Соросоид на село или Ново начало в града
Градската десница се трансформира в " селския глупак "
Има една остаряла поговорка, която гласи: „ По-добре цар на село, в сравнение с бедняк в града ”. Макар и на пръв взор да звучи разумна, концепцията е, както при всеки устоял на времето афоризъм, да те накара да се замислиш и да прозреш по-дълбокия втори проект на това сякаш просто изречение.
Доколкото селото е асоциация за по-лошия и сложен метод на живот, а градът за богатство и цивилизационен напредък, концепцията е, че е по-лесно да изпъкнеш и да си водещ фактор в една по-слабо развита и бедна среда, в сравнение с да се бориш за състезание измежду огромните.
Горе-долу това се случва сега и в България в борбата за позиционирането й в интернационален аспект на фона на новата геополитическа действителност. Видно е, че тече преформулиране на позициите на огромните играчи и се оформя нов международен ред. Формирането на Съвета за мир на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп е значима част от тези промени. Шансът на България да заеме почтена позиция измежду другите мощни страни при пренареждането на политическите карти е явен.
На фона на историческите моменти, които се случват в този момент, у нас имаме една креслива политико-олигархична тайфа, която се бори да резервира статута си на недодялан онбашия. Партии като Политическа партия, Демократична България и впрочем обединения с повече представители по медиите, в сравнение с действителни гласоподаватели, досега имаха ролята на наставник в говоренето по всяка социална тематика.
Подкрепяни финансово и методически от интернационалния търгаш Джордж Сорос и мрежата му за подмолно въздействие, тези групировки се кичеха с определението „ хората на американците ”. Те паразитираха умерено върху българските институции и трансфораха в рентабилен бизнес това да изясняват какъв брой е зле България и по какъв начин може да се оправи единствено и само с тяхната експертиза и техните хора по върховете на властта, медиите и бизнеса.
Само, че американците си взеха страната от ръцете на Сорос и трансформираха метода си на държание. Грантовете стопираха и в този момент у нас „ царете на село ” започнаха да се тормозят, че ще спрат да ги викат „ в посолството ”. Ама не тъй като посолството се е сменило, а просто тъй като се е прочистило от сътрудниците на Сорос и стартира да работи по доста по-открит и почтен метод. Начин, при който селските първенци „ йесмени ” са непотребни.
Подплашени, че губят позициите на попа, кмета и даскала в българската провинциална реалност, соросоидите се пробват да блокират всевъзможни благоприятни условия страната ни да се изтласка нагоре към общата геополитическа маса за договаряния на новия международен ред. Тяхната самозаблуда е, че в случай че България продължи да е в слаба интернационална позиция и те също ще продължат да плават по повърхността на блатото, в което са привикнали да цъфтят.
Отиващото си държавно управление и парламентарно болшинство доминирано от ГЕРБ също е разкрачено в позицията си дали да продължи да се бори да е цар на село или да се опита да стане почитан жител освен на града, а и на света.
На този декор единствената безапелационна позиция по посока на развиването на България и достойната й роля в геополитическата среда е на ДПС- Ново начало и водача й Делян Пеевски. До момента единствено Пеевски поддържа твърдо влизането на България в Съвета за мир на Тръмп.
Ироничното е, по какъв начин родните политически играчи не се свенят да се прегрупират по частни ползи в позициите си по интернационалните въпроси.
На доктрина в България имаше ясно прозападно болшинство, което поддържа пътя на страната ни към напредък и народна власт в лицето на ГЕРБ, ДПС-НН и ПП-ДБ. С техните гласове България влезе в Шенген и в Еврозоната. От друга страна имаме проруски обединения като Възраждане, Величие и експрезидента Радев, които тласкат България на изток и се противопоставяха на тези политики.
Сега идната стъпка в потвърждаването на прозападните позиции на България, още веднъж е подложена на критика от така наречен „ копейки ”. Те постоянно са били осмивани от „ градската десница ” и се окарикатурявани като селския Мунчо, надали не. Само че в този момент към тази подигравка се причислиха и Асен Василев, Божидар Божанов и Ивайло Мирчев. Колко е иронично в действителност Градската десница да пее в един хор със селския глупак.
Има една остаряла поговорка, която гласи: „ По-добре цар на село, в сравнение с бедняк в града ”. Макар и на пръв взор да звучи разумна, концепцията е, както при всеки устоял на времето афоризъм, да те накара да се замислиш и да прозреш по-дълбокия втори проект на това сякаш просто изречение.
Доколкото селото е асоциация за по-лошия и сложен метод на живот, а градът за богатство и цивилизационен напредък, концепцията е, че е по-лесно да изпъкнеш и да си водещ фактор в една по-слабо развита и бедна среда, в сравнение с да се бориш за състезание измежду огромните.
Горе-долу това се случва сега и в България в борбата за позиционирането й в интернационален аспект на фона на новата геополитическа действителност. Видно е, че тече преформулиране на позициите на огромните играчи и се оформя нов международен ред. Формирането на Съвета за мир на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп е значима част от тези промени. Шансът на България да заеме почтена позиция измежду другите мощни страни при пренареждането на политическите карти е явен.
На фона на историческите моменти, които се случват в този момент, у нас имаме една креслива политико-олигархична тайфа, която се бори да резервира статута си на недодялан онбашия. Партии като Политическа партия, Демократична България и впрочем обединения с повече представители по медиите, в сравнение с действителни гласоподаватели, досега имаха ролята на наставник в говоренето по всяка социална тематика.
Подкрепяни финансово и методически от интернационалния търгаш Джордж Сорос и мрежата му за подмолно въздействие, тези групировки се кичеха с определението „ хората на американците ”. Те паразитираха умерено върху българските институции и трансфораха в рентабилен бизнес това да изясняват какъв брой е зле България и по какъв начин може да се оправи единствено и само с тяхната експертиза и техните хора по върховете на властта, медиите и бизнеса.
Само, че американците си взеха страната от ръцете на Сорос и трансформираха метода си на държание. Грантовете стопираха и в този момент у нас „ царете на село ” започнаха да се тормозят, че ще спрат да ги викат „ в посолството ”. Ама не тъй като посолството се е сменило, а просто тъй като се е прочистило от сътрудниците на Сорос и стартира да работи по доста по-открит и почтен метод. Начин, при който селските първенци „ йесмени ” са непотребни.
Подплашени, че губят позициите на попа, кмета и даскала в българската провинциална реалност, соросоидите се пробват да блокират всевъзможни благоприятни условия страната ни да се изтласка нагоре към общата геополитическа маса за договаряния на новия международен ред. Тяхната самозаблуда е, че в случай че България продължи да е в слаба интернационална позиция и те също ще продължат да плават по повърхността на блатото, в което са привикнали да цъфтят.
Отиващото си държавно управление и парламентарно болшинство доминирано от ГЕРБ също е разкрачено в позицията си дали да продължи да се бори да е цар на село или да се опита да стане почитан жител освен на града, а и на света.
На този декор единствената безапелационна позиция по посока на развиването на България и достойната й роля в геополитическата среда е на ДПС- Ново начало и водача й Делян Пеевски. До момента единствено Пеевски поддържа твърдо влизането на България в Съвета за мир на Тръмп.
Ироничното е, по какъв начин родните политически играчи не се свенят да се прегрупират по частни ползи в позициите си по интернационалните въпроси.
На доктрина в България имаше ясно прозападно болшинство, което поддържа пътя на страната ни към напредък и народна власт в лицето на ГЕРБ, ДПС-НН и ПП-ДБ. С техните гласове България влезе в Шенген и в Еврозоната. От друга страна имаме проруски обединения като Възраждане, Величие и експрезидента Радев, които тласкат България на изток и се противопоставяха на тези политики.
Сега идната стъпка в потвърждаването на прозападните позиции на България, още веднъж е подложена на критика от така наречен „ копейки ”. Те постоянно са били осмивани от „ градската десница ” и се окарикатурявани като селския Мунчо, надали не. Само че в този момент към тази подигравка се причислиха и Асен Василев, Божидар Божанов и Ивайло Мирчев. Колко е иронично в действителност Градската десница да пее в един хор със селския глупак.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ