Корупция, политическа криза, нисък стандарт: все едно се оплаквам на човек без два крака, че съм се порязала
Никога не съм приемала като привилегия това, че съм българка. Разбира се, в никакъв случай не съм се и срамувала, в противен случай, с горделивост прецизирам, че съм българка, а не рускиня, за каквато непрекъснато ме вземат в Барселона. Но за мен да съм българка е просто факт от живота ми, както това, че съм жена или примерно, че съм синеока.
През последните месеци срещнах всевъзможни хора - и от учебното заведение на Алекс, и от курса ми по испански, и започнах да съзнавам, че в действителност това, което съм приемала за даденост, е привилегия.
Запознах се със симпатично колумбийско семейство, емигранти в Съединени американски щати от над 20 години, с дребен фамилен бизнес и две деца, с хубава огромна къща в Щатите, които тук се тъпчат в един партерен апартамент без тераса и работят да вземат испанско поданство, въпреки че това ще им коства американското.
Запознах се с друго семейство, отново американско, те са кореняци, не са латино - руси, бели хора. Те обитават тук с виза на цифрови номади, учат испански и са подготвени на всевъзможни въртележки, с цел да останат в Европа.
После идва арменското семейство, емигранти в Съединени американски щати, които се опасяват да пътуват, с цел да не вземат да ги задържат на летището и да ги екстрадират. Не са нарушители, работят и заплащат налози, просто процесът на заверка лишава години. И по тази причина единствено детето, то е съученик на Алекс, идва и си отива през три месеца. Това го знам от Алекс. Самите хора не познавам персонално, въпреки че си пиша с майката, която е извънредно сърдечна жена, тъкмо като арменските ми приятелки в България. Уговорили сме се, когато съумеят да дойдат тук някой ден, да пием сангрия.
Семейството от Еквадор, фамилията от Бразилия... Подобни истории.
Запознах се и с брат и сестра от Иран, момчето е пристигнало първо тук като възпитаник във футболната школа на Алекс. След една тежка травма е завършил с футбола, само че в този момент е студент. Да не мислите, че е тръгнал да се прибира? Не, в противен случай пратили са и сестра му при него. Нито той, нито тя са виждали родителите си от години, работят и учат и двамата, и някак се оправят с живота. Не желаят и да помислят да се върнат.
А в моята ескуела де еспаньол се срещнах с цяла групичка извънредно симпатични и интелигентни турчета - три девойки и две момчета, те са другарска компания, дружно са учили в университета. Първо е отпътувало едното момиче, а след това и другите са го последвали. Работят кой каквото свари, учат испански крепко и не, не се връщат вкъщи. Едното момче ми се похвали тая седмица, че майка му е съумяла да пристигна, само че множеството се виждат с родители и близки единствено онлайн. Казаха, че за такива като тях има специфичен израз в Турция - Ердоган мигранти.
Китайци, филипинци, индийката, която непрекъснато заспива от отмалялост на курса... Всички те са пристигнали тук по една елементарна причина. Тук се живее свободно, тук се живее по-добре.
И не на последно място идва А., който е навръх възрастта на моя Коко и е от Санкт Петербург. Кротко хлапе с русолява коса, слабичко, пуши ръчно свити цигари и излъчва галактическа горест. Дошъл е тук с майка си и по-малкия си брат и вършат невъзможни чудеса, с цел да останат. Испанският му е на доста по-високо равнище от нашия в групата и не съм го питала, само че мисля, че единствената причина да е на курса е, че му би трябвало документ за кандидатстване в университет, с цел да може да удължи престоя си още малко.
- Мъчно ли ти е за Санкт Петербург, го попитах един път. - Знам, че е доста хубав град и желая да го посетя някой ден, когато войната завърши.
- Да, сподели, мъчително ми е, само че няма да се върнем, мама извънредно се опасява за мен и за брат ми, че ще ни вземат бойци.
А. не е тук, единствено тъй като се живее по-добре. Той е тук, с цел да избави живота си.
Трябваше да дойда в Барселона, с цел да осъзная каква голяма привилегия е, че сме родени в България и че можем да живеем, да пътуваме, да учим и работим свободно, без да се опасяваме, че личното ни държавно управление, това, на което плащаме налози, ще ни гони, тормози, насилва, мачка, наскърбява и в някои случаи - убива.
В тоя комплициран свят, в който живеем, Европа е най-хубавото място.
И да, не е като да сме цъфнали и вързали в България, само че спрямо това, което се случва по света…
Ще ви го кажа по този начин - пробвах се един ден да се оплача и аз на хората от курса ми, че и при нас има проблеми - корупция, политическа рецесия, невисок стандарт. А те по този начин ме погледнаха, че се почувствах все едно се окайвам на човек без два крайници, че съм си порязала пръста.
И млъкнах.
---
Текстът е от на Мария Пеевска (Мама Нинджа), откъдето го препечатваме с нейно единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
През последните месеци срещнах всевъзможни хора - и от учебното заведение на Алекс, и от курса ми по испански, и започнах да съзнавам, че в действителност това, което съм приемала за даденост, е привилегия.
Запознах се със симпатично колумбийско семейство, емигранти в Съединени американски щати от над 20 години, с дребен фамилен бизнес и две деца, с хубава огромна къща в Щатите, които тук се тъпчат в един партерен апартамент без тераса и работят да вземат испанско поданство, въпреки че това ще им коства американското.
Запознах се с друго семейство, отново американско, те са кореняци, не са латино - руси, бели хора. Те обитават тук с виза на цифрови номади, учат испански и са подготвени на всевъзможни въртележки, с цел да останат в Европа.
После идва арменското семейство, емигранти в Съединени американски щати, които се опасяват да пътуват, с цел да не вземат да ги задържат на летището и да ги екстрадират. Не са нарушители, работят и заплащат налози, просто процесът на заверка лишава години. И по тази причина единствено детето, то е съученик на Алекс, идва и си отива през три месеца. Това го знам от Алекс. Самите хора не познавам персонално, въпреки че си пиша с майката, която е извънредно сърдечна жена, тъкмо като арменските ми приятелки в България. Уговорили сме се, когато съумеят да дойдат тук някой ден, да пием сангрия.
Семейството от Еквадор, фамилията от Бразилия... Подобни истории.
Запознах се и с брат и сестра от Иран, момчето е пристигнало първо тук като възпитаник във футболната школа на Алекс. След една тежка травма е завършил с футбола, само че в този момент е студент. Да не мислите, че е тръгнал да се прибира? Не, в противен случай пратили са и сестра му при него. Нито той, нито тя са виждали родителите си от години, работят и учат и двамата, и някак се оправят с живота. Не желаят и да помислят да се върнат.
А в моята ескуела де еспаньол се срещнах с цяла групичка извънредно симпатични и интелигентни турчета - три девойки и две момчета, те са другарска компания, дружно са учили в университета. Първо е отпътувало едното момиче, а след това и другите са го последвали. Работят кой каквото свари, учат испански крепко и не, не се връщат вкъщи. Едното момче ми се похвали тая седмица, че майка му е съумяла да пристигна, само че множеството се виждат с родители и близки единствено онлайн. Казаха, че за такива като тях има специфичен израз в Турция - Ердоган мигранти.
Китайци, филипинци, индийката, която непрекъснато заспива от отмалялост на курса... Всички те са пристигнали тук по една елементарна причина. Тук се живее свободно, тук се живее по-добре.
И не на последно място идва А., който е навръх възрастта на моя Коко и е от Санкт Петербург. Кротко хлапе с русолява коса, слабичко, пуши ръчно свити цигари и излъчва галактическа горест. Дошъл е тук с майка си и по-малкия си брат и вършат невъзможни чудеса, с цел да останат. Испанският му е на доста по-високо равнище от нашия в групата и не съм го питала, само че мисля, че единствената причина да е на курса е, че му би трябвало документ за кандидатстване в университет, с цел да може да удължи престоя си още малко.
- Мъчно ли ти е за Санкт Петербург, го попитах един път. - Знам, че е доста хубав град и желая да го посетя някой ден, когато войната завърши.
- Да, сподели, мъчително ми е, само че няма да се върнем, мама извънредно се опасява за мен и за брат ми, че ще ни вземат бойци.
А. не е тук, единствено тъй като се живее по-добре. Той е тук, с цел да избави живота си.
Трябваше да дойда в Барселона, с цел да осъзная каква голяма привилегия е, че сме родени в България и че можем да живеем, да пътуваме, да учим и работим свободно, без да се опасяваме, че личното ни държавно управление, това, на което плащаме налози, ще ни гони, тормози, насилва, мачка, наскърбява и в някои случаи - убива.
В тоя комплициран свят, в който живеем, Европа е най-хубавото място.
И да, не е като да сме цъфнали и вързали в България, само че спрямо това, което се случва по света…
Ще ви го кажа по този начин - пробвах се един ден да се оплача и аз на хората от курса ми, че и при нас има проблеми - корупция, политическа рецесия, невисок стандарт. А те по този начин ме погледнаха, че се почувствах все едно се окайвам на човек без два крайници, че съм си порязала пръста.
И млъкнах.
---
Текстът е от на Мария Пеевска (Мама Нинджа), откъдето го препечатваме с нейно единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ