Управленска немощ, некомпетентност и паника. Кое е общото между Съвета за мир и сканиращите устройства?
Общото сред инцидентното присъединение на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп и концепцията за въвеждане на сканиращи устройства за гласоподаване е, че и двете са недомислици с отрицателни последствия за страната. Другото общо е, че и двете се вършат не с някаква ясна концепция за общо богатство, а поради тяснопартийни и даже персонални сметки. Друго общо сред двете неща няма и те сами по себе си не са казусът в обстановката: по-скоро те се трансфораха в диагноза за управническа отпадналост, непросветеност и суматоха.
Съветът за мир
Събитията във връзка с присъединението на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп се развиха мълниеносно. Първо покана за участие пристигна до президента Румен Радев, който я отклони, само че се похвали крепко с нея. За да не останат по-назад Бойко Борисов и Делян Пеевски, изключително вторият, дадоха разпореждане на премиера Росен Желязков да я одобри. От вътрешна позиция с един удар те убиха най-малко два заека: първо, демонстрираха, че тандемът им, а не Радев е " индивидът " на Тръмп в София (дори и самият Тръмп да не подозира този факт). Второ, българският ход може да помогне на избрани лица в опитите им да махнат глобите " Магнитски " от себе си (или най-малко те могат да се надяват на сходен развой). Като прибавим към това и малко лобиране от страна на господин Николай Младенов, който фактически има потребност от всякаква дипломатическа помощ за сложната си задача, излиза наяве по какъв начин България се озова в странна компания от страни в новия Съвет за мир измежду Орбан, Лукашенко, а евентуално и Путин, без обаче най-близките ни сътрудници от Европейски Съюз.
Какъв е казусът, би споделил някой. Светът се трансформира, променяме се и ние. Добре е да сме до мощните в света, пък демокрацията, Организация на обединените нации, Европейски Съюз и други екстри не са чак толкоз значими. Модерно е да си безсрамник и в интернационален, и домакински проект.
Аргументът, че би трябвало да сме съвременни, е несъмнено мощен, само че въпреки всичко е редно да се отбележат и някои явни недостатъци на нашата позиция.
1. В януарската блъсканица (по Радичков) се озовахме като членове в личен клуб на президента Доналд Тръмп. Хартата на Съвета за мир, която господин Желязков наподобява не е прочел преди подписването ѝ, е къс документ, свеждащ се до един принцип. Доналд Тръмп - в институционално и персонално качество - пожизнено е ръководител, създател на Съвета и има право да кани и гони негови членове, да си избира правоприемник, да постанова несъгласие на всяко решение, да привиква Съвета когато и да е и да желае подпомагане от неговите членове. Тези членове не са обвързани с избрани решения, само че в случай че желаят да запазят мястото си, е належащо да платят 1 милиард $. А с цел да съществува Съветът, е належащо членовете му непринудено да дават пари за него. В преамбюла на хартата се споделя, че тя сплотява коалиция от искащи страни, имащи храброст да се отклонят от институции и подходи, които неведнъж са се проваляли. Заявява се също по този начин, че има потребност от нови институции, гарантиращи мира, които са по-гъвкави и по-резултатни от сегашните. Тези поръчки са за опция на Организация на обединените нации и неговия Съвет за сигурност, както и да ги интерпретираме. Накратко, без особени полемики и причини България стана член на мощно асиметрична организация, която има упоритости да размени съществуващите структури на интернационалния ред;
2. Всичко това става не в синхрон с другите страни от Европейски Съюз, а преди разискването на тематиката в европейски формат. България се подреди до Унгария като черна овца, която в случай че не саботира, то най-малко не подкрепя намиране на обща позиция и общ метод. И това става в миг на голямо напрежение със Съединени американски щати във връзка с Гренландия. Българските дейности не могат да бъдат четени като акт на европейска взаимност, а напротив;
3. Решението се взима от държавно управление в оставка и парламент, който е с разпаднато мнозинство;
4. За да влезе в действие договорът на Желязков (който е за участие в интернационална организация), той би трябвало наложително да бъде утвърден от Народното събрание. Ако бъде утвърден от актуалното Народно събрание, това ще е сериозен политически скандал, тъй като парламент с изминал период на валидност взима стратегическо решение за години напред. Ако не го ратифицира, това ще антагонизира Съединени американски щати и президента Доналд Тръмп. Затова най-вероятно е въпросът да бъде отсрочен за след време, в случай че това е допустимо.
Основният проблем за България е, че небрежно и на мрачно се взима едно решение, което явно е друго от решенията на сътрудниците ни в Европейски Съюз. И всичко това се прави не предвид на някакви ясни облаги за България, а за вероятно решение най-много на тяснопартийни или персонални проблеми като глобите " Магнитски " или предизборно позициониране покрай Тръмп и Орбан. Всички приказват по какъв начин Европа би трябвало да е единна във военно и външнополитическо отношение. При първия вероятен тест България се провали във връзка с единството.
Сканиращите устройства
Опитът за въвеждане на " оптични устройства " за гласоподаване забърка също голяма каша, само че този път най-малко не интернационална. Стана ясно най-малко следното:
- Новите машини за гласоподаване (които се предлагат) са като старите, само че по-лоши и по-сложни. Те изискват и двойна работа: първо човек попълня на ръка бюлетина, по-късно я сканира на устройството и в случай че има шанс, то му я приема, само че по тази причина гласоподавателят би трябвало да употребява тъч скрийн команди. Така че най-после става и хартиено гласоподаване, и машинно пипане по екрана, като не е ясно за какво тогава е нужен хартиеният миг. В последна сметка е все едно дали въвеждате избора си на екрана или на хартията, в случай че по-късно би трябвало да накарате през екрана машината да " прочете " хартиения избор. Просто второто е по-дълго и по-сложно като процедура;
- Безобразие е да се изхвърлят годни машини за над 100 млн. лв. и да се купи всъщност същото, само че по-скъпо и по-сложно;
- Ако казусът е с инспекция на софтуеър и кодове, този проблем стои по еднакъв метод и за двата типа машини. Ако могат да се сертифицират едните, могат да се сертифицират и другите. Ако имате доверие на едните машини, то би трябвало да имате доверие и на другите. Машините са си машини. А да се натоварва " Информационно обслужване " - компания, обичайно близка до сега-управляващите - с целия надзор на машините и на изчисляването на резултата от изборите е просто една дребна, спомагателна наглост;
- Ясно е, че няма време жителите и администрацията да се обучат на новите сканиращи машини - всички признават това. Ясно е, че става дума за опит за бойкот на изборите, с цел да се стигне до провеждането им напълно хартиено (защото може да няма време и за узаконяване на старите машини, в случай че се върви по новите правила).
Тази " машинна " каша, дружно с концепциите за подмяна на регистъра на гласоподавателите с данните от последното броене, трансфораха тематиката в излагация и явен гаф за ръководещите. Затова се разпадна и болшинството им в Народното събрание. Както вероятно ще се разпадне и при опит за ратификация на интернационалния гаф със Съвета за мир.
Всичко това е израз на някаква политическа суматоха и блъсканица. Но най-тревожното е, че сякаш жители за европейска България бързо са подготвени да жертват и обединена Европа, и естествените полезности на изборното право за някакви кратковременни изгоди.
В обсъжданите случаи даже тези кратковременни изгоди не са доста ясни, само че дълготрайната щета върху репутацията на страната е реалност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Съветът за мир
Събитията във връзка с присъединението на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп се развиха мълниеносно. Първо покана за участие пристигна до президента Румен Радев, който я отклони, само че се похвали крепко с нея. За да не останат по-назад Бойко Борисов и Делян Пеевски, изключително вторият, дадоха разпореждане на премиера Росен Желязков да я одобри. От вътрешна позиция с един удар те убиха най-малко два заека: първо, демонстрираха, че тандемът им, а не Радев е " индивидът " на Тръмп в София (дори и самият Тръмп да не подозира този факт). Второ, българският ход може да помогне на избрани лица в опитите им да махнат глобите " Магнитски " от себе си (или най-малко те могат да се надяват на сходен развой). Като прибавим към това и малко лобиране от страна на господин Николай Младенов, който фактически има потребност от всякаква дипломатическа помощ за сложната си задача, излиза наяве по какъв начин България се озова в странна компания от страни в новия Съвет за мир измежду Орбан, Лукашенко, а евентуално и Путин, без обаче най-близките ни сътрудници от Европейски Съюз.
Какъв е казусът, би споделил някой. Светът се трансформира, променяме се и ние. Добре е да сме до мощните в света, пък демокрацията, Организация на обединените нации, Европейски Съюз и други екстри не са чак толкоз значими. Модерно е да си безсрамник и в интернационален, и домакински проект.
Аргументът, че би трябвало да сме съвременни, е несъмнено мощен, само че въпреки всичко е редно да се отбележат и някои явни недостатъци на нашата позиция.
1. В януарската блъсканица (по Радичков) се озовахме като членове в личен клуб на президента Доналд Тръмп. Хартата на Съвета за мир, която господин Желязков наподобява не е прочел преди подписването ѝ, е къс документ, свеждащ се до един принцип. Доналд Тръмп - в институционално и персонално качество - пожизнено е ръководител, създател на Съвета и има право да кани и гони негови членове, да си избира правоприемник, да постанова несъгласие на всяко решение, да привиква Съвета когато и да е и да желае подпомагане от неговите членове. Тези членове не са обвързани с избрани решения, само че в случай че желаят да запазят мястото си, е належащо да платят 1 милиард $. А с цел да съществува Съветът, е належащо членовете му непринудено да дават пари за него. В преамбюла на хартата се споделя, че тя сплотява коалиция от искащи страни, имащи храброст да се отклонят от институции и подходи, които неведнъж са се проваляли. Заявява се също по този начин, че има потребност от нови институции, гарантиращи мира, които са по-гъвкави и по-резултатни от сегашните. Тези поръчки са за опция на Организация на обединените нации и неговия Съвет за сигурност, както и да ги интерпретираме. Накратко, без особени полемики и причини България стана член на мощно асиметрична организация, която има упоритости да размени съществуващите структури на интернационалния ред;
2. Всичко това става не в синхрон с другите страни от Европейски Съюз, а преди разискването на тематиката в европейски формат. България се подреди до Унгария като черна овца, която в случай че не саботира, то най-малко не подкрепя намиране на обща позиция и общ метод. И това става в миг на голямо напрежение със Съединени американски щати във връзка с Гренландия. Българските дейности не могат да бъдат четени като акт на европейска взаимност, а напротив;
3. Решението се взима от държавно управление в оставка и парламент, който е с разпаднато мнозинство;
4. За да влезе в действие договорът на Желязков (който е за участие в интернационална организация), той би трябвало наложително да бъде утвърден от Народното събрание. Ако бъде утвърден от актуалното Народно събрание, това ще е сериозен политически скандал, тъй като парламент с изминал период на валидност взима стратегическо решение за години напред. Ако не го ратифицира, това ще антагонизира Съединени американски щати и президента Доналд Тръмп. Затова най-вероятно е въпросът да бъде отсрочен за след време, в случай че това е допустимо.
Основният проблем за България е, че небрежно и на мрачно се взима едно решение, което явно е друго от решенията на сътрудниците ни в Европейски Съюз. И всичко това се прави не предвид на някакви ясни облаги за България, а за вероятно решение най-много на тяснопартийни или персонални проблеми като глобите " Магнитски " или предизборно позициониране покрай Тръмп и Орбан. Всички приказват по какъв начин Европа би трябвало да е единна във военно и външнополитическо отношение. При първия вероятен тест България се провали във връзка с единството.
Сканиращите устройства
Опитът за въвеждане на " оптични устройства " за гласоподаване забърка също голяма каша, само че този път най-малко не интернационална. Стана ясно най-малко следното:
- Новите машини за гласоподаване (които се предлагат) са като старите, само че по-лоши и по-сложни. Те изискват и двойна работа: първо човек попълня на ръка бюлетина, по-късно я сканира на устройството и в случай че има шанс, то му я приема, само че по тази причина гласоподавателят би трябвало да употребява тъч скрийн команди. Така че най-после става и хартиено гласоподаване, и машинно пипане по екрана, като не е ясно за какво тогава е нужен хартиеният миг. В последна сметка е все едно дали въвеждате избора си на екрана или на хартията, в случай че по-късно би трябвало да накарате през екрана машината да " прочете " хартиения избор. Просто второто е по-дълго и по-сложно като процедура;
- Безобразие е да се изхвърлят годни машини за над 100 млн. лв. и да се купи всъщност същото, само че по-скъпо и по-сложно;
- Ако казусът е с инспекция на софтуеър и кодове, този проблем стои по еднакъв метод и за двата типа машини. Ако могат да се сертифицират едните, могат да се сертифицират и другите. Ако имате доверие на едните машини, то би трябвало да имате доверие и на другите. Машините са си машини. А да се натоварва " Информационно обслужване " - компания, обичайно близка до сега-управляващите - с целия надзор на машините и на изчисляването на резултата от изборите е просто една дребна, спомагателна наглост;
- Ясно е, че няма време жителите и администрацията да се обучат на новите сканиращи машини - всички признават това. Ясно е, че става дума за опит за бойкот на изборите, с цел да се стигне до провеждането им напълно хартиено (защото може да няма време и за узаконяване на старите машини, в случай че се върви по новите правила).
Тази " машинна " каша, дружно с концепциите за подмяна на регистъра на гласоподавателите с данните от последното броене, трансфораха тематиката в излагация и явен гаф за ръководещите. Затова се разпадна и болшинството им в Народното събрание. Както вероятно ще се разпадне и при опит за ратификация на интернационалния гаф със Съвета за мир.
Всичко това е израз на някаква политическа суматоха и блъсканица. Но най-тревожното е, че сякаш жители за европейска България бързо са подготвени да жертват и обединена Европа, и естествените полезности на изборното право за някакви кратковременни изгоди.
В обсъжданите случаи даже тези кратковременни изгоди не са доста ясни, само че дълготрайната щета върху репутацията на страната е реалност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ