Европа трябва да престане да гледа на САЩ като на голям брат, който я защитава
„ Ние ще се върнем “. С тези четири думи, произнесени по време на Конференцията по сигурността в Мюнхен през 2019 година, Джо Байдън стопли сърцата на европейците, обезверени от безредната, равнодушна и от време на време намерено враждебна външна политика на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Но даже в случай че претендентът за президент на Демократическата партия завоюва изборите (все по-вероятно „ в случай че “, в случай че Байдън се окаже кадърен да резервира преимуществото си в проучванията), ще е належащо повече от топли усеща, с цел да се възстановят трансатлантическите връзки.
Със или без благонадежден сътрудник в Белия дом, Европейския съюз и водещите европейски сили ще би трябвало да се научат да живеят в свят, в който Вашингтон към момента може да бъде главен поръчител на сигурността на европейския континент, само че няма да имат обсега, с цел да оправят всички проблеми в района. И в който от тях ще се изисква да създадат повече, с цел да потвърдят полезността на трансатлантическото партньорство.
„ Не можем просто да чакаме, до момента в който Байдън дойде. Трябва да имаме проект ", споделя Дейвид О`Съливан, който беше дипломат на Европейски Съюз във Вашингтон до предходната година. „ Какво е нашето предложение? Съединени американски щати са нашият незаместим сътрудник в обозримо бъдеще. В наш интерес е да укрепваме американското водачество, а не да го подкопаваме. Каква цена сме подготвени да платим, с цел да реализираме уравновесена стратегия? “
В речта си в Мюнхен Байдън прикани за промяна на НАТО, която да посрещне неповторими за 21 век закани и даде обещание " сериозна съгласуваност и създаване на консенсус ". В последните си изявления и публикации той се закле да се върне в първия ден от президентството си към Парижкото съглашение за битка с изменението на климата и към Световната здравна организация. Той също по този начин даде обещание да се причисли към нуклеарната договорка на Иран, попиляна от Тръмп, в случай че Техеран възобнови цялостното съблюдаване, и да удостовери недвусмислено клаузата за взаимна защита на НАТО.
Всичко това ще бъдат добре пристигнали вести за европейските политици, които желаят да възстановят едно от най-успешните партньорства в историята и да отговорят на световните провокации наред със Съединени американски щати, вместо да реагират отбранително на предсмъртните стихии в Twitter от непримиримия основен пищял.
Но до момента в който от демократичната администрация във Вашингтон може да се чака повече да се съветва със съдружниците, да бъде по-активна дипломатически и да поддържа интернационалните институции, председателството на Байдън няма да означи завръщане към ерата след Втората международна война, в която Европа би могла да си разреши да живее комфортно под американския чадър.
Жерар Ару, някогашен френски дипломат във Вашингтон, твърди, че националистическият изолационизъм на Тръмп не е анормално. Напротив, той споделя, че е надълбоко затвърден в историческата недоверчивост на Съединени американски щати към непознати заплетени положения. И който и да се озове в Белия дом през 2021 година, няма да се върне към демократичния интервенционизъм или към световната американска надмощие.
„ Тръмп върви по стъпките на някогашния президент на Съединени американски щати Барак Обама, който разбра изтощението на американския народ със задгранични намеси “, написа Ару в книгата си „ Дипломатически паспорт “, оповестена в края на предходната година.
„ Стилът има значение и методът на [Тръмп] е жесток, едностранен и несъдействащ, само че общата нишка на релативно изключване от интернационалната сцена евентуално е необратима. “
Дали администрацията на Байдън би била по-готова да се включи, в случай че Турция употребява мощ, с цел да наложи претенциите си за континентален шелф в богатото на газ източен Средиземноморие? Ако Ливан изпадна в цивилен безредици и апетит след злополуката в пристанището в Бейрут, предизвикваща потоп от бежанци? Ако прокси войната в Либия на Обединените арабски емирства, Египет и Русия против Турция и Катар ескалира? Или в случай че Русия се намеси в Беларус, с цел да смаже митингите след оспорвани избори?
Стратегическата устременост на Вашингтон към Източна Азия и надалеч от Европа и Близкия изток, която стартира при Обама, води до непрекъснато преразпределяне на военната мощ и стопански фокус в отговор на ускоряващото се нанагорнище на Китай като главен подстрекател на световното владичество на Съединени американски щати.
Подобно на Тръмп, Байдън ще чака Европа и НАТО да понесат повече от тежестта за сигурността в Близкия изток. Европейските държавни управления може би са по-склонни да оказват помощ, в случай че политиката на Съединени американски щати във връзка с Иран и израелско-палестинския спор се върне от едностранния блян на Тръмп към смяна на режима в Техеран и от мирна договорка, която е мощно преднамерено в интерес на Израел. Но дали европейците разполагат със средствата или политическата воля за справяне с някое от тези провокации, е доста подозрително.
Истинският лакмусов тест за американско-европейско съдействие при администрация на Байдън евентуално ще пристигна по Китай, във връзка с който европейците надалеч не са обединени между тях, само че са нетърпеливи да избегнат това да бъдат въвлечени от Тръмп в нова студена война.
Тони Блинкен, един от висшите съветници по външна политика на Байдън, споделя, че по какъв начин да се оправи с Пекин е най-важният въпрос, с който демократичният президент би се сблъскал.
„ Няма по-важна връзка в света от Съединени американски щати и Китай. Трябва да работим дружно, с цел да я оправим “, сподели той на скорошната видеоконференция в Чатъм Хаус. Администрацията на Байдън би работила по въпроса като работи със съдружници и „ се демонстрира в институции, вместо да дезертира “.
Като се има поради тази нова действителност, ще е належащо повече от вяра или пожелателно мислене, които изобилстват в коридорите на Брюксел, с цел да се върне назад трансатлантическото партньорство. Накратко, Европа би трябвало да спре да се отнася със Съединени американски щати като към Голям брат, който я пази и на който постоянно може да разчита, че ще изплаши хулиганите в съседство - а по-скоро като тъждество в партньорство, в което и двете страни носят тежестта.
Ако Байдън извърши своите обещания от първия ден, европейците би трябвало да са подготвени да отговорят със лични „ резултати “.
Те би трябвало да предложат да работят с Вашингтон за реформиране на Световната комерсиална организация и възобновяване на трансатлантическите търговски договаряния с нова еластичност на селскостопанските и аерокосмическите дотации, в случай че Вашингтон отстрани наказателни цени за артикули от Европейски Съюз.
Европейските страни, в това число Франция, би трябвало да се съгласят да се откажат от използването на цифрови налози, в случай че Съединени американски щати се ангажират добросъвестно да договарят за правилата на корпоративното данъчно облагане в Организацията за икономическо сътрудничество и раз с избран период. Те би трябвало също да засилят общите си старания за защита, с цел да добавят НАТО с по-силен европейски дирек и да станат по-твърди с Китай, като упорстват за капиталова взаимност и отбрана на сериозната инфраструктура и технологии.
Европейски Съюз също по този начин би трябвало да предложи непрекъснат трансатлантически съвещателен конгрес по сензитивните въпроси на прехвърлянето на технологии и вложенията - отворен за сътрудници като Канада, Япония и Австралия.
В подмяна тя би трябвало да търси ангажимент на Съединени американски щати да се откаже от типа на екстериториалните вторични наказания, употребявани от администрацията на Тръмп, които укрепват превъзходството на $ над интернационалната платежна система, с цел да глобяват задгранични компании, упрекнати в нарушение на националните наказания на Съединени американски щати против Иран или други целеви страни.
Не е несъмнено, че Байдън би желал или би могъл да приключи този непрекъснат дразнител в трансатлантическите връзки, при който постоянно отпред е Конгресът. Но държавните управления на Европейски Съюз би трябвало да изяснят, че това е изискване за добросъвестно съдействие сред съдружниците при оправянето със стратегическото предизвикателство на Китай и други.
По-уверена в себе си Европа би трябвало да предложи на президента Байдън по-зряло партньорство, само че не и послушание. В рисков и нерешителен свят възобновяване на трансатлантическите връзки след разрушителната офанзива на Тръмп би трябвало да бъде основа за възобновяване след ковид, което е главен приоритет от двете страни на Атлантическия океан, написа Politico.
Но даже в случай че претендентът за президент на Демократическата партия завоюва изборите (все по-вероятно „ в случай че “, в случай че Байдън се окаже кадърен да резервира преимуществото си в проучванията), ще е належащо повече от топли усеща, с цел да се възстановят трансатлантическите връзки.
Със или без благонадежден сътрудник в Белия дом, Европейския съюз и водещите европейски сили ще би трябвало да се научат да живеят в свят, в който Вашингтон към момента може да бъде главен поръчител на сигурността на европейския континент, само че няма да имат обсега, с цел да оправят всички проблеми в района. И в който от тях ще се изисква да създадат повече, с цел да потвърдят полезността на трансатлантическото партньорство.
„ Не можем просто да чакаме, до момента в който Байдън дойде. Трябва да имаме проект ", споделя Дейвид О`Съливан, който беше дипломат на Европейски Съюз във Вашингтон до предходната година. „ Какво е нашето предложение? Съединени американски щати са нашият незаместим сътрудник в обозримо бъдеще. В наш интерес е да укрепваме американското водачество, а не да го подкопаваме. Каква цена сме подготвени да платим, с цел да реализираме уравновесена стратегия? “
В речта си в Мюнхен Байдън прикани за промяна на НАТО, която да посрещне неповторими за 21 век закани и даде обещание " сериозна съгласуваност и създаване на консенсус ". В последните си изявления и публикации той се закле да се върне в първия ден от президентството си към Парижкото съглашение за битка с изменението на климата и към Световната здравна организация. Той също по този начин даде обещание да се причисли към нуклеарната договорка на Иран, попиляна от Тръмп, в случай че Техеран възобнови цялостното съблюдаване, и да удостовери недвусмислено клаузата за взаимна защита на НАТО.
Всичко това ще бъдат добре пристигнали вести за европейските политици, които желаят да възстановят едно от най-успешните партньорства в историята и да отговорят на световните провокации наред със Съединени американски щати, вместо да реагират отбранително на предсмъртните стихии в Twitter от непримиримия основен пищял.
Но до момента в който от демократичната администрация във Вашингтон може да се чака повече да се съветва със съдружниците, да бъде по-активна дипломатически и да поддържа интернационалните институции, председателството на Байдън няма да означи завръщане към ерата след Втората международна война, в която Европа би могла да си разреши да живее комфортно под американския чадър.
Жерар Ару, някогашен френски дипломат във Вашингтон, твърди, че националистическият изолационизъм на Тръмп не е анормално. Напротив, той споделя, че е надълбоко затвърден в историческата недоверчивост на Съединени американски щати към непознати заплетени положения. И който и да се озове в Белия дом през 2021 година, няма да се върне към демократичния интервенционизъм или към световната американска надмощие.
„ Тръмп върви по стъпките на някогашния президент на Съединени американски щати Барак Обама, който разбра изтощението на американския народ със задгранични намеси “, написа Ару в книгата си „ Дипломатически паспорт “, оповестена в края на предходната година.
„ Стилът има значение и методът на [Тръмп] е жесток, едностранен и несъдействащ, само че общата нишка на релативно изключване от интернационалната сцена евентуално е необратима. “
Дали администрацията на Байдън би била по-готова да се включи, в случай че Турция употребява мощ, с цел да наложи претенциите си за континентален шелф в богатото на газ източен Средиземноморие? Ако Ливан изпадна в цивилен безредици и апетит след злополуката в пристанището в Бейрут, предизвикваща потоп от бежанци? Ако прокси войната в Либия на Обединените арабски емирства, Египет и Русия против Турция и Катар ескалира? Или в случай че Русия се намеси в Беларус, с цел да смаже митингите след оспорвани избори?
Стратегическата устременост на Вашингтон към Източна Азия и надалеч от Европа и Близкия изток, която стартира при Обама, води до непрекъснато преразпределяне на военната мощ и стопански фокус в отговор на ускоряващото се нанагорнище на Китай като главен подстрекател на световното владичество на Съединени американски щати.
Подобно на Тръмп, Байдън ще чака Европа и НАТО да понесат повече от тежестта за сигурността в Близкия изток. Европейските държавни управления може би са по-склонни да оказват помощ, в случай че политиката на Съединени американски щати във връзка с Иран и израелско-палестинския спор се върне от едностранния блян на Тръмп към смяна на режима в Техеран и от мирна договорка, която е мощно преднамерено в интерес на Израел. Но дали европейците разполагат със средствата или политическата воля за справяне с някое от тези провокации, е доста подозрително.
Истинският лакмусов тест за американско-европейско съдействие при администрация на Байдън евентуално ще пристигна по Китай, във връзка с който европейците надалеч не са обединени между тях, само че са нетърпеливи да избегнат това да бъдат въвлечени от Тръмп в нова студена война.
Тони Блинкен, един от висшите съветници по външна политика на Байдън, споделя, че по какъв начин да се оправи с Пекин е най-важният въпрос, с който демократичният президент би се сблъскал.
„ Няма по-важна връзка в света от Съединени американски щати и Китай. Трябва да работим дружно, с цел да я оправим “, сподели той на скорошната видеоконференция в Чатъм Хаус. Администрацията на Байдън би работила по въпроса като работи със съдружници и „ се демонстрира в институции, вместо да дезертира “.
Като се има поради тази нова действителност, ще е належащо повече от вяра или пожелателно мислене, които изобилстват в коридорите на Брюксел, с цел да се върне назад трансатлантическото партньорство. Накратко, Европа би трябвало да спре да се отнася със Съединени американски щати като към Голям брат, който я пази и на който постоянно може да разчита, че ще изплаши хулиганите в съседство - а по-скоро като тъждество в партньорство, в което и двете страни носят тежестта.
Ако Байдън извърши своите обещания от първия ден, европейците би трябвало да са подготвени да отговорят със лични „ резултати “.
Те би трябвало да предложат да работят с Вашингтон за реформиране на Световната комерсиална организация и възобновяване на трансатлантическите търговски договаряния с нова еластичност на селскостопанските и аерокосмическите дотации, в случай че Вашингтон отстрани наказателни цени за артикули от Европейски Съюз.
Европейските страни, в това число Франция, би трябвало да се съгласят да се откажат от използването на цифрови налози, в случай че Съединени американски щати се ангажират добросъвестно да договарят за правилата на корпоративното данъчно облагане в Организацията за икономическо сътрудничество и раз с избран период. Те би трябвало също да засилят общите си старания за защита, с цел да добавят НАТО с по-силен европейски дирек и да станат по-твърди с Китай, като упорстват за капиталова взаимност и отбрана на сериозната инфраструктура и технологии.
Европейски Съюз също по този начин би трябвало да предложи непрекъснат трансатлантически съвещателен конгрес по сензитивните въпроси на прехвърлянето на технологии и вложенията - отворен за сътрудници като Канада, Япония и Австралия.
В подмяна тя би трябвало да търси ангажимент на Съединени американски щати да се откаже от типа на екстериториалните вторични наказания, употребявани от администрацията на Тръмп, които укрепват превъзходството на $ над интернационалната платежна система, с цел да глобяват задгранични компании, упрекнати в нарушение на националните наказания на Съединени американски щати против Иран или други целеви страни.
Не е несъмнено, че Байдън би желал или би могъл да приключи този непрекъснат дразнител в трансатлантическите връзки, при който постоянно отпред е Конгресът. Но държавните управления на Европейски Съюз би трябвало да изяснят, че това е изискване за добросъвестно съдействие сред съдружниците при оправянето със стратегическото предизвикателство на Китай и други.
По-уверена в себе си Европа би трябвало да предложи на президента Байдън по-зряло партньорство, само че не и послушание. В рисков и нерешителен свят възобновяване на трансатлантическите връзки след разрушителната офанзива на Тръмп би трябвало да бъде основа за възобновяване след ковид, което е главен приоритет от двете страни на Атлантическия океан, написа Politico.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ