БГ Евровизия: никъде не се прави толкова скопена и лишена от смисъл музика, каквато у нас
Всеки път, когато стартирам да преподавам на студентите си, стартирам с едно изречение.
Независимо дали имаме лекции по Инструментознание, Аранжиране или История на музиката.
Ето го самото изречение:
" Няма никакъв смисъл да станете положителни музиканти, в случай че няма какво да кажете с музиката си ".
В България е цялостно с доста положителни музиканти. Нивото е високо, сътрудниците са изключителни експерти и могат за супер малко време да свършат работа, която мнозина западни музиканти не биха могли. И не се майтапя, като споделям това.
Проблемът обаче идва от манталитета. Нашите музиканти порастват в среда, в която им се набива в главите, че музиката свършва с албумите на " Ърт, Уинд енд Файър " и няколко овехтели поп-джаз-фънк реализатори, умряли някъде към 1990 година. На някои дори и децата им към този момент не са живи...
В началото на прехода у нас музиката следваше своята достоверна причинно-следствена връзка.
Имам текст. Текстът е изострен, обществен, логичен. Текстът получава своята музикална дреха. Така се основава ария.
По този метод бяха основани химните на ония бурни години.
ПББ изпяха песента за храста и дървото. АХАТ изпяха песента за черната овца.
А Воев изпя:
" Ленски и Болев останаха единствено на камък,
славеят на Славейков, паниран е по-сладък,
а ваш`то сърце се разтваря в паница
за сръбско, хевиметъл и гроздова ракия "
И след това пристигна новото време. И вместо тия текстове се появиха други, налагани на първо време от медии като " Бг радио " - кастрирани мазни любовни полюции. Безопасни, авансово сдъвкани тъпни, само че доста добре записани, смесени и мастерирани.
И изпяти не от Воев, Кольо Гилъна, Любо Мъртвеца (певец на " Ера " и " Ер дребен " - бел. ред.) и Васко Кръпката, а от лъснати, мазнички хубавци, поклащащи ритмично дупе пред камерите.
Някъде там пристигна и краят на контракултурата от 80-те и 90-те. И настъпи ерата на музиката без топки.
Това продължи дълги години. Само че налаганите - кой поради гений, кой поради богати гаджета, кой поради монопола на една избрана промоутърска компания у нас - реализатори пееха толкоз лишени от смисъл и ретроградни песни, че родиха различен вид поп-култура - чалгата.
Защото чалгата се роди по едно и също време от усета на мутри - продуценти, само че и като опция на недъгавия, лишен от всевъзможен смисъл скопен, само че добре изсвирен поп.
И по този начин до през днешния ден. До ден сегашен, когато към този момент националните медии не вършат разлика сред поп и чалга и постановат самоуверено и двете, тъй като другояче напълно няма да има смисъл от нищо.
Слушали ли сте текстове на модерни български поп песни? Честно, свалете си 20-30 текста и ги прочетете. И след това сложете ръка на сърцето си и кажете - има ли разлика сред тях?
Любов, фантазии, отчайващо безумен микс от инфантилизъм и опит за положително мислене но ню ейдж Юли Толкин.
" Пусни ме да избягам, тичам, тичам
пусни ме да избягам, тичам, тичам "...
Каке, бегай, почтено щото в другата си ария пък пееш " Няма да те пууууснаааа/ няма да те пуууснааа "...
И по този начин стигаме до нощес. Когато гледахме десетина млади наши реализатори, само че сега, в който всеки от тях свършеше с песента си, ние не можехме да кажем кой какво тъкмо е изпял.
Единственото запаметяващо се беше дължината на краката на Фики, само че това е остаряло меме от социалките, та към този момент надали е смешно.
И се връщам на началото на моя текст. " Няма смисъл да сте положителни музиканти, в случай че няма какво да кажете с музиката си "...
" Ролинг Стоунс " при започване на кариерата си са надалеч от положителни музиканти. Напротив - огромните в блуса по това време им се подиграват.
Те пишат песента " (I Can`t Get No) Satisfaction ". Тя е на 2 акомпанимента. И още един на едно място.
И тази ария става химн на поколението. Въпреки че по високите критерии на българските музиканти тя е цялостна покруса. Супер аматьорска работа. Не наподобява на " Ърт " 88...
" Секс Пистълс " не могат нито да пеят, нито да свирят. Но има какво да кажат, ловко менажирани от Малкълм Макларън. И вършат гражданска война.
Да оставим рока, да забележим в поп музиката - Пинк, Лейди Гага. Не е единствено музика. Има митинг, има провокация, абе има смисъл.
И в този момент ми кажете с ръка на сърцето: какъв смисъл има в песните, които чухте нощес? Ама почтено...
И в този момент ще си кажете: тоя па чичак, дето единствено мрънка, той остарява, той е пропуснат от всички и мрънка...
Имам един въпрос: ако аз мърморя, къде ни е едничкият интернационален триумф в поп музиката? Поне един, но да го знае и различен, с изключение на родителите на музикантите?
И тук някъде е време да завършваме.
В последните години, около уговорките, които имам, бях на няколко интернационалните форума за ъндърграунд музика.
Бях на МЕНТ в Любляна, бях на ШИП в Шибеник.
Там чух доста млади банди и реализатори от цяла Европа.
Ами не, на никое място не се прави толкоз скопена и лишена от смисъл музика, каквато у нас.
Тоест, може и да се прави, само че никой не се напиня да я показа като единствената права линия.
И е време да приключвам.
Все тая е кой ще иде на " Евровизия ". Това нито ще промени обстоятелството, че не сме подготвени за пробив в Европа, нито обстоятелството, че мейнстриймът у нас ще допусне връщане на рока и поп музиката към корените им - протест, митинг, провокация и връзка с действителния живот и актуалния свят.
Отново ще се лъжем, че сме мега яки.
Но музиката ни ще остане като безвредна игла.
Затваряте я и тя не може да убоде никой...
...а розите са красиви освен поради цвета и аромата...
Те са красиви, тъй като има бодли, пичове.
Само не мога да схвана за какво ни трябваше да махаме социализма и идеологическата цензура, когато след това, напълно непринудено се надянахме сами на политкоректната цензура на хората без топки...
---
Бел. ред. Текста на Венци Мицов препубликуваме от фейсбук профила му. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Независимо дали имаме лекции по Инструментознание, Аранжиране или История на музиката.
Ето го самото изречение:
" Няма никакъв смисъл да станете положителни музиканти, в случай че няма какво да кажете с музиката си ".
В България е цялостно с доста положителни музиканти. Нивото е високо, сътрудниците са изключителни експерти и могат за супер малко време да свършат работа, която мнозина западни музиканти не биха могли. И не се майтапя, като споделям това.
Проблемът обаче идва от манталитета. Нашите музиканти порастват в среда, в която им се набива в главите, че музиката свършва с албумите на " Ърт, Уинд енд Файър " и няколко овехтели поп-джаз-фънк реализатори, умряли някъде към 1990 година. На някои дори и децата им към този момент не са живи...
В началото на прехода у нас музиката следваше своята достоверна причинно-следствена връзка.
Имам текст. Текстът е изострен, обществен, логичен. Текстът получава своята музикална дреха. Така се основава ария.
По този метод бяха основани химните на ония бурни години.
ПББ изпяха песента за храста и дървото. АХАТ изпяха песента за черната овца.
А Воев изпя:
" Ленски и Болев останаха единствено на камък,
славеят на Славейков, паниран е по-сладък,
а ваш`то сърце се разтваря в паница
за сръбско, хевиметъл и гроздова ракия "
И след това пристигна новото време. И вместо тия текстове се появиха други, налагани на първо време от медии като " Бг радио " - кастрирани мазни любовни полюции. Безопасни, авансово сдъвкани тъпни, само че доста добре записани, смесени и мастерирани.
И изпяти не от Воев, Кольо Гилъна, Любо Мъртвеца (певец на " Ера " и " Ер дребен " - бел. ред.) и Васко Кръпката, а от лъснати, мазнички хубавци, поклащащи ритмично дупе пред камерите.
Някъде там пристигна и краят на контракултурата от 80-те и 90-те. И настъпи ерата на музиката без топки.
Това продължи дълги години. Само че налаганите - кой поради гений, кой поради богати гаджета, кой поради монопола на една избрана промоутърска компания у нас - реализатори пееха толкоз лишени от смисъл и ретроградни песни, че родиха различен вид поп-култура - чалгата.
Защото чалгата се роди по едно и също време от усета на мутри - продуценти, само че и като опция на недъгавия, лишен от всевъзможен смисъл скопен, само че добре изсвирен поп.
И по този начин до през днешния ден. До ден сегашен, когато към този момент националните медии не вършат разлика сред поп и чалга и постановат самоуверено и двете, тъй като другояче напълно няма да има смисъл от нищо.
Слушали ли сте текстове на модерни български поп песни? Честно, свалете си 20-30 текста и ги прочетете. И след това сложете ръка на сърцето си и кажете - има ли разлика сред тях?
Любов, фантазии, отчайващо безумен микс от инфантилизъм и опит за положително мислене но ню ейдж Юли Толкин.
" Пусни ме да избягам, тичам, тичам
пусни ме да избягам, тичам, тичам "...
Каке, бегай, почтено щото в другата си ария пък пееш " Няма да те пууууснаааа/ няма да те пуууснааа "...
И по този начин стигаме до нощес. Когато гледахме десетина млади наши реализатори, само че сега, в който всеки от тях свършеше с песента си, ние не можехме да кажем кой какво тъкмо е изпял.
Единственото запаметяващо се беше дължината на краката на Фики, само че това е остаряло меме от социалките, та към този момент надали е смешно.
И се връщам на началото на моя текст. " Няма смисъл да сте положителни музиканти, в случай че няма какво да кажете с музиката си "...
" Ролинг Стоунс " при започване на кариерата си са надалеч от положителни музиканти. Напротив - огромните в блуса по това време им се подиграват.
Те пишат песента " (I Can`t Get No) Satisfaction ". Тя е на 2 акомпанимента. И още един на едно място.
И тази ария става химн на поколението. Въпреки че по високите критерии на българските музиканти тя е цялостна покруса. Супер аматьорска работа. Не наподобява на " Ърт " 88...
" Секс Пистълс " не могат нито да пеят, нито да свирят. Но има какво да кажат, ловко менажирани от Малкълм Макларън. И вършат гражданска война.
Да оставим рока, да забележим в поп музиката - Пинк, Лейди Гага. Не е единствено музика. Има митинг, има провокация, абе има смисъл.
И в този момент ми кажете с ръка на сърцето: какъв смисъл има в песните, които чухте нощес? Ама почтено...
И в този момент ще си кажете: тоя па чичак, дето единствено мрънка, той остарява, той е пропуснат от всички и мрънка...
Имам един въпрос: ако аз мърморя, къде ни е едничкият интернационален триумф в поп музиката? Поне един, но да го знае и различен, с изключение на родителите на музикантите?
И тук някъде е време да завършваме.
В последните години, около уговорките, които имам, бях на няколко интернационалните форума за ъндърграунд музика.
Бях на МЕНТ в Любляна, бях на ШИП в Шибеник.
Там чух доста млади банди и реализатори от цяла Европа.
Ами не, на никое място не се прави толкоз скопена и лишена от смисъл музика, каквато у нас.
Тоест, може и да се прави, само че никой не се напиня да я показа като единствената права линия.
И е време да приключвам.
Все тая е кой ще иде на " Евровизия ". Това нито ще промени обстоятелството, че не сме подготвени за пробив в Европа, нито обстоятелството, че мейнстриймът у нас ще допусне връщане на рока и поп музиката към корените им - протест, митинг, провокация и връзка с действителния живот и актуалния свят.
Отново ще се лъжем, че сме мега яки.
Но музиката ни ще остане като безвредна игла.
Затваряте я и тя не може да убоде никой...
...а розите са красиви освен поради цвета и аромата...
Те са красиви, тъй като има бодли, пичове.
Само не мога да схвана за какво ни трябваше да махаме социализма и идеологическата цензура, когато след това, напълно непринудено се надянахме сами на политкоректната цензура на хората без топки...
---
Бел. ред. Текста на Венци Мицов препубликуваме от фейсбук профила му. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ