Вечните закони на кармата
Ние сме учениците в учебното заведение на кармата.
Как можем да разбираем какво е карма? Най-лесният метод е като си представим една кутия. В нея слагаме всички положителни и неприятни неща, които вършим. Тази кутия обаче я държи Съдбата. И в избрани обстановки, когато имаме потребност от нещо, тя бърка в кутията и ни давам от там това, което тя реши.
Съвсем малък образец – на слизане от трамвая давате билетчето си на някого, който се качва. Без да го питате дали има потребност, без да му желаете нещо в подмяна, без да се замислите, просто го вършиме и забравяте. След време се случва по този начин, че би трябвало да се качите на градски превоз, закъснявате, нямате време, а рейсът идва. Качвате се и осъзнавате, че имате единствено едри пари в себе си и никакви дребни за билет. Няма кой да ви скапе сумата, само че това за пред контрольорите не е опрощение и ще ви глобят. Тогава човек в профил, който вижда терзанието ви, се подготвя да слиза на идната спирка и ви дава с усмивка своето билетче.
Това е доста обикновен образец за настояща карма, като сигурно бихте се сетили за още доста, както даже, по този начин и неприятни.
Кармата е това, което ние сами привличаме да ни се случи с нашите дейности или бездействия.
Ето и някои от главните правила на кармата:
Най-важният и главен измежду тях е, че до момента в който не се научиш на нещо, уроците няма да престанат . Ако срещаш едни и същи проблеми, едни и същи компликации, значи би трябвало да научиш съответен урок и до момента в който не го усвоиш, колкото и да упорстваш, проблемите не биха отминали.
Другият принцип е, че каквото чувстваш, това привличаш . Ако в съзнанието ти непрекъснато кръжат неприятни, черни и тъжни мисли, самият ти излъчваш тъкмо това и надлежно привличаш такива неща. Нищо хубаво няма да пристигна, в случай че мислиш единствено за отрицателното. Даже по-лошо – даже и да пристигна, няма да го разпознаеш, защото ще имаш „ очи “ единствено за черната страна на нещата.
Следващият кармичен урок е, че животът ни е наше огледало . Ако не харесваме живота си, би трябвало да се вгледаме в себе си. Както се сподели нагоре – привличаме това, за което мислим. По същата логичност , в случай че животът ни не ни харесва, то отговорността за това е напълно наша .
Начинът ни на живот може да бъде показан като градеж на къща – имаме визия, имаме предпочитание, мечтаем си за съответно нещо, само че в случай че не почнем да строим, то няма по какъв начин да се случи . След като стартираме работа обаче, би трябвало да сме деликатни – какви основи поставяме, какъв брой старателно се трудим и най-много – съумяваме ли да строим по този начин, че къщата ни да наподобява на тази от фантазиите ни?
Следващият кармичен закон е, че нищо не е инцидентно . Мислите, че сред две случки няма връзка? Има, само че вие не сте се постарали да я видите. Когато мислим по-осъзнато и най-много – стремим се да имаме фокус върху нещата, а не да разпиляваме мозъка си в хиляди направления по едно и също време , ще стартираме да виждаме доста повече изумителни неща към нас. 
Когато живееш с отворено схващане, се разтваря и мирогледа ти , намираш логическо пояснение за неща, за които до момента си мислил, че са били инцидентни. Всичко, което ни се случва е съответен урок, както към този момент се загатна нагоре. Животът е безпределно учебно заведение, в което ние сме възпитаници, а кармата преподавател.
И за край – няма такова нещо като неприятен или добър шанс , това е тъкмо кармата. Каквото сме създали, това ще получим назад, или както гласи хубава нашенска сентенция – каквото си посял, това ще пожънеш
