(Как изглежда опозицията след отстраняването на Росен Желязков)Иван Стамболов –

(Как наподобява опозицията след отстраняването на Росен Желязков)

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg    

Четем в медиите:

„ Запитан връзките на ПП-ДБ с ГЕРБ и Движение за права и свободи, Христо Иванов разяснява: „ Бяхме подготвени да работим с тях и сме подготвени да работим оттук насетне – точно, с цел да... “.

Не е ли все едно „ с цел да “ какво? Хората просто са подготвени. Очевидно задачата оправдава средствата, което не е правилно, тъй като да вземем за пример прегрешението си остава грях, без значение дали се явява средство за реализиране на някаква цел, пък била тя и най-благородната.

Всъщност репликата на Христо Иванов приключва по този начин: „ … и сме подготвени да работим оттук насетне – точно, с цел да се вършат промени “ (пунктуацията си е от цитата). Първо, някои от промените на Иванов към този момент се направиха и родиха епопеята „ Гешев “. И след това – хайде стига с тия промени! Доживяхме „ модернизатор “ да се употребява за „ бунтовник “. Всеки, който желае да мине за прогресивен, новаторски, да сложи началото на нова епоха, героично спасявайки ни от остарялата, се зове „ модернизатор “. Какво реформира, за какво, по какъв начин? Ами, реформира нашето болно общество най-много посредством рационализиране на законодателството. Но казусът не е в законите – те са задоволително положителни и от дълго време са синхронизирани с европейските, с цел да може да влезем в Европейски Съюз. Проблемът е в тяхното заобикаляне без знанието на властта или пък с нейната благословия. Какъв смисъл да приемаш все нови и нови закони, които след това няма да се ползват? И какъв е смисълът да приемаш закони за съответен човек или за съответен случай, закони, обслужващи съответна властова маневра, и след това да ги наричаш с горделивост „ промени “?

Но пък отчитате ли психическата стойност на думата „ промени ”? Мечтата на популиста! Тази думичка подсказва изтриване на досегашното и заместването му с нещо приказно. И всички, които по една или друга причина са недоволни от досегашното (накратко – всички), се запленяват от приказното. Единственият късмет на здравия разсъдък е, че мнозина не имат вяра на безконечните заклинания за „ промени ”.

В навечерието на следващите изключителни избори омерзението шупва. Омерзението идва от съмнението, че тези избори няма да покажат резултат, доста по-различен от предходния, затова отново ще се стигне до някаква „ сглобка “, в случай че можем да опишем с тази полужаргонна-полупрофесионална дума безпринципността, водена от алчност за власт.

Ще кажат: няма различен метод, аритметиката не излиза, а въпреки всичко някакво ръководство би трябвало да има. Някакво – да, само че не и всякакво. Видяхме последното, видяхме прелестите на демокрацията. Най-големият недостатък на саморазпадналата се коалиция беше това, че на процедура остави републиката без съпротива. От двете първи сили – ГЕРБ и Политическа партия – едната трябваше да ръководи както умее, а другата да е в ясна съпротива, а не в орташка поддръжка.

Днес най-малко имаме добра вест – отстраняването на Росен Желязков от ръководител на Парламента. И ще ви кажа за какво е добра. Защото най-накрая очерта съпротива и ще ни е по-лесно да се ориентираме на изборите. Действителната съпротива, която в профил Председателя на Народното събрание, е ПП-ДБ, Българска социалистическа партия, Възраждане и Слави Трифонов – знаят се и поименно. Отстраняването пристигна в последните дни на Народното събрание, което слага отвън всякакво подозрение обстоятелството, че това е чисто апаратна маневра, обучение, консолидиране на силите и най-накрая заявяване на самоличността – Промяната, социалистите, Копейкин и Слави Трифонов. Това е. Това е опозицията. И това би трябвало да бъде, с цел да нахлуе малко пресен въздух в спарената и зловонна болнична стая на българския политически живот.

Гласоподавателят е човек, а човек „ не може да служи на Бога и на мамона “ (Лука, 16:13). Самата дума „ избор “ съдържа разбиране за опция, за съществуването на най-малко две благоприятни условия по даден въпрос, за който се гласоподава и избира. Изборите са съревнование, борба, след която би трябвало да има победител и надвит. Когато след края на борбата се окаже, че всички са спечелили, наличието на понятието се губи. Когато всички са спечелили, половината от гласоподавателите са излъгани. Мнозина от тях идващия път няма да идат да гласоподават, интензивността ще пада, а с нея и легитимността на ръководството. Не е комплицирано.

И тъй като започнахме с промените, дано с тях и да приключим. Дайте да се концентрираме върху една единствена промяна, обаче да я създадем до дъно – да създадем по този начин, че да прилагаме законите и да ги съблюдаваме такива, каквито са, нищо повече. Но за тази простичка на тип цел е належащо комплицирано обществено движене. Трябва бавно  бавно, само че настойчиво и непрестанно, да се подмени „ чипа “, с цел да стане „ мат’риалът “ по-приемлив. В последна сметка всичко се прави от хора със свои полезности и убеждения. Следователно политически приоритет №1 са хората. Икономиката идва след това, въпреки че има прочут миг на §22 – положителните хора вършат добра стопанска система, а положителната стопанска система прави положителни хора. Ако няма положителни хора, няма кой да направи добра стопанска система. Ако няма добра стопанска система, няма кой да направи положителни хора. Има, има излаз от този абсурд, само че за него ще приказваме различен път. Но въпреки всичко ще ви подскажа: не е единствено стопанската система.

За да се смени „ чипът “ са нужни старания във всички браншове, най-много в образованието и културата, тъй като те ще основат учителите на бъдещите учители, които ще изработят новия „ мат’риал “. С джендър идеологии, сказки за контрацептиви и арт-инсталации по стъгди и по площади – няма да стане.

Разбира се, всичко това за чипа и мат’риала няма по какъв начин да се случи, тъй като към момента не се вижда силата, която да го задвижи. Да бяхме мислили, когато отхвърлихме Търновската конституция. Но пък въпреки това, до момента в който това не стане, ще продължим да приличаме на хищния и безсърдечен Картаген, който, най-малко съгласно скромното ми мнение, би трябвало да бъде опустошен.

***  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.