Легендата за преподобна Стойна
Нейното рождение се тачи на 09.09.1883, а гибелта й на 22.12. 1933.Тя е живяла 50 години, от които 43 сляпа, само че с духовно зрение. Така приключва първото писмено удостоверение за живота на Стойна Димитрова, за която съселяните й от Златолист (до 1951 година Долна Сушица) имат вяра, че е светица. Местното удостояване на Стойна поражда в началото като феномен на фолклорната традиция. Приживе тя е известна в Петричкия край като ясновидка и лечителка и отношението към нея надали ще е било по-различно фолклорната традиция. Приживе тя е известна в Петричкия край като ясновидка и лечителка и отношението към нея надали ще е било по-различно от всеобщото почитание на народа ни към хора с сходни способности.
Основния подтик на зараждащия се фетиш дава Зоя Илиева Великова от Петрич, внучка на Стойна по сестрина линия и неин житие писец. През 1985 година Зоя Великова приключва " черновата " на Стойниното житие. С наслаждение споделя натрапчивите си съновидения, в които се е появявала починалата й баба Стойна. Постепенно от тези преливащи се от един в различен сънища Зоя схваща, че нейната родственик е светица и сестра на св. Георги. Именно знанието, получено от поредицата съновидения, става вътрешна нужда за Зоя да напише за житието - информацията, която получава насън, е нейното " опрощение свише " за прекосяването й от преписване на познати текстове към основаване на нови, въпреки че е на 66 години и има приключен IV клас.
Зоя Великова е основният " очевидец " за светостта на баба си Стойна. Нейните персонални мемоари, фамилни разкази и сънища са основата за бъдещото житие. В Златолист и Петрич обаче има и други очевидци (както е казано: " живи са още тези, които са я видели " ) и Зоя потегля да събира от тях сведения, с които да поддържа даденото й признание, че Стойна е светица. В края на първата редакция на житието сама разкрива по какъв начин то е основано: " Това, що е записано, е събирано от доста хора, като ходихме дори по селата и -каквото кажат - записвахме. " Свидетелствата, които събрахме за Преподобна Стойна - " светицата " от с. Долна Сушица (днес Златолист, Мелнишко), документират един невероятен живот с един необикновен за края на 20. век фетиш. Те обаче не могат да претендират за цялостно фактическо сходство с фактически случилото се приживе и след гибелта на Преподобната. Намираме това за естествено, тъй като оповестените тук записи съставляват в своята целокупност не биографията на Стойна Димитрова, а легендата за Сушишката светица.
ЖИВОТЪТ НА СВЕТИЦА
1. Преподобна Стойна не бе елементарен човек. Тя още в Златарево (българското име на с. Хазнатар, Серско) на седем години потърпевша от едра шарка и ослепява. Това дете се желае настрана да спи. Починуват майка й и татко й. Остава при чичо. И каже чичо си: " Днеска ке копаме в дворо - ке извадиме едни работи. " Какво изкопали - едно кандило и иконка на свети Гьорги. И след това желае да се направи черквичка и там да живее. Но чичото безпаричен човек и вика: " Не може. " Събрали се обаче хората от селото, създали стаичка. Сложила си иконичка и си живяла там. (М. Стамболиева)
2. Калуграта (от " калугерка " - название на Стойна) не се родила слепа. Спида (вихрушка)! минава, и като а свие, я дигне у въздухо на правилото, като на цинкуляр. За баба Вангя споделят същото. Като я пуснала спидата, и ослепела. На шестнайсет години ослепела. Тогава сонила сон. Ангел небесени си явил на соно и споделил: " Да заминеш в село Долна Шушица, в храма на свети Гьорги и да му слугуваш там. " (Г. Калоянов)
3. Одеше се у черни облекла, черна забрадка, лицето й като от Баба Шарка. Она като дете се разболела. Сто на 100 съм несъмнено да е ослепела от Баба Шарка (Е. Трайкова). Отворени й беа очите и всичко виждаше. А пък слепа! Богова робата. С Вангя идентична ке пристигна. (Е. Бадева)
4. Калуграта слепа била, но другото вижда. (А. Меседжиев)
Преселването
5. Нашио жанр са избегали тринайста година от Хазнатар. Баща ми бил тогава млад боец. И кажува на баба Стойна: " Що ке чиниме? " - " Бегайте към Петрич. " А нея ке остават там, в Хазнатар, Она му кажала: " Да си направиш колибка със сламен покрив. Да не живееш у непозната къща. Това са плачени къщи - ора са бегали, плакали са. " Он не я послушал, земал в турска къща да живее. Обаче майка ми като че някой я бутнал: паднала, онемела и осакатела. Тогава се върнал татко ми в Хазнатар да земе баба Стойна. Имале сме бела кобила и с нея одил. Отива при нея и й кажува: " Ти арно ми кажа. Жената осакате и онеме. " А па сички са бегали от нашио жанр в село Ръждак. И кажала она: " Ке си идеш в Ръждак при сички. А я ке ода напряко там, у Шушица, у " Свети Гьорги ", Там е мойо дом. " Минали през Кулата, стигнуват край Кулата през Катунци у Шушица. Баща ми на белио кон я качил, а она се в черно. Още от дете в черно беше. Тя друга дреха не е сменила - като на иконата. Остава я там и й вика: " Ние там, а ти тука самичка... " А она: " Не съм сама. Свети Гьорги е тука. "
Кат се въртал, он земал втора къща - па турска, гонова, в Ръждак. Па не ще на барака. И в този момент в таа турска къща седува майка ми с чичо ми да обедват. Майка ми у кухнята желае, чичо ми Йордан - в другата стая. Седнали у кухнята. През това време завива се аероплан, пуска бомба у другата стая, дека желал чичо ми да чини. Не ексшюдирала, единствено паднала на масата и доле се завирала. Дига се татко ми, па отива при бабата: " Лельо, тука бомба падна. " - " Аз нали ти споделих - в непозната къща нема. Ке си направиш барака със плява. " Вега татко ми на друго место, направя си къщурка. И заживели веке. (3. Великова)
6. Кога настава Гърция дванайста година, целото Златарево бегат в едно село - Ръджак, под Петрич. Настаняват се тие, а тя остава в Златарево. Чичо й е боец. Тя му каже: " Прибери си тайфата (семейството), мене ме остави. Еди-кой си ден ке дойдеш да ме земеш. " Дошъл чичото същио ден, по кое време она му рекла. Кога пристигнали на Чучулигово на кръстопъто, она каже: " По тоя път мен ке ме караш. Ке ме откараш на Шушица, при свети Гьорги. Там ке пребивавам. " Тя тогава три-найсе ли, шейснайсе ли години имала. " Ти -вика - момичка! Ка сама ке останеш? " Но я откарва и она тамо си изкара живото. (М. Стамболиева)
7. Баба Стойна Калуграта на шестнайсе години отишла у Шушица. Попо (свещеник Георги Костадинов) като гостенин я приел и в черквата стаичка й направил. До гибелта си от черквата и двора на черквата не излизаше. От сите села идваа при нея за цер и помощ. Много дарове получаваше - пари, агнета, чувалчета жито оставаа, кокошки носеа. Петстотин кокошки имаше. Като излезе от черквата, по нея кацат и спокойно седат: обичаа я. Она, яйцата, като пристигна и безпаричен човек, раздава ги за помощ. На Великден 100 яйца даваше. Парите в черквата оставаа. А поп Гьорги викаше: " Свети Гьорги пари си има! * (А. Меседжиев)
8. Калуграта там си живееше - у черквичката. Стаичка си имаше, там спеше. Обичаше да приказва с хората. Гледаше доста шарени кокошки и шиеше доста.
10. Се у черно беше - като калугерица. Като на фотографията (т. е. иконата): дълго расо, кръст на шията, се й мърдаа ръцете. От двора на черковата не излизаше. Това й беше районо. По оди по гробищата и се върне да си почине. Она си имаше кутарче (кокошарник) те тука (посочва мястото зад гроба на Стойна), но не ги ядеше кокошките. Имаше и миси (миеирки, пуйки), пасеа си тукана. Не искаше дай носат ястие. Она снафоричка изкарваше, малко, по какъв начин го пазеше това тело?! В неделя, по кое време попо пее петохлебието, една презвия за нея отделяше. Отсекъде й носеха всякакви яденета, стафидки, а она ги раздаваше на децата. " За вас са тия работи " - вика.
ЖИВИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА СУШИНСКАТА ДЕВИЦА СТОЙНА
Баба Стойна на нищо не гледаше. Кога идеш нещо при нея да я питаш - излиза откъм камбанарията. До стената си имаше стол. И ти каже какво да правиш. Седнеш при нея и тя ти приказва. А на децата - ке дала ябълки, захар, литургийка (светено хлебче). Тогава беше бедност. Кога кръстна едно момиче от Гоце Дельчев, цела тепсия с саралия дадоа, а она на децата ги пада. Тя въобще не ядеше. Само от бабите, що вършат литургийка, и плодове, чайче, лимонче, портокалче. Носеха й хора от Гръцко. Само това похапваше. И ниранда (миранда), едно такова по-големо от портокал и доста вкусно раздаваше на децата. Имаше кутарче с кокошчици, дето пеят доста хубаво. А ние сбирааме кокошчиците. И по този начин си общувааме. Помна: ке разпали кимур на мангала и си ку качува горе в стаичката, в черковата.
Щом имаше повече придвижване, не излизаше. И в събота, по кое време беше пазаро в Мелник, не излизаше от черковата. " Защо не излизаш, Преподобие, на двора? - " Сега всевъзможни ги има: и пиени, и замеяни - не излизам! " А некой път каже: " Сега съм в молебствия. Не мога в този момент да излеза. "
През тия години, по кое време са я откарали в Златолист, към черковата бил дислокиран едни полк шиници. И началнико и предизвестил да прибират момичето в село вечер, да не я плашат бойците. И по този начин вечер я карали в селото некое време. Дедо Колю Моконов бездетен бил, турил й там стаичка с иконички. А през дено ке гъ фатат некои девойки да я откарат отново в черковата. (М. Стамболиева)
12. Баба Стойна нийде не одеше. Сляваше си единствено долу: по гробието одеше, по патьо шеташе -до долнио край и до явора. И денем, и през нощта одеше. По дио (дъха на човека) кат си приказваш си, ке ти каже кой си. (М. Гонтева)
13. Тя нощно време се движеше. Така й бе по-арно. Имаше две котки при нея в стаята и дружно одеа. Она като им викне - слизат долу и си шетат. (И. Динков)
14. Разпраяно ми е, дека Калуграта била чела (в случая - пяла) по псалтира Голем памет имаше у нея. Она не беше на учебно заведение отивала, само че сами си пцалеше, пееше молебствия. (Н. Маринова)
15. Поп Гьорги (свещ. Г. Константинов) " Преподобие " я изкара. Преди да влезе утрин в църква, попо вика: " Преподобие, Преподобие, отвори! " Селото по този начин си я наричаше. (А. Меседжиев)
16. Она, Преподобната, си живееше в черквата. Светица. И с колизмите (с иконите - от простолюден гръцки - " куна ", кунюзма " ) си праи моа-бет. Богови работи. Много одеа при нея - за лек, с цел да се дулват (изповядват) в случай че са неверни, та да могат да се комкат. (Е. Гацева)
17. Дедо поп (свещ. Г. Костадинов) распрааше: " " Куги ке идем на черкова, чуем Калуграта си приказва со светците ". И като влезе попо - нема ги светците. (Р. Маринова)
18. Она със свеците си праела моабет. В черквата. И доста познаваше. Веднага ке те познае по гласо. И от друго село да си - па ке те познае. В Мелник в събота ставаше голем пазар. И пазаргати ка минат, ка я видат и й продумат - и познаваше. От село Пирин един кара въглища и вика: " Добрутро, Преподобна! ", а тя му кажува: " Добрутро, Сгайчо, да ти е хаирлия пътя! " Богови способности! (Г. Калоянов)
19. Помня - момичка бех - че нашта мойка оди при Преподобието и она такива совети й давала какво да пие. За умрелите ке ти каже: какво са, какво не са. Она с умрелите си приказва. (К. Рупанова)
20. " Свети Гьорги ма пази " - казвала Стойна Преподобните. Той й се явявал нескрито и на сон. Казвал й: " Страшно нема, аз съм с теб ". (А. Меседжиев)
21. Сега стана неколко пати да съна тука (в Петрич). Първио сън посетители ке ми дойдат доста, само че ние немаме место тука. Малкио наследник вмика: " Яз ке напрая стаята ". Но то не стая, а църква. И си те икони, къде ги има по черквите - там подредени. И бент там, а през това време баба Стойна и свети Гьорги дружно излезнаа. Друг път съм сънила, по какъв начин съм тръгла на Шушуца. Я на дванайсе години в съно, по какъв начин си бех по кое време бабата Стойна почине. Она ме среща по пато и вика: " Айде, чадо ". Па и бент я запитвам: " Я идем при тебе, а ти къде? " Она: " Така съм тръгнала да си чистя. Чакам брат ми да пристигна. " Викам бент: " Ти брат немаш ". През това време излява свети Гьорги по какъв начин си е на колизмата. И тя вика: " Ето го мойо брат. " А я си държа на свойто си, по този начин кат детишка: " Ти немаш брат. Кой е този човек? "
И она вика: " Виж го хубаво - ке схванеш ". И он, като беше завиян, отчини се и вика: " Виж в този момент! Позна ли ме? " А я крещя: " Ти си свети Гьорги! " И она вика: " Това е мойо брат! " - " Не ти е брат, свети Гьорги! ", а тя: " Брат ми е ", и он вика: " Сестра ми е ". И от насетне веке ги знам, че са брат и сестра. (3. Великова.)
Поставено в подтекста на фолклорното поверие, че небесните светци са родственици между тях, изказванието " Св. Георги и Стой са брат и сестра " по-малко изненадва. Любопитното е, че жив човек също може да бъде считан за родственик на небесните светци. В спомените си Хр.Килянов споделя, че към 1900 година една остаряла жена от странджанското село Маджура била почитана от локалното население като " сестра на Св. Константин " ; за " сестри на Светока " са били считани и нестинарките (виж М. Арнаудов. Студии върху българските обреди и митове, т. 1, 1971, стр. 29, 60)
22. Имало един момък, болен. Кара ли го по всички страни. И го довели при Преподобната. И она го оздрави. И се прочула тя. Много хора идвали при нея да ги лекува. Знам от София човек - болньо му дете изцери. Земала им го от ръцете се едно умрело, и влезнала вътре в стаята си. И половин час молебствия, молебствия, и живо и здравичко им го върнала. И оттова насетне болька не видело. (М. Стамболоева)
23. Четри-пет пате съм опила при Калуграта по кое време беше жива, Воловето ни слекнеа заболели и умират, окол десетина вола умреа. Майка ми вика: " Ти иди, момичка си, праведна си, ти иди ". Оттука (от с. Хърсово) отивам и право на Шушица. Чукам на вратата и она, слушам, троп-троп-троп. И, она, тан-гъ-ъ-ъ-р: отвори вратата. Страх ме е. А она: " С тия кофички донеси ми водичка, да полея цветенцата. " Донесох й водичката и рекох й защо съм пристигнала. " И тоя вол ке слекне. До Варвара различен да не купувате. Лош полез полезило ве е. И детето болно ви е. Бог цвете ви го е дал да го помирисате и ке си го земе па. " Сетне ми кажува: " Една книга (хартия) ке натопите в мед и нишадър и ке му сложите на детето начело и откъм гърба. Ако му помине - ке му помине, в случай че не - ке почине. Ако земе да се напиня, ке почине, а ти ке бегаш. " Кат се върнах у село-умрел воло. Детето го намажааме, оно начна да се напиня и бент бегах. Умре и оно.
Сетне съм па отивала, в този момент па за мене. Къде шеснайсе години се разболех от малария. Четри дни ме малария гази, един ден ке ме остави и я като щурава ода. Майкя ичумен (ечемик) пече на връшник да ме лекува. И легнала съм да ме грее, ма изгода нема. И бент къде-къде - па при Преподобната. Она ми вика: " Кат иш на дома, двайспет грама рачиново (рациново масло) ке земеш и пелин ке свариш. Едно кило вино - поливин да остане, и кат се напиеш, горчува доста. Изпий го, напни се, и по една маслина апни или бучка захар - да не ти не горчува и отново ке дойдеш. " Пих, повърнах, па земах - маларията джом стана. Втори пат па ойдох, а она: " Кат си идеш дома - вика - поток има. Ке грабнеш едно фюльджанче (чаша) и кат гребнеш (от потока), девет пати ке сложиш във фюльджанчето. И па ке си дойдеш при мене. И ке гледаш у петок да е, никой нищо да нема да ти напраи. Защо в събота доста маже има на пазаро, пцуват ме и грех праат. "
Я па пристигнах. " А целуй по тиа икони, чадо " -каже ми она и влезею в олтаро. И туку маналете (от гръцки - свещеник; в тази ситуация - иконостасните кандила) праат дънгър-р-р, дънгър-р-р, а она кажува: " Не пердах се, чадо, они си дрънкат. Я-я-я, свети Гьорги горе по какъв начин върви по маналето, по тело, слиза доле. Защо се плашиш, не пердах се! Айде, със здраве! " И станах една мома като изплатена! И до днеска болест не знам. Кокълчетата да са и миросани пека е легнала!
Сеарновидохотнея. Она беше кьорава и с двете очи. Не беше като другите гледачки. Нищо не зимаше - ни пари, ни дарове, ни нищо. Ако оставят, го даваше на някой бедняк. Асъл богов човек беше. Дет в този момент съм здрава - от нея е. О нея ми е здравето.
Откак почине, не съм опила в 3латолист. Що да ода? (О. Георгиева) " Полезник " е оня външен човек, който пръв посети ( " полези " ) дадена къща на Игнажден (20.12.) или на св. Варвара (4.12.), който се чества в петричките села. Ако полезът е неприятен, цялата година в къщата ще върви на неприятно, както е в тази ситуация. Ето за какво Стойна поучава да се изчака новият полез с вярата, че ще бъде по-добър от предходния.
