Литературни ястия
Фотографката Dinah Fried прави серия от красиви фотоси, която назовава „ Литературни ястия ". Тя сортира, подрежда и фотографира храната по този начин, че да пресъздаде известни литературни творби.
Вижте някои от най-популярните.
" Спасителят в ръжта "
„ Като си оставих куфарите на багаж, отидох в една сладкарница и закусих. Ядох като в никакъв случай: сок от портокали, шунка с яйца, изгорял самун и кафе. Обикновено единствено пия портокалов сок. Много малко хапвам. Наистина. Затова съм и толкоз кокалест. Предписаха ми да хапвам доста тестени работи и нелепости, с цел да наддам на килограми, само че аз нищо не съблюдавам. Когато изляза някъде, нормално хапвам единствено един сандвич с швейцарско сирене и мляко с малц. Не е доста, само че в малцовото мляко има доста витамини. "
" Оливър Туист "
„ През първите шест месеца, откакто реалокираха Оливър в приюта, системата вървеше чудесно. Отначало тя се оказа много скъпа заради увеличената сметка на притежателя на погребалния магазин, както и от нуждата да се търсят нови облекла за бедняците, защото парцалите висяха от сухите им тела, които ставаха още по-слаби и кокалести след едно-две седмично хранене с каша. Колкото повече изтъняваха питомците на приюта, толкоз по-бързо намаляваше и броят им, а това караше настоятелството да изпада в възторг.
Стаята, в която се хранеха момчетата, беше дълга каменна зала, с огромен меден котел, подложен на огнище на горния й край. По време на ястие надзирателят, облечен в специфична престилка и подпомаган от една или две — дами, разсипваше кашата от казана. При този гуляй всяко момче получаваше по една порция, с изключение на когато имаше някакъв огромен публичен празник, в какъвто случай на всекиго даваха и по две и половина унции самун. Паничките на момчетата в никакъв случай не се нуждаеха от измиване. Децата по този начин ги излъскваха с лъжиците си, че те още веднъж светваха. Когато свършваха това деяние (а то не им отнемаше доста време, защото лъжиците бяха толкоз огромни, колкото паничките), децата продължаваха да седят на масата си, като вперваха подобен под напрежение взор в казана, като че ли желаеха да изядат и самите тухли, от които беше направено огнището. Междувременно те се залавяха най-усърдно да облизват пръстите си, с цел да изядат и инцидентните капчици каша, които биха могли да се полепят по ръцете им. Обикновено всички момчета имат доста огромна ненаситност за ястие. В продължение на три месеца Оливър Туист и другарчетата му изпитваха тъгите на бавното изтощение от апетит. Най-после неналичието на храна по този начин ги подлуди и освирепи, че едно от момчетата, израснало високо за възрастта си и напълно несвикнало на сходен живот (тъй като татко му бе имал дребна гостилничка), тъмно загатна на другарите си, че в случай че не му дават по още една чиния каша на ден, има заплаха да изяде момчето, което спеше до него и което беше слабичко дете на напълно нежна възраст. Очите му имаха такова диво и лакомо изражение, че момчетата незабавно му повярваха. Направиха заседание и взеха решение да хвърлят жребие, с цел да се дефинира кой ще би трябвало да отиде вечерта след ястие при надзирателя и да изиска втора порция каша; падна се на Оливър Туист.
Вечерта пристигна, момчетата заеха местата си. Надзирателят, облечен в готвашката си униформа, застана до казана; помощничките му се подредиха зад него. Раздадоха кашата; преди да почнат късата вечеря споделиха дълга молитва. Кашата изчезна, момчетата си зашушукаха нещо и намигнаха на Оливър, а непосредствените му съседи го смушкаха. И тъй като той беше единствено дете, гладът го беше ожесточил, а страданието — направило необмислен. Той стана от масата и като се приближи до надзирателя с лъжица и чиния в ръка, сподели, поизплашен от личната си храброст:
— Моля, сър, аз желая още. "
" Алиса в страната на чудесата "
„ Под едно дърво пред къщата бе подредена маса, на която Мартенския Заек и Шапкаря пиеха чай. Между тях имаше една Катерица, заспала дълбоко; върху нея, като че ли бе възглавница, и двамата бяха облегнали лакти и приказваха.
„ Много неловко за Катерицата — намерения си Алиса. — Но несъмнено не чувствува нищо, щом е заспала. "
Масата беше огромна, само че и тримата бяха притиснати на единия й край.
— Няма място! Няма място! — извикаха те, като видяха, че Алиса иде.
— Има доста място! — сподели Алиса възмутена. И тя седна в едно огромно кресло на другия завършек на масата.
— Ще пиете ли малко вино? — предложения я Мартенския Заек.
Алиса огледа масата, но на нея имаше единствено чай.
— Не виждам никакво вино — видя тя.
— Няма вино — рече Мартенския Заек.
— Тогаз не беше толкоз учтиво от ваша страна да ми предложите да пия — сподели Алиса ядосана.
— Не беше толкова учтиво от ваша страна да седнете, без да сте поканена — рече Мартенския Заек.
— Не знаех, че масата е ваша — сподели Алиса. — Наредена е за повече от трима.
— Косата ви би трябвало да се подстриже — сподели Шапкаря. Той се бе загледал в Алиса с огромно любознание и това бяха първите му думи.
— Трябва да се научите да не вършиме забележки на хората — отсече строго Алиса. — Вие сте некултурен.
Шапкаря отвори необятно очи, като чу това, но сподели единствено:
— Защо гарванът наподобява на писалищна маса?
„ Ето, в този момент ще се позабавляваме! — намерения Алиса. — Радвам се, че почнаха да задават гатанки. "
— Мисля, че мога да отгатна — добави тя гласно.
— Значи мислите, че можете да кажете отговора? — рече Мартенския Заек.
— Точно така — отвърна Алиса.
— Тогаз кажете туй, което мислите — продължи Мартенския Заек.
— Това и върша — бърже отвърна Алиса. — Поне... най-малко мисля туй, което споделям... то е все едно, нали...
— Ни минимум не е все едно! — сподели Шапкаря. — Та вие значи желаете да кажете, че „ Аз виждам туй, което хапвам " е все едно като „ Аз хапвам туй, което виждам "! "
" Моби Дик "
Супа от миди в „ Моби Дик " от Херман Мелвил. Цяла глава от класиката на Мелвил е отдадена на яденето на чорба от миди от основните герои в една избрана механа.
" Момичето с татуировка на змей "
„ Огладняла тя отиде в кухнята и пусна кафеварката. Не беше яла нищо от няколко часа, по тази причина си подготви три сандвича със сирене и твърдо сварени яйца "
