Вицепрезидентът: За къщата на Димитър Талев в Прилеп има решение на Министерския съвет от миналия юни и нищо не е направено
Един от образците за неглижирането на културно-историческото ни завещание от страна на страната е къщата на Димитър Талев в Прилеп. От юни 2023 година има решение на Министерския съвет страната да закупи този парцел. Към момента не е направено нищо, а в същото време хора, които ненавиждат България, разрушават с чукове тази българска реликва. Това съобщи вицепрезидентът на откриването на научната конференция „ Културно завещание – изкуство – музеи “, в чест на чл.-кор. проф. д. изк. Мила Сантова, оповестиха от президентския прессекретариат.
Юбилейният теоретичен конгрес се провежда от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, взаимно с Националната художествена академия и със съдействието на Исторически музей – Чипровци. Проф. Мила Сантова е водещ откривател в региона на изкуствознанието, фолклористиката, етнологията, културната антропология, музеологията, материалното и нематериалното културно завещание. Значителен е приносът ѝ за вписването в листата на ЮНЕСКО на Бистришките баби, нестинарството и чипровските килими.
„ Вие сте същински енциклопедист, малко са такива хора освен в европейски, а и в международен мащаб. Човек, който милее за българското, с доста обич, упоритост и старания показва и пази полезностите на българското културно-историческо завещание пред света “, уточни в приветствието си Йотова. „ Притежавате и нещо, което липсва у доста хора, които не слизат от телевизионните екрани. За разлика от тях Вие доста добре знаете какво стои зад думите – България е на трето място по културно-историческо завещание и българите сме наследници на седем цивилизации “, обърна се вицепрезидентът към проф. Сантова.
В изявлението си акцентира, че огромният отсъстващ в следващата предизборна акция е дебатът за българската просвета. „ Законите за културата чакат търпеливо десетилетия наред, а са още по-важни през днешния ден, когато в световния свят имаме потребност да отстояваме своята еднаквост и да черпим самочувствие от културната си история “, съобщи тя и показа няколко образеца, които илюстрират неналичието на национална политика в областта на културата.
„ Идеята за Закон за старите столици свършва до първичния възторг и упоритост. Необходим ни е и с цел да демонстрираме стремежи облик на България и българската просвета на открито “, означи вицепрезидентът. Тя акцентира неналичието на България в Кирило-Методиевите направления.
„ Парадокс е, че България не взе участие в тях, а претендира да бъде избавител и правоприемник на делото на Светите братя и техните възпитаници. Преди три години се обърнахме към изпълнителната власт в опит да спасим българското присъединяване, само че срещнахме стена от индиферентност “, напомни вицепрезидентът.
Според нея доста се приказва за свързаността на културно-историческото завещание с туризма, само че липсва законовата рамка за тази политика. „ Преди време предложих да използваме европейско финансиране, с цел да създадем подобен маршрут, обвързван с живота и активността на най-големите донори в българската история братята Евлоги и Христо Георгиеви – от парцелите в Букурещ, през вилата в Карлово и текстилната фабрика. За страдание, не се реализира. Държавата трансферира напълно отговорността и самодейността на локалната власт “, съобщи.
