Ние изграждаме сценария на живота си върху идеите, получени в

Ние построяваме сюжета на живота си върху концепциите, получени в най-ранна възраст. Всички сме положителни дребни деца и изпълнително одобряваме това, което „ ТЕ “ ни споделят като самата истина. Би било доста елементарно просто да обвиним родителите си и да си останем жертви през остатъка от живота си. Но това не би било доста прелестно и сигурно не би ни помогнало да се измъкнем от сложното състояние.

Обвинения към фамилията

Да обвиним някого е един от най-сигурните способи да си останем с казуса. Когато стоварваме виновността върху различен човек, ние се лишаваме от личната си мощ. Разбирането ни оказва помощ да се издигнем над въпроса и да поемем контрола над бъдещето си.

Миналото не може да се промени. Бъдещето се оформя от мислите ни сега. За да бъдем свободни, налага се да разберем, че родителите ни са правили най-хубавото, на което са били способни, само че с разбиранията, със съзнанието и знанията, които са имали. Когато упрекваме някой различен, ние не поемаме отговорността за себе си.

Хората, които са създали с нас всички тези ужасни неща, са били тъкмо толкоз наплашени и стреснати, колкото и самите ние. И те са се чувствали по този начин безпомощни, както и вие. Единствените неща, на които са могли да ви научат, са тези, на които те самите са били научени.

Знаете ли нещо за детството на вашите родители, изключително преди да станат десетгодишни? Ако имате тази опция, попитайте ги. Ако съумеете да научите повече за детството на родителите си, по-лесно ще разберете за какво са ви сторили това или това. Разбирането ще ви донесе и съчувствие.

А в случай че не знаете и не можете да го откриете, тогава се пробвайте да си визиите какво е било ситуацията им. Какво детство ви могло да сътвори хора като тях? Това познание ви е належащо за личната ви независимост. Не можете да освободите себе си, до момента в който не освободите тях. Не може да простите на себе си, до момента в който не простите на тях. Ако изисквате съвършенство от тях, ще изисквате същото и от себе си и ще се чувствате непоносимо през целия си живот.

Ние избираме родителите си

Споделям теорията, че ние избираме родителите си. Уроците, които научаваме, наподобява изцяло подхождат на техните „ недостатъци “. Вярвам, че всички ние сме на едно безпределно странствуване през вечността. Идваме на тази планета, с цел да научим избрани уроци, нужни за духовната ни еволюция.

Сами избираме своя пол, цвета на кожата си, страната, в която живеем, а по-късно се оглеждаме, с цел да намерим най-подходящата двойка родители, които ще „ отразяват “ нашите умствени схеми и модели.

Посещенията ни на тази планета са като отиване на учебно заведение. Ако желаете да се занимавате с разкрасяване, ще отидете на учебно заведение по козметика. Ако желаете да станете механици, ще посещавате учебно заведение за механици. А в случай че възнамерявате да станете юрист, ще се запишете в учебно заведение по право. Родителите, които сте си избрали освен това си посещаване, са идеалната двойка и са „ експерти “ в това, което желаете да научите.

Когато израстваме, склонни сме да сочим с пръст родителите си и да ги упрекваме: „ Ти си отговорен за това! “ само че аз имам вяра, че ние си ги избираме.

Чуждото въздействие

По-големите ни братя и сестри са като богове за нас, до момента в който сме дребни. Ако са били в неприятно въодушевление, евентуално са си го изкарвали върху нас и физически, и словесно. Може да са казвали неща, от рода на: „ Ще те обадя, че.. “ (насаждане на възприятие за вина) „ Още си бебе, това не е за тебе. " „ Прекалено малоумен си, с цел да играеш с нас. “

Преподавателите ни в учебно заведение постоянно имат огромно въздействие върху нас. В пети клас една учителка ми сподели изрично, че съм прекомерно висока, с цел да бъда танцьорка. Повярвах й и изоставих това си предпочитание, а когато отново му обърнах внимание, към този момент беше късно да се захвана с тази специалност.

Разбрахте ли, че оценките и контролните работи имат за цел да открият какъв брой знания имате в даден миг, или сте били от тези деца, които разрешават бележките да повлияят негативно на уважението, което имат към себе си.

Приятелите ни в детството са споделяли с нас личната си неправилна информация за живота. Съучениците ни могат да ни нервират и задълго да ни огорчават. Когато бях дете, фамилното ми име бе Луни и другите деца ми викаха „ лунатичка “. Съседите ни също ни въздействат освен със забележките си, а също и посредством въпроса, който чуваме от време на време: „ Какво ли ще си кажат съседите? “

Спомнете си какви други значими фигури са повлияли върху вас в детството ви. Рекламите в пресата и по малкия екран, несъмнено, също оказват мощно влияние. Прекалено доста неща се купуват единствено тъй като са ни предиздвикали да считаме, че ще сбъркаме, в случай че не ги използваме.

Всички сме тук, с цел да се издигнем над тогавашните си ограничавания, каквито и да са те. Тук сме, с цел да осъзнаем своето великолепие и божественост макар това, което другите са ни казвали. Вие си имате ваши негативни убеждения, които би трябвало да преодолеете, а аз си имам свои.

От: „ Излекувай живота си “, Луиз Хей, превод Тодор Захариев, изд. Кибеа
Снимка: louisehay.com