е единствената жена стихотворец, сътворила разказ в стихове. Поне на мен не ми е известно друга поетеса да е написала сходна творба.
При всички положения романът в стихове допуска, с изключение на поетична, и епична заложба. В сходни произведения се оглежда и отразява избран интервал или ера от историческото и културно развиване на обществото. Понякога, както е в тази ситуация с " Милена ", националната орис се преплита със ориста и протичащото се по прилика на другите нации, в тази ситуация със ставащото през съвременността в Русия.
Елена Алекова е българка до мозъка на костите. В " Милена " тя се уповава на съхранените предания и митове, които е слушала от баби и дядовци и които в последна сметка са отражение и памет на националния живот през вековете. Бай Стамен е уважаваният селски престиж и влъхва. С него обичат да беседват и да се поучават селяните, да споделят, да черпят от човешкия му опит и доброжелателност. Той е интелигентен, естествено образован, внимателен, методичен, радушен към болките на хората. Бай Стамен е съхранител на националната памет, знае мястото на паметниците, на светилищата и знае, че би трябвало да остави и завещае това познание на младите, с цел да го предадат по-късно те на идващите и да не се погуби националната историческа памет, тъй като това е България. Заедно с Алиса те са пазители на националните скрижали.
Елена Алекова е поетеса с потвърдена и откроена обществена сензитивност. В това се убеждаваме и в " Милена ". Жестока е ориста на уважавания и честен юрист Янев, който е изхвърлен на улицата от бездушната си, безсърдечна, непризнателна и алчна щерка и споделя клошарската орис. За окайване е животът на проститутките, също и ориста на гастарбайтерите. Корупцията е повсеместна. Настанила се е във всички сфери на публичния живот, в това число в полицията и правосъдната власт. Властва философията на Боян, че парите са всесилни, че с пари може всичко да се купи. Мафията е превзела властта, подземният свят, в лицето на персони мутри като Валери и Боян, е на власт. И се убеждаваме, че всяка власт развращава, а безспорната - безусловно.
Свободата може да бъде реализирана единствено посредством превъзмогване на страха от махалата. Милена тежко претърпява незаслужените упреци на селото. Терзае я мисълта, че индивидът " става все по-кух,/ все по компютърен, все по-нехаен... ", че в него закърнява чувствителността, съчувствието и състраданието към близък.
В " Милена " поетесата слага и една доста значима, смущаваща, тревожна и мъчителна тематика, обвързвана с литературата, изкуството. Това е тематиката за несъответствието, за операцията на читателите във връзка цената на обособени създатели и произведения. Именно тъй като осъзнава незаменимата, великата роля на изкуството, и в частност на поезията за духовното въздигане, облагородяване и рационализиране на индивида, Елена Алекова споделя за смисъла и същността на поезията:
Стихът е тишината на света!
Там всяко нещо своя облик търси.
Там всеки момент живот се ражда отново
в сиянието на света отвъдно.
Там всяка клетва, всеки скришен знак
звучи " Да бъдеш или да не бъдеш? "
...
Стихът е самотата на света.
Във финала на " Милена " се намира основното обръщение: " Блажен е, който може да обича. "
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ