България в разкрачена поза между враждуващите Москва, Вашингтон и Брюксел
Включването на България в този " Съвет за мир " като единствена европейска страна с изключение на Орбанова Унгария е директно разследване на изострящата се конкуренция межу трите водещи политически фигури - Бойко Борисов, Румен Радев и Делян Пеевски, изключително след слизането на Радев на тепиха на партийната политика.
Новото амплоа на Радев е не просто от дълго време предстоящо решение на индивида, който още през 2020 година " подвигна юмрука " в поръчка да води опозицията против тандема Борисов-Пеевски.
Не имам вяра в самостойното взимане на основни лични решения в българската политика. Решението на Радев е повлияно от един по-дългосрочен съвпад на ползите на Москва и Вашингтон в шерването на общ приоритет - в допълнение намаляване на така и така към момента нежния капацитет на обединена Европа за геополитическа равноправност и самостойност.
Партньорското въздействие на Кремъл и Белия дом върху европейски страни, способни да се отклоняват от общоевропейската позиция и да основават проблеми на разделяне в Европейски Съюз е главен инструмент за политическо скъсване на Европа. Най-очевиден образец за това е държанието на Будапеща при Орбан, който на процедура заличи способността на Европейски Съюз да взима значими решение с консенсус. Вече множеството значими европейски решения по преоблемите на сигурността, защитата, помощта за Украйна се взимат в " изнесени " - външни формати на " обединения на искащите ", с цел да се избегне ветото на повратливия прислужник на непознати ползи от Будапеща и на още неколцина негови съидейници по върховете на властта в Европа.
Слизането на Румен Радев на партийния тепих е най-вероятно повлияно от желанието на Москва и на Вашингтон да видят в София деен помощник, който има релативно свежа легитимност спрямо изтощения тандем на власт Борисов-Пеевски.
Радев, несъмнено, не е нито нов състезател, нито пък харизматичен водач, кадърен да завоюва дълготрайно поддръжката на сериозен брой българи. Но както неговите московски зависимости, по този начин и възхищението му от новия вид източноевропейски авторитаризъм - в лицето на Орбан, Фицо и Вучич - го вършат подобаващ помощник за осъществяването на задачата за отчасти отчуждаване на България от Европа. За заемане на безлична, " разкрачена " и унизителна за българския народен интерес поза сред Москва, Вашингтон и Брюксел.
В този развой носителят на глоба " Магнитски ", както и водачът на ГЕРБ старателно ще се състезават с Радев, с цел да не изгубят непоправимо благоволението на външните сили, които имат разнопосочни искания към покорна България. Този от тях, който може най-успешно да лавира сред трите " огромни капии " на външно въздействие, ще завоюва борбата за водещ водач в националната българска политика. Пеевски към този момент няма огромни шансове за това, само че конкуренцията сред Радев и Борисов занапред ще се разпростира. Подписът на Желязков под поканата за " Съвета за мир " е единствено първия акт в една продължителна поредност.
За страдание, България не за първи път попада в извънредно неподходяща позиция на обезличаване в резултат на изменена геополитическа геометрия в връзките на " велики сили ". През 2001 година Вашингтон се вслуша в недоволствата на Москва, че НАТО и Европейски Съюз са се разширили до самата граница на Русия - каква покруса! През втората половина на 90-те години във Вашингтон имаше значими гласове измежду политическата и изследователската общественост, че разширяваща се обединена Европа може да заплаши водещата роля на Съединени американски щати като водач на Запада и света. Да, тези опасения бяха ирационални (в последна сметка - безпочвени) - само че кой боязън не е най-малко частично несъизмерим. Кланът Буш-старши и младши - решии да даде " бонус " на Москва като отплата за бързото разширение на западния съюз на Изток до границите на Русия. Кремъл получи заричане за разширено икономическо наличие в избрани елементи от периферията на Европа, в това число в България.
Така на мястото на реформисткия ръководещ Съюз на демократичните сили бе парашутирана новата партия на Сакскобургготски и България разпростра политика на " баланс " сред Изтока и Запада. Подписахме участието си в НАТО и Европейски Съюз, само че подписахме и възобновяване на плана за АЕЦ " Белене ", подписахме " Големия шлем " на Първанов и с две думи - харизахме на Москва монопола върху българската енергетика.
" Бонусът " за " икономическо наличие " на Москва в България на процедура се осъществя като енергиен монопол, като систематичен надзор на Кремъл върху корупцията по върховете на властта в София и като директно присъединяване на съветската постсъветска олигархия в учредяването и разгръщането на системата на олигархично ръководство в България.
На повърхността - България бе част от институционалната общественост на Запада (НАТО и ЕС). В дълбочина - България си остана според от сякаш отпътувалата си колониална метрополия - Москва, която репликира своя олигархичен модел в българското общество, стопанство и - частично - политика.
Това е късия роман за затъването на България в олигархично ръководство, във всеобхватна корупция и проведена престъпност през първата четвърт на 21-ви век.
Това, което ни се подготвя понастоящем в лицето на " възходящия партиец " Радев и неговите съперници на домашната ни политическа сцена е подобен и също толкоз рисков хибрид на " разкрачена България " - разкрачена сред враждуващите Москва, Вашингтон и Брюксел. Ще се опитваме да обслужим всяка от страните, в яростна конкуренция кой от избраниците ни най-добре ще се подмаже и на тримата (всъщност трима плюс) ментори (да не използвам грозната дума господари).
Вече сме част от еврозоната, сякаш извървяхме пътя до " сърцето на Европа ". Но това, което най-вероятно ни чака е нов цикъл на пързаляне по динени кори, подхвърлени от мощните на деня от разнообразни страни. Това не е добра вест - не е по никакъв начин добра вест. Но надали има какво изключително да създадем. Поне до момента в който не култивираме в България политици, способни да отстояват ползите ни и да демонстрират остри зъби когато е належащо. Ако желаете това да се случи - спрете да избирате такива, чийто гений е да одобряват формата на съда, в която ги " наливат ". И не ми казвайте, че не можете да различавате едните от другите. Всъщност, най-важното в тази обстановка е да не позволим на никого от мераклиите да станат " българския Орбан " да сбъдне фантазиите си. Защото тогава - в действителност жална ни майка!
---
Текстът е оповестен във на Огнян Минчев, откъдето го препечатваме със единодушието му. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Новото амплоа на Радев е не просто от дълго време предстоящо решение на индивида, който още през 2020 година " подвигна юмрука " в поръчка да води опозицията против тандема Борисов-Пеевски.
Не имам вяра в самостойното взимане на основни лични решения в българската политика. Решението на Радев е повлияно от един по-дългосрочен съвпад на ползите на Москва и Вашингтон в шерването на общ приоритет - в допълнение намаляване на така и така към момента нежния капацитет на обединена Европа за геополитическа равноправност и самостойност.
Партньорското въздействие на Кремъл и Белия дом върху европейски страни, способни да се отклоняват от общоевропейската позиция и да основават проблеми на разделяне в Европейски Съюз е главен инструмент за политическо скъсване на Европа. Най-очевиден образец за това е държанието на Будапеща при Орбан, който на процедура заличи способността на Европейски Съюз да взима значими решение с консенсус. Вече множеството значими европейски решения по преоблемите на сигурността, защитата, помощта за Украйна се взимат в " изнесени " - външни формати на " обединения на искащите ", с цел да се избегне ветото на повратливия прислужник на непознати ползи от Будапеща и на още неколцина негови съидейници по върховете на властта в Европа.
Слизането на Румен Радев на партийния тепих е най-вероятно повлияно от желанието на Москва и на Вашингтон да видят в София деен помощник, който има релативно свежа легитимност спрямо изтощения тандем на власт Борисов-Пеевски.
Радев, несъмнено, не е нито нов състезател, нито пък харизматичен водач, кадърен да завоюва дълготрайно поддръжката на сериозен брой българи. Но както неговите московски зависимости, по този начин и възхищението му от новия вид източноевропейски авторитаризъм - в лицето на Орбан, Фицо и Вучич - го вършат подобаващ помощник за осъществяването на задачата за отчасти отчуждаване на България от Европа. За заемане на безлична, " разкрачена " и унизителна за българския народен интерес поза сред Москва, Вашингтон и Брюксел.
В този развой носителят на глоба " Магнитски ", както и водачът на ГЕРБ старателно ще се състезават с Радев, с цел да не изгубят непоправимо благоволението на външните сили, които имат разнопосочни искания към покорна България. Този от тях, който може най-успешно да лавира сред трите " огромни капии " на външно въздействие, ще завоюва борбата за водещ водач в националната българска политика. Пеевски към този момент няма огромни шансове за това, само че конкуренцията сред Радев и Борисов занапред ще се разпростира. Подписът на Желязков под поканата за " Съвета за мир " е единствено първия акт в една продължителна поредност.
За страдание, България не за първи път попада в извънредно неподходяща позиция на обезличаване в резултат на изменена геополитическа геометрия в връзките на " велики сили ". През 2001 година Вашингтон се вслуша в недоволствата на Москва, че НАТО и Европейски Съюз са се разширили до самата граница на Русия - каква покруса! През втората половина на 90-те години във Вашингтон имаше значими гласове измежду политическата и изследователската общественост, че разширяваща се обединена Европа може да заплаши водещата роля на Съединени американски щати като водач на Запада и света. Да, тези опасения бяха ирационални (в последна сметка - безпочвени) - само че кой боязън не е най-малко частично несъизмерим. Кланът Буш-старши и младши - решии да даде " бонус " на Москва като отплата за бързото разширение на западния съюз на Изток до границите на Русия. Кремъл получи заричане за разширено икономическо наличие в избрани елементи от периферията на Европа, в това число в България.
Така на мястото на реформисткия ръководещ Съюз на демократичните сили бе парашутирана новата партия на Сакскобургготски и България разпростра политика на " баланс " сред Изтока и Запада. Подписахме участието си в НАТО и Европейски Съюз, само че подписахме и възобновяване на плана за АЕЦ " Белене ", подписахме " Големия шлем " на Първанов и с две думи - харизахме на Москва монопола върху българската енергетика.
" Бонусът " за " икономическо наличие " на Москва в България на процедура се осъществя като енергиен монопол, като систематичен надзор на Кремъл върху корупцията по върховете на властта в София и като директно присъединяване на съветската постсъветска олигархия в учредяването и разгръщането на системата на олигархично ръководство в България.
На повърхността - България бе част от институционалната общественост на Запада (НАТО и ЕС). В дълбочина - България си остана според от сякаш отпътувалата си колониална метрополия - Москва, която репликира своя олигархичен модел в българското общество, стопанство и - частично - политика.
Това е късия роман за затъването на България в олигархично ръководство, във всеобхватна корупция и проведена престъпност през първата четвърт на 21-ви век.
Това, което ни се подготвя понастоящем в лицето на " възходящия партиец " Радев и неговите съперници на домашната ни политическа сцена е подобен и също толкоз рисков хибрид на " разкрачена България " - разкрачена сред враждуващите Москва, Вашингтон и Брюксел. Ще се опитваме да обслужим всяка от страните, в яростна конкуренция кой от избраниците ни най-добре ще се подмаже и на тримата (всъщност трима плюс) ментори (да не използвам грозната дума господари).
Вече сме част от еврозоната, сякаш извървяхме пътя до " сърцето на Европа ". Но това, което най-вероятно ни чака е нов цикъл на пързаляне по динени кори, подхвърлени от мощните на деня от разнообразни страни. Това не е добра вест - не е по никакъв начин добра вест. Но надали има какво изключително да създадем. Поне до момента в който не култивираме в България политици, способни да отстояват ползите ни и да демонстрират остри зъби когато е належащо. Ако желаете това да се случи - спрете да избирате такива, чийто гений е да одобряват формата на съда, в която ги " наливат ". И не ми казвайте, че не можете да различавате едните от другите. Всъщност, най-важното в тази обстановка е да не позволим на никого от мераклиите да станат " българския Орбан " да сбъдне фантазиите си. Защото тогава - в действителност жална ни майка!
---
Текстът е оповестен във на Огнян Минчев, откъдето го препечатваме със единодушието му. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ