Получихме свободата си отвън. Човек не цени това, което получава без труд и усилие
Ние не дадохме принос за своята независимост в края на 80-те, съпоставим с този на поляци, чехи, унгарци...
Поколенията преди нас дадоха всичко от себе си - опозицията през 40-те, горяните през 50-те... Това бе най-масовата опозиция против комунистическия режим в Източна Европа, която приключи с физическо заличаване на борците против режима. За идващите генерации откритата опозиция бе равнозначна на самоизтребление. Малцината дръзнали да вдигнат глава изгниха по пандизите или бяха физически отстранени. Най-късметлиите бяха изхвърлени от страната в емиграция... Затова - като се изключи една шепа хора в гражданските придвижвания след 1987-ма, ние получихме свободата си през 1989-та извън.
Човек не цени това, което получава без труд и изпитание. Различаването на положително от зло е отчетливо тогава, когато е платено с витален опит, с почтена цена за отблъскването на злото и действителна визия за цената на постигнатата независимост.
Как е допустимо това?
Ако отворите страницата на Youtube вие ще видите резултатите от подарената независимост, която мнозина измежду нас не ценят - тъй като не познават.
Спомените за времето, в което живеехме оградени от бодлива тел изтляват в интерес на целенасочена и систематична агитация, която цели да показа комунизма като изгубена " златна ера ", а принадлежността ни към руската империя - като сърдечна " дружба от епохи за епохи "...
Как е допустимо това? Как е допустимо черното да се показа за бяло? Бедността и диктатурата - като време на доволство, безгранична сигурност и " безвъзмездни " услуги - в опазване на здравето, обучение... Чакането с десетилетия за дребен панелен апартамент - като " жилища за всички "... Присъствието само на " кучешка наслада " и " Камчия " по лавиците на магазините - като благосъстояние от " естествено съобразни " артикули... Липсата на независимост - на изложение, на сдружаване, на обмисляне на личния живот - като " открити благоприятни условия за всички "...
Някой незабавно би ме поправил - аргументите за тази носталгия са доста и огромна част от тях са в сегашното, а не в предишното. Съгласен съм напълно с това. Бих прибавил единствено, че за дълбоките дефицити на човешкия живот в сегашното съществена отговорност носи точно амнезията за предишното. Този, който не е бил стимулиран да промени живота си, да отхвърли несвободата си, да взе участие интензивно в организирането на живота си откакто е получил опция за това - той не оползотворява опциите, които получава и през днешния ден, и осакатява освен паметта си за предишното, само че и живота си в сегашното и бъдещето.
Вакуумът на недоволството, набъбващо в безпаметност би трябвало да бъде напълнен. Обществото, съзнанието, паметта не понасят вакуумни пространства.
След 1989-та ние се опитахме да запълним този вакуум. В продължение на десетилетие и половина говорихме намерено за това, че нашето място е в фамилията на цивилизованите нации на Европа и Запада. Положихме старания - спорни, само че сполучливи - да станем част от това семейство, както в мирогледна, по този начин и в институционална вероятност. Но откакто постигнахме заветните две участия - в НАТО и Европейски Съюз - замлъкнахме. И отворихме празна сцената на публичния спор за другите - за тези, ккоито чакаха търпеливо своето време да извърнат още веднъж на Изток посоката на нашето публично развиване.
Две изгубени борби
Ние изгубихме - към този момент - две огромни борби.
Първата борба бе за описа на предишното. Другите източни европейци описаха на децата си истината за руския комунистически колониализъм, който са претърпели. Вкараха този роман в учебниците. Посветиха му известни книги, филми, поклонение пред жертвите на диктатурата. Ние предоставихме списването на учебниците по история на хора, които загатваха режима с " добрините " му и някак апропо промълвяваха за " някои неточности ". Три генерации млади българи не знаят нищо за втората половина на българския 20 век. Затова мнозина измежду тях са склонни да слушат разказите на баба и дядо, които с носталгия си напомнят хубавините на своята младост... Ех, младост...
Тези млади българи живеят своя живот в компликациите на сегашното, само че не срещат хора и институции, които да им основат реалистична координатна система за света. Затова значително от тях стартират да слушат сладката приказка за изгубената Евразия, за " златния век " на едно " братско минало ", което " изгубихме "...
Но драматизмът на тази изгубена - към този момент - борба за истината и паметта за комунизма не би бил толкоз огромен, в случай че не беше действителната заплаха да изгубим и втората борба - борбата за паметта и осъзнаването на повече от три десетилетия, претърпяни след 1989-та...
Тези, които скриха истината за комунизма проведено се стремят да продадат на българското общество визията за драматичен публичен неуспех на българите след " отпътуването " им към Европа и към Запада. Страната е разграбена, младите ѝ хора - прогонени, стопанството ѝ - унищожено. Приятелите ѝ (най-вече на Изток) - афектирани и отблъснати. Днешните ѝ съдружници - лукаво и лицемерно прицелени в заличаването на " българщината "...
Мнозина ще попитат - кое не е правилно? Да, някои неща са правилни - частично правилни, само че злонамерено и превратно интерпретирани и пропагандирани...
За това е втората борба - за опцията българите да си създадат един главен извод - свободата носи съсипия. Свободата носи злощастие. Свободата носи самоизтребление. Тогава? Хайде назад в евразийската кошара! Какво да вършим там? Абе карай, като пристигнем, там ще му мислим...
Втората борба израства естествено от логиката на първата борба. Ако комунизмът е " изгубената Аркадия ", която не можем да върнем, то тогава можем да върнем най-малко " братството " с тези, с които бяхме дружно по времето на " Аркадия ". Защо да го връщаме? Ами тъй като през днешния ден сме " на дъното " тъй като тръгнахме в " неправилна посока ". Цялата тази логичност на систематичната неистина, на целенасочената машинация, на масирано промиване на мозъците е допустима единствено заради една единствена причина - неналичието на бодрост и готовност измежду тези българи, които знаят истината. Които се потрудиха да насочат сполучливо България към в действителност естествения й дом - Европа, само че които незабавно заспаха " на лаврите си " откакто реализираха тази в действителност впечатляваща победа. Те напуснаха полето на борбата - на публичния спор - и оставиха другите да го запълнят без изпитание, без жертви, без излишък. Полето на публичния спор бе изпълнено съвсем напълно от тактиката на хибридното пропагандно превръщане на България още веднъж в противоположната посока - към безпаметството на един живот без независимост и без истина.
По-богати и по-свободни
Никой не сподели ясно и отчетливо, че България през днешния ден - 33 години след краха на някогашния режим - е по-богата, по-свободна, с повече благоприятни условия за бъдещето, които не постоянно употребява по предопределение.
Да, България се ръководи от алчна олигархия - не европейска, а посткомунистическа олигархия. България през днешния ден е ограбвана както и в предишното - само че не от Европа, която дава фондове за развиване, а от съветската олигархия, запазила " братската дружба " с българските олигарси - довчерашни висши полицаи.
В България през днешния ден има доста неправда - тъй като олигархичната мафия не желае същинско правораздаване и тъждество на правата и възможностите. Вярно е. И при все че - България през днешния ден е свободна да постъпи със себе си както пожелае - за разлика от комунистическа България.
Обърнете внимание - пропагандната война против България се води против статуквото, само че без проявление на опция. Никой не твърди - " Хайде да оставим Европа, вижте какъв брой богато и щастливо живее Русия... " Напротив - наказват европейския избор на България, само че пропагандират неразбираем " неутрализъм ". Вопият против " войнолюбците " от НАТО, които " разпалили " война сред Русия и Украйна, само че желаят " неутралитет " - да стоим безшумно и да си чакаме реда - който явно ще пристигна скоро след този на Украйна... Претендират да бъдат геополитици, теоретици, специалисти, само че пропагандната война, която водят е единствено " против " - срещу Европа, срещу Запада, срещу " предателите ", дали България на Запада. Ни дума, ни доктрина, ни процедура за алтернативата на този " неприятен Запад ".
Астролози, езотерици, пророци...
И още нещо - на особено място на фронтовата линия против Европа в България стоят хора, с които не може да се спори. Астролози, езотерици, " виждащи " пророци... Връщам се на Youtube... Отворете страницата и слушайте анализите им. Защо България би трябвало да напусне Европа и НАТО и да се завърне в евразийската кошара. Ами тъй като еди кой си оракул го е споделил - още преди 100 години. Защото Слънцето е в Скорпион на 10 ноември и по този начин цялото бъдеще на България е абортирано... Сатурн се движи по мудна орбита за през идващите 33 години... Не стига друго, ами и Плутон се включва в еди кой си дом на Зодиака... Като имаме поради и Уран...
Тук не става въпрос за това дали античната просвета астрология е в положение да отговори на алтернативите на нашия веществен свят - аз не бих влизал в този момент в сходен спор. Проблемът е в това, че астрологията не е част от здравия разсъдък на голямото болшинство от хората, заради което с астрология може да се лъже доста по-лесно и доста по-безнаказано, в сравнение с с логиката на стандартния разбор и оценка. Вие не се наемате да спорите какво е въздействието на Сатурн в Марс, нали?
Обществото ни е все по-плътно потапяно в тълкования на света, в които елементарните хора биват разхождани като добитък в дебрите на една terra incognita, където им се внушава боязън, където ги чакат тествания, където се срутват светове и се въздигат нови по една забулена логичност на фаворизиран достъп до тайните на битието от страна на една шепа " отдадени ". Слушайте хороскопа на България и се откажете да мислите с главите си. Хороскопът ще ви даде инструкции какво да мислите и какво да вършиме... Стратегията за будалосване на елементарния човек посредством " езотерична " игра със страховете и незнанието му дава ненадейно положителни резултати. Философската измислица а-ла-Дугин услужливо се поддържа от целеустремено катастрофичните картини, нарисувани с ежедневната корист с това, което постоянно се е наричало " тайното познание ". Няма да чуете астрологична прогноза, в която да ви кажат - запрятай си ръкавите, мисли с главата си, работи с ръцете си и ще получиш света, който желаеш...
Трябва ни народен хайлайф
Живеем във време, в което се сменят столетия. Конвенциите, визиите, координатите на човешкото мислене се трансформират доста динамично и на процедура се основава един нов свят. Този свят ще одобри форма в съзнанието на всеки един от нас, на всяко общество и на всеки светоглед. Ние просто ще изчезнем като нация в случай че оставим най-важното - основаването на обща визия за света - в ръцете на непознати сили, които са завзели форума на българския публичен спор.
България най-сетне би трябвало да сътвори собствен народен хайлайф (след унищожаването му в средата на 20-и век), който да си свърши главната работа - да сътвори контурите на една нова картина на българския свят, които да ни дадат път, посока и смисъл на взаимен народен живот. Без сходна картина на света, единственият въпрос, на който остава да си отговорим е кой и кога ще успее да ни подчини на своя смисъл и на своите цели.
---
Текстът е оповестен в профила на Огнян Минчев във, откъдето го препечатваме. Заглавието е подзаглавието са на редакцията.
Още по темата
Поколенията преди нас дадоха всичко от себе си - опозицията през 40-те, горяните през 50-те... Това бе най-масовата опозиция против комунистическия режим в Източна Европа, която приключи с физическо заличаване на борците против режима. За идващите генерации откритата опозиция бе равнозначна на самоизтребление. Малцината дръзнали да вдигнат глава изгниха по пандизите или бяха физически отстранени. Най-късметлиите бяха изхвърлени от страната в емиграция... Затова - като се изключи една шепа хора в гражданските придвижвания след 1987-ма, ние получихме свободата си през 1989-та извън.
Човек не цени това, което получава без труд и изпитание. Различаването на положително от зло е отчетливо тогава, когато е платено с витален опит, с почтена цена за отблъскването на злото и действителна визия за цената на постигнатата независимост.
Как е допустимо това?
Ако отворите страницата на Youtube вие ще видите резултатите от подарената независимост, която мнозина измежду нас не ценят - тъй като не познават.
Спомените за времето, в което живеехме оградени от бодлива тел изтляват в интерес на целенасочена и систематична агитация, която цели да показа комунизма като изгубена " златна ера ", а принадлежността ни към руската империя - като сърдечна " дружба от епохи за епохи "...
Как е допустимо това? Как е допустимо черното да се показа за бяло? Бедността и диктатурата - като време на доволство, безгранична сигурност и " безвъзмездни " услуги - в опазване на здравето, обучение... Чакането с десетилетия за дребен панелен апартамент - като " жилища за всички "... Присъствието само на " кучешка наслада " и " Камчия " по лавиците на магазините - като благосъстояние от " естествено съобразни " артикули... Липсата на независимост - на изложение, на сдружаване, на обмисляне на личния живот - като " открити благоприятни условия за всички "...
Някой незабавно би ме поправил - аргументите за тази носталгия са доста и огромна част от тях са в сегашното, а не в предишното. Съгласен съм напълно с това. Бих прибавил единствено, че за дълбоките дефицити на човешкия живот в сегашното съществена отговорност носи точно амнезията за предишното. Този, който не е бил стимулиран да промени живота си, да отхвърли несвободата си, да взе участие интензивно в организирането на живота си откакто е получил опция за това - той не оползотворява опциите, които получава и през днешния ден, и осакатява освен паметта си за предишното, само че и живота си в сегашното и бъдещето.
Вакуумът на недоволството, набъбващо в безпаметност би трябвало да бъде напълнен. Обществото, съзнанието, паметта не понасят вакуумни пространства.
След 1989-та ние се опитахме да запълним този вакуум. В продължение на десетилетие и половина говорихме намерено за това, че нашето място е в фамилията на цивилизованите нации на Европа и Запада. Положихме старания - спорни, само че сполучливи - да станем част от това семейство, както в мирогледна, по този начин и в институционална вероятност. Но откакто постигнахме заветните две участия - в НАТО и Европейски Съюз - замлъкнахме. И отворихме празна сцената на публичния спор за другите - за тези, ккоито чакаха търпеливо своето време да извърнат още веднъж на Изток посоката на нашето публично развиване.
Две изгубени борби
Ние изгубихме - към този момент - две огромни борби.
Първата борба бе за описа на предишното. Другите източни европейци описаха на децата си истината за руския комунистически колониализъм, който са претърпели. Вкараха този роман в учебниците. Посветиха му известни книги, филми, поклонение пред жертвите на диктатурата. Ние предоставихме списването на учебниците по история на хора, които загатваха режима с " добрините " му и някак апропо промълвяваха за " някои неточности ". Три генерации млади българи не знаят нищо за втората половина на българския 20 век. Затова мнозина измежду тях са склонни да слушат разказите на баба и дядо, които с носталгия си напомнят хубавините на своята младост... Ех, младост...
Тези млади българи живеят своя живот в компликациите на сегашното, само че не срещат хора и институции, които да им основат реалистична координатна система за света. Затова значително от тях стартират да слушат сладката приказка за изгубената Евразия, за " златния век " на едно " братско минало ", което " изгубихме "...
Но драматизмът на тази изгубена - към този момент - борба за истината и паметта за комунизма не би бил толкоз огромен, в случай че не беше действителната заплаха да изгубим и втората борба - борбата за паметта и осъзнаването на повече от три десетилетия, претърпяни след 1989-та...
Тези, които скриха истината за комунизма проведено се стремят да продадат на българското общество визията за драматичен публичен неуспех на българите след " отпътуването " им към Европа и към Запада. Страната е разграбена, младите ѝ хора - прогонени, стопанството ѝ - унищожено. Приятелите ѝ (най-вече на Изток) - афектирани и отблъснати. Днешните ѝ съдружници - лукаво и лицемерно прицелени в заличаването на " българщината "...
Мнозина ще попитат - кое не е правилно? Да, някои неща са правилни - частично правилни, само че злонамерено и превратно интерпретирани и пропагандирани...
За това е втората борба - за опцията българите да си създадат един главен извод - свободата носи съсипия. Свободата носи злощастие. Свободата носи самоизтребление. Тогава? Хайде назад в евразийската кошара! Какво да вършим там? Абе карай, като пристигнем, там ще му мислим...
Втората борба израства естествено от логиката на първата борба. Ако комунизмът е " изгубената Аркадия ", която не можем да върнем, то тогава можем да върнем най-малко " братството " с тези, с които бяхме дружно по времето на " Аркадия ". Защо да го връщаме? Ами тъй като през днешния ден сме " на дъното " тъй като тръгнахме в " неправилна посока ". Цялата тази логичност на систематичната неистина, на целенасочената машинация, на масирано промиване на мозъците е допустима единствено заради една единствена причина - неналичието на бодрост и готовност измежду тези българи, които знаят истината. Които се потрудиха да насочат сполучливо България към в действителност естествения й дом - Европа, само че които незабавно заспаха " на лаврите си " откакто реализираха тази в действителност впечатляваща победа. Те напуснаха полето на борбата - на публичния спор - и оставиха другите да го запълнят без изпитание, без жертви, без излишък. Полето на публичния спор бе изпълнено съвсем напълно от тактиката на хибридното пропагандно превръщане на България още веднъж в противоположната посока - към безпаметството на един живот без независимост и без истина.
По-богати и по-свободни
Никой не сподели ясно и отчетливо, че България през днешния ден - 33 години след краха на някогашния режим - е по-богата, по-свободна, с повече благоприятни условия за бъдещето, които не постоянно употребява по предопределение.
Да, България се ръководи от алчна олигархия - не европейска, а посткомунистическа олигархия. България през днешния ден е ограбвана както и в предишното - само че не от Европа, която дава фондове за развиване, а от съветската олигархия, запазила " братската дружба " с българските олигарси - довчерашни висши полицаи.
В България през днешния ден има доста неправда - тъй като олигархичната мафия не желае същинско правораздаване и тъждество на правата и възможностите. Вярно е. И при все че - България през днешния ден е свободна да постъпи със себе си както пожелае - за разлика от комунистическа България.
Обърнете внимание - пропагандната война против България се води против статуквото, само че без проявление на опция. Никой не твърди - " Хайде да оставим Европа, вижте какъв брой богато и щастливо живее Русия... " Напротив - наказват европейския избор на България, само че пропагандират неразбираем " неутрализъм ". Вопият против " войнолюбците " от НАТО, които " разпалили " война сред Русия и Украйна, само че желаят " неутралитет " - да стоим безшумно и да си чакаме реда - който явно ще пристигна скоро след този на Украйна... Претендират да бъдат геополитици, теоретици, специалисти, само че пропагандната война, която водят е единствено " против " - срещу Европа, срещу Запада, срещу " предателите ", дали България на Запада. Ни дума, ни доктрина, ни процедура за алтернативата на този " неприятен Запад ".
Астролози, езотерици, пророци...
И още нещо - на особено място на фронтовата линия против Европа в България стоят хора, с които не може да се спори. Астролози, езотерици, " виждащи " пророци... Връщам се на Youtube... Отворете страницата и слушайте анализите им. Защо България би трябвало да напусне Европа и НАТО и да се завърне в евразийската кошара. Ами тъй като еди кой си оракул го е споделил - още преди 100 години. Защото Слънцето е в Скорпион на 10 ноември и по този начин цялото бъдеще на България е абортирано... Сатурн се движи по мудна орбита за през идващите 33 години... Не стига друго, ами и Плутон се включва в еди кой си дом на Зодиака... Като имаме поради и Уран...
Тук не става въпрос за това дали античната просвета астрология е в положение да отговори на алтернативите на нашия веществен свят - аз не бих влизал в този момент в сходен спор. Проблемът е в това, че астрологията не е част от здравия разсъдък на голямото болшинство от хората, заради което с астрология може да се лъже доста по-лесно и доста по-безнаказано, в сравнение с с логиката на стандартния разбор и оценка. Вие не се наемате да спорите какво е въздействието на Сатурн в Марс, нали?
Обществото ни е все по-плътно потапяно в тълкования на света, в които елементарните хора биват разхождани като добитък в дебрите на една terra incognita, където им се внушава боязън, където ги чакат тествания, където се срутват светове и се въздигат нови по една забулена логичност на фаворизиран достъп до тайните на битието от страна на една шепа " отдадени ". Слушайте хороскопа на България и се откажете да мислите с главите си. Хороскопът ще ви даде инструкции какво да мислите и какво да вършиме... Стратегията за будалосване на елементарния човек посредством " езотерична " игра със страховете и незнанието му дава ненадейно положителни резултати. Философската измислица а-ла-Дугин услужливо се поддържа от целеустремено катастрофичните картини, нарисувани с ежедневната корист с това, което постоянно се е наричало " тайното познание ". Няма да чуете астрологична прогноза, в която да ви кажат - запрятай си ръкавите, мисли с главата си, работи с ръцете си и ще получиш света, който желаеш...
Трябва ни народен хайлайф
Живеем във време, в което се сменят столетия. Конвенциите, визиите, координатите на човешкото мислене се трансформират доста динамично и на процедура се основава един нов свят. Този свят ще одобри форма в съзнанието на всеки един от нас, на всяко общество и на всеки светоглед. Ние просто ще изчезнем като нация в случай че оставим най-важното - основаването на обща визия за света - в ръцете на непознати сили, които са завзели форума на българския публичен спор.
България най-сетне би трябвало да сътвори собствен народен хайлайф (след унищожаването му в средата на 20-и век), който да си свърши главната работа - да сътвори контурите на една нова картина на българския свят, които да ни дадат път, посока и смисъл на взаимен народен живот. Без сходна картина на света, единственият въпрос, на който остава да си отговорим е кой и кога ще успее да ни подчини на своя смисъл и на своите цели.
---
Текстът е оповестен в профила на Огнян Минчев във, откъдето го препечатваме. Заглавието е подзаглавието са на редакцията.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ