Ние, жените, сме сочени като по-чувствителната половина на човечеството, която

Ние, дамите, сме посочени като по-чувствителната половина на човечеството, която постоянно си поплаква с мотив и без мотив. Често даже отнасяме някоя иронична забележка или коментар. А мотив постоянно ще се откри – за положително или зло, от неспокойствие, от напрежение, от наслада, от тъга, от невъзможност, напук или даже като средство за операция – сълзите заемат не дребна част от живота ни. Те са нашият отдушник, когато не знаем по какъв начин да постъпим, те са нашият другар, когато си нямаме различен наоколо. Те са нашият консултант, който ни оказва помощ да взимаме решения. Те са нашият метод да покажем и какъв брой сме щастливи, радостни, разчувствани, умилени... или унищожени. Всеки влага в тях друг смисъл, а една част от нас постоянно въобще не знае за какво плаче.

“Лошо ли е да плачем? Признак на уязвимост ли са сълзите? ”

Казват ни: „ Не плачи ”, „ Изтрий сълзите ”, „ Не ти отива да плачеш ”, „ Нещата не се оправят с плач ”... е, да, само че когато не знаеш по какъв начин тъкмо да ги оправиш, какво друго ти остава, с изключение на да се разплачеш? Сълзите са считани за уязвимост, само че дали е по този начин? Дали тъкмо те не са оня симптом, по който познаваме, че сме хора с страсти и сме задоволително уверени да не ги крием. Силен е тъкмо този, който е наясно с възприятията си и знае по какъв начин да ги канализира - даже с рев е по-добре, в сравнение с с яд.

Добре е за нас да си поплачем на воля и без виновност:

За някои от нас това е самобитна терапия, метод да се разтоварим от напрежението или да преживеем дадена преживелица посредством изливането й на открито – безусловно! Сякаш неприятното излиза през очите ни. И е напълно разумно, откакто точно те са огледало на душите ни, да вадим болката си на открито посредством тях. Когато обаче го вършим прекомерно постоянно, те губят цената си и никой не ни обръща внимание, в случай че страдаме.

Плачът е паузата, която си даваме, с цел да преживеем случилото се. Времето стопира и просто се отдаваме на страстите си. Затова експертите поучават да се плаче, когато усещаме нуждата да го създадем. Това няма да ни направи по-нещастни, а ще ни освободи от насъбраната мъка и в действителност може да ни донесе облекчение.

. Това са учредения за морета от сълзи за доста дами с сложни или зле завършили връзки. Плачът върви ръка за ръка с отчаянието, неналичието на вкус, та и апатията след края на една мощна и мъчителна обич и от време на време е единствената ни разтуха.

. Някои дами стават доста чувствителни директно преди или в първите дни от месечното си неразположение и могат да плачат безусловно за нищото. А в случай че ги попиташ за какво, няма да могат да дадат никакво рационално пояснение. Плаче им се и толкоз. За благополучие, това положение трае малко и след това нещата още веднъж си идват на мястото до идващия месец. Всъщност, в това няма нищо необичайно – равнищата на хормоните се трансформират и тялото реагира... с рев. Не е изключено да изпитате сходно чувство и след секс, тъй като тогава хормоните още веднъж бушуват.

Бременност. Всеизвестен факт е, че множеството бременни дами стават извънредно чувствителни по време на 9-те месеца и надали не всичко може да ги разплаче. Причината още веднъж е в смяната на хормоналните равнища, към които организмът се нагажда, а мисълта за идното раждане и поемането на детето в ръце за първи път по едно и също време радва и плаши... първото ехографско проучване, първият път, в който чуете сърдечните тонове, първото ритниче, сладките дрешки, които ви умиляват и вълнуват... всички тези неща могат да предизвикат сълзите ви. Не се плашете, в случай че ви се случва прекомерно постоянно – след раждането хормоните ще се върнат в нормалния си тип и ще ви мине.

Романтичен филм или музика. Това е доста болно място за нежната душа, изключително в случай че свържем сцена от филм, героиня или мелодия с нещо претърпяно, сходно и близо до нас и нашия живот и орис. Съчувствието и съпреживяването на историята може да ни накара да повярваме, че в действителност ние участваме в протичащото се и в случай че героинята ни страда, страдаме и ние, тъй като се идентифицираме с нея. А някои песни като че ли са писани „ тъкмо за нас ” и ни оставят без мирис и без сълзи... тъй като можем да ги проливаме с часове без отмалялост.

Спомени. За предходна обич, за детството, за някоя другарка от учебно заведение, за всичко, което сте претърпели, хубаво и неприятно... всичко, за което си спомняте с горест или с носталгия, може да ви развълнува по този начин, че да се разплачете. Повечето остарели хора го вършат, тъй като имат доста какво да си спомнят. Важното е, откакто се потопите в загатна, да изтриете сълзите и да продължите напред, вместо да страдате по изгубеното минало. В визиите ви то се е идеализирало доста повече, в сравнение с си мислите и в реалност няма защо да съжалявате.

Самота. Скучният и монотонен живот, неналичието на хора, които да го изпълват, може да ни направи тъжни и плачливи. Самото осъзнаване какъв брой сме самотни може да се трансформира в перманентна причина за проливането на сълзи. Внимание – до та остава единствено една крачка! Не я правете.

„ Големите ” събития. Сватбата на най-хубавата ни другарка или нашата лична, раждания, кръщенета, годишнини, сантиментални вечери и жестове, красиво поднесени дарове – всички те ни вълнуват и предизвикат хиляди смесени страсти. Затова и резултатът постоянно се стича по бузите ни, размазва грима ни, до момента в който в това време се усмихваме, тъй като знаем, че сме щастливи и по тази причина плачем

Без ясна причина. Понякога напрежението се натрупа неусетно и избухва, оставяйки близките в неразбиране. Не е нужно да обяснявате. Кажете просто „ Ще ми мине ” и се отдайте на меланхолията си, излейте всичко, което напира и ви прави нещастни, само че по-късно не забравяйте да се усмихнете. Защото хубостта на живота е в контраста му.