Нейните божествени картини ни гледат с омайните очи на българската

Нейните божествени картини ни гледат с омайните очи на българската красота. Портретите, сътворени от надарените й ръце са живи и споделят тихи безредици. Мария Илиева е занаятчия на ефирното, напълно възприятие, което превзема с лекост. Родена в семейство на художници, през 1997 година тя приключва Националната художествена академия, компетентност " Стенопис ". Творбите й пътешестват по света, показани в интернационалните изложения или намират собствен нов дом в частни сбирки от Япония до Русия и Съединени американски щати. Мария е работила върху част от стенописите в криптата на Руската черква в София и църквата в Батак. Нейните илюстрации за детски стихове споделят повече от хиляди думи. А хубостта на българските дами и традицията на националните носии, ни допират с топлината на родното и безконечното.

За тънкостта на своето изкуство, устрема към съвършенство и живота в неговите краски ~ Мария Илиева в особено изявление за Web Stage.

Повечето твои рисунки са отдадени на женската красота. Случайно ли стана това, или е напълно натурален избор?

Още от дете за мен беше доста забавно да пресъздавам женския облик. Моите родители пазят купища сходни работи. Мисля, че доста девойки като деца обичат да рисуват принцеси. Е, аз продължих да рисувам моите принцеси, без значение дали са в носии, царска одеждa или в модерно облекло. Вдъхновяват ме изразителността и магията на очите, нюансите на кожата, формата на устните, дългите коси, облеклата. Като прибавим цветята и накитите, които отиват на дамите, ще разберете за какво желая да ги рисувам. Та това е една приказност от красиви детайли, които отлично се допълват! Напоследък встъпвам в нов интервал, при който обличам моделите си в дрехи от други столетия и географски ширини. Слабост ми е да прибавям и фантастични детайли по облеклата и фона.

Как се реализира такава жива реалистичност на рисунъка? Колко време ти лишава да сътвориш една картина, каква техника и какви страсти влагаш в нея?

Истина е, че този подробен метод на работа изисква в действителност доста часове работа. Натрупване поредно на пластове и полутонове, без които тази заблуда за действителност няма по какъв начин да се получи. Анализирането и степенуването на формите и светлината са доста основни. Това е поминък като доста други, за който трябват знания, положителни учители и опит. Не отхвърлям и голямата роля на гения, несъмнено. Аз съм доста, доста признателна за моя.

По отношение на времето за работа, при мен то по принцип е дълго - седмици, месеци. Всеки път е друго. Имам и картини, работени в продължение на години. Рисувам най-вече с маслени бои върху платно, само че от време на време употребявам и други техники като акварел, акрил, цветни моливи и други Всеки създател се въодушевява от разнообразни неща. При мен на този стадий съвсем постоянно е хубостта. Знам, че тя е релативно разбиране за всеки човек, само че аз ще споделя моето чувство за нея. Смятам че тя има изключителната мощ да ни прави щастливи, когато я съзерцаваме. За момент може да забравим проблемите си, наблюдавайки съвършенството на природата или шедьоврите, сътворени от човешката ръка. При мен доста постоянно сходни гледки провокират страсти, стигащи даже до сълзи. (Такова нещо ми се случи неотдавна, когато видях хубостта на остарелия град в Сплит.)

Твоите модели същински ли са или родени от фантазията облици?

В последните години рисувам най-вече същински български девойки и дами. Имам и портрети на чужденки, несъмнено. Както и мъже, които се броят на пръстите на едната ръка:)

Обикновено мъжете-художници основават най-ярките и красиви женски портрети, само че ти опровергаваш това предписание. Как успяваш в това?

Аз обаче, не споделям изцяло мнението, че мъжете са по-добри. Това по-скоро е правилно, само че не за днешните времена. В момента има доста модерни художнички по света - прелестни портретистки. Мисля, че мъжката популярност и триумфи в това отношение, е била в резултат на значимата роля на дамата в семейството и развъждането на деца. Живеем във време, в което дамите имат повече време да творят и работят съвсем колкото мъжете.

Аз какво върша, когато имам къси периоди - просто изоставям всичко и рисувам с часове. Дължа опрощение на моите близки за това, че напълно ги не помня в такива моменти. Благодаря им за разбирането и поддръжката! Има дни и нощи, в които съм изцяло и категорично отдадена на картините си!

Работила си по изографисването на стенописите в Руската черква и църквата в Батак, това е и твоята компетентност от НХА. Как се работи в свети пространства, какво е възприятието, отговорността, задачата?

Чувството да рисуваме в Руската черква беше необикновено. Там работих като студентка със сестра ми и още няколко надарени сътрудници, под управлението и по плановете на надарените монахини от Княжевския манастир. Да работиш наоколо до мощите на светец, като Владика Серафим Соболев, в една от най-красивите църкви в София, беше в действителност виновна, приятна и обвързвана с доста светли усеща работа! Толкова потребни уроци и техника усвоихме там. Подобни страсти съм запазила и от рисуването си в Батак.

Автор си на доста илюстрации за детски книжки, които сами по себе си са същински приказки. Вдъхновение ли са децата за теб или предизвикателство?

Имаше интервал при мен, когато се занимавах напълно с детски илюстрации. На оня стадий, това беше доста огромна наслада за мен. Тематиката ме въодушевяваше, влагах голямо самообладание в изработването на детайла и резултатите бяха положителни. Имам няколко прелестни книжки със стихове и приказки. Гордея се и че скоро илюстрирах първия си учебник за предучилищна възраст по математика на издателство " Архимед ". Искаше ми се, децата да заобичат този учебник и да им е прелестно да работят  по него. Голям труд беше, само че се получи превъзходен артикул.

Свързваш ли триумфа на твоите толкоз красиви „ Моми ” с копнежа на българите по родното, по майчиното, грижовното, по традициите, които пренасяме във времето и не желаеме да загубим?

Да, отлично казано от ваша страна. Наистина в огромна степен на това се дължи триумфът им. Например, доста фамилии или дами, потърсили щастието си отвън България, се обръщат към мен с готовност да обрисувам дъщерите им или самите тях в достоверни носии. Толкова доста страсти влагат в това, и се радват на портретите най-после, по което си проличава какъв брой тъгуват и милеят за родината си и за красивите ни обичаи!

Как отвън България правят оценка точно тези твои творения – превъзходните женски портрети, нагиздени с родни украшения? Разбират ли ги, какво ги впечатлява?

Благодаря ви за положителните думи, доста сте благи:) Мисля, че на всички места по света хората схващат и харесват сходни портрети и картини, стига да са добре направени. Една от аргументите е, че в действителност фолклорните носии по света много си наподобяват. Особено в Европа и в по-близката част на Азия, ние елементарно можем да припознаем или най-малко да открием доста сходни детайли в облеклото на техните нации и нашия. Това, което ми споделят е, че ги впечатлява  излъчването на лицата на моделите, приятните гами на платната и любовта към детайла, която влагам. Светът е дребен, въпреки всичко, и хората харесват сходни претекстове, тъй като ги свързват със своите корени. Разбира се, най-голяма известност тази тема има измежду българите у нас и в чужбина.

Докъде най-далеч по света са стигали твоите творби?

Мисля, че Япония и Австралия са най-далечните.

Как минава един твой елементарен ден? Извън рисуването на какво си отдадена?

Посветена съм на фамилията си, един папагал и една котка. Старая се за всичко да намеря място денем, само че както споделих, доста постоянно не ми се получава. Възхищавам се на хора, които намират време за всичко и са добре проведени.

За какво мечтаеш?

На първо място околните ми и аз да сме здрави, щастливи и сполучливи! Животът в България да стане по-добър и стандартът по-висок. Мечтая за политици, които в действителност да милеят и да работят за интереса, възхода и красивото лице на България. Нещо съответно - да се отстранен или ремонтират всички незавършени или изоставени здания в България. Имаме чудесна природа, а тези страховити " скелети " загрозяват и скапват всичко. Всички сме очевидци и пострадали от това. Някой би трябвало да направи подобен закон, който да реши дефинитивно този проблем. Обичам да странствувам и желая да открия доста нови и красиви места по света. Едно доста мощно мое предпочитание, е да ставам все по-добра в рисуването и да съумея да основа в действителност стойностни творби, които да носят положителни послания. Ех, в случай че можеше и по-бързо да работя... имам толкоз доста хрумвания и единствено две ръце, които да рисуват.

Мария Тонева

Всички картини © Мария ИЛИЕВА
Снимки: Мария Илиева, персонален списък