Ние сме в състояние да получим напълно задоволяващо уважение, защита

„ Ние сме в положение да получим изцяло задоволяващо почитание, отбрана и любов единствено от друго човешко създание и можем да ги дадем в най-пълна мяра единствено на други човешки същества. Няма по какъв начин тези потребности да бъдат задоволени от дървета, планини или даже кучета. “

(1908 ~ 1970)

Добрите човешки взаимоотношения

Всеки финален разбор на връзките сред хората (т.е. на другарство, брак и т.н.) ще покаже, че базовите потребности могат да бъдат задоволени единствено в междуличностен проект и задоволяването им е тъкмо това, което към този момент посочихме като съществени лечебни лекове, а точно, обезпечаването на сигурност, обич, възприятие за принадлежност, полезност и самокритика.

Разбира се, когато проучваме човешките взаимоотношения, неизбежно ще се озовем както пред нуждата, по този начин и пред опцията да вършим разлика сред положителни и неприятни взаимоотношения. Тази разлика може доста елементарно да се откри въз основа на степента на облекчаване на базовите потребности, достигната от това взаимодействие. Едно отношение - другарство, брак, отношение родител-дете - ще се дефинира (в един стеснен смисъл) като психически положително, в степента, в която то поддържа или усъвършенства възприятието за принадлежност, сигурност и самоуважение (и в последна сметка себеактуализацията) и неприятно, когато не способства за това.

Няма по какъв начин тези потребности да бъдат задоволени от дървета, планини или даже кучета. Ние сме в положение да получим изцяло задоволяващо почитание, отбрана и любов единствено от друго човешко създание и можем да ги дадем в най-пълна мяра единствено на други човешки същества. Откриваме, че тъкмо това си подаряват взаимно положителните другари, обичани, родители и деца, учители и възпитаници. Те са таман оня тип облекчаване, което търсим от човешките взаимоотношения от какъвто и да е тип. Удовлетворяването на тези потребности е причина за основаването на положителни човешки същества, което на собствен ред е крайната (ако не и непосредствената) цел на психотерапията изобщо.

Приятелствата - да обичаш и да бъдеш традиции

Ако приемем положителните другарства (независимо дали сред брачен партньор и брачна половинка, родител и дете или човек и човек) за парадигми на положителни междуличностни взаимоотношения и ги разгледаме малко по-отблизо, откриваме, че те оферират доста повече удовлетворение от тези, за които към този момент говорихме. Взаимната искреност, доверие, почтеност и липса на отбранителност могат да се преглеждат като притежаващи с изключение на забележимата си стойност и спомагателна експресивна, катарзисно освобождаваща стойност. Освен всичко друго, здравото другарство разрешава да се изрази здравословно количество бездейност, разпределяне, детинщини, нелепост, защото, в случай че няма заплаха и ние сме обичани и уважавани поради самите себе си, а не поради фасадата, която демонстрираме на света или ролята, която играем, можем да бъдем това, което в действителност сме - слаби, кога- то се усещаме слаби, предпазени, когато се усещаме комплицирани, детски, когато желаем да се откажем от отговорностите на зрелостта. В допълнение към това, едно в действителност положително взаимодействие усъвършенства прозрението даже във фройдисткия смисъл на думата, тъй като приятелят или съпругът/съпругата е човек, който се усеща задоволително свободен да ни предложи за размисъл еквивалент на психоаналитичните тълкувания.

Все още не сме говорили задоволително за това, което бихме могли да определим най-общо като просветителната стойност на положителните човешки взаимоотношения. Ние желаеме освен да сме в сигурност и да бъдем обичани, само че и да знаем от ден на ден и повече, да сме любопитни, да разтворим всяка опаковка и да отключим всяка врата. Отвъд казаното дотук би трябвало да имаме поради също нашите в основата си метафизичен импулси да структурираме света, да го разберем задълбочено, да създадем по този начин, че той да бъде логичен. Но въпреки чудесното другарство или взаимоотношенията сред родител и дете да могат да предложат доста в тази тенденция, същите тези задоволения се реализират или би трябвало да бъдат реализирани до избрана степен посредством положително лечебно взаимодействие.

И най-после, евентуално ще бъде добре да кажа нещо за очевидния (и поради това пренебрегван) факт, че да обичаш и да бъдеш обичан е огромно наслаждение. В нашата просвета откритият подтик към любов се лимитира също по този начин сурово, както половия и враждебния, в случай че не и повече (Sattie, 1935). Само в неизмеримо дребен брой взаимоотношения, може би единствено при три - двойката родител-дете, дядо/баба-внук и женени и влюбени двойки - ни се разрешава намерено изложение на обвързаност, а както знаем даже и те елементарно могат да бъдат задушени и смесени с стеснение, възприятие за виновност, отбранителност, играене на функции и битка за доминация.

Не се акцентира задоволително, че лечебното взаимодействие разрешава, даже предизвиква, намерено и словесно изложение на импулсите за обич и обвързаност. Само тук (както и в другите групи за „ личностно израстване “) те се одобряват като нещо обещано и предстоящо и единствено тук биват умишлено пречиствани от мъчителните си примеси, а сетне, един път пречистени, се употребяват за най-хубави цели. Подобни обстоятелства ни насочват безпогрешно към нуждата от преоценка на понятията на Фройд за транспорт и контрапренос. Тези понятия са зародили при проучването на болестни положения и са прекомерно лимитирани, с цел да боравят със здравето. Налага се да ги разтеглим по този начин, че да включват освен болния, само че и здравия, освен ирационалния, само че и рационалния.

Избрано от: „ Мотивация и персона “, Ейбрахам Маслоу, изд. „ Кибеа “, 2001 година

Снимка: Abraham Maslow (1908-1970); 5basicneeds.weebly.com