Да бъдеш Надежда Чипева
Невисока жена с съдбоносен взор и уверена походка, която не пропуща да забележи нищо по пътя си. Това беше първото ми усещане, когато се срещнах с Надежда Чипева преди 17 години в редакцията на " Капитал ". Оттогава мина доста време, имахме доста срещи, като последната от тях беше на премиерата на " СЦветовете на Надежда Чипева ", документален филм, който направиха за нея фотографите Антон Даскалов и Елена Ангелова. Двамата са част от кинофото клуб " Бистрица ". Антон и Елена са водени от претекста да основат списък на българската снимка , като към този момент имат голям брой текстове или изявленията с позабравени или нови имена като Милан Христев, Петър Абаджиев, Соня Станкова и други. Елена Ангелова прави видеоинтервюта, а Антон Даскалов написа разнообразни публикации, които са качени на уеб страницата му.
Двамата вземат решение, че работата на Надежда Чипева е задоволително значима, с цел да й посветят документален филм, в който тя споделя за другите стадии от професионалния си път. И създателите на кино лентата, и участващите в него оферират отговор на въпроса коя е Надежда Чипева и за какво е толкоз значима за българската фотожурналистика. Коя е тя?
Чипето в Норвегия Фотограф: Вера Гоцева
Чипева признава (и във филма), че огромната й фантазия е била да рисува , само че това не се е случило и е сменила четката със светлината. Много млада тя научава всичко освен за снимането, само че и за проявяването, завършвайки цялостния цикъл на авторство над един кадър. Днес е елементарно да заснемеш всичко на дигитален уред и по-късно да редактираш изображението с добър програмен продукт, с цел да извлечеш оптималната тоналност от него.
Надежда Чипева израства в тъмната стая, смесвайки фиксажи и мислейки кой цвят с какъв брой да изпъкне. Тази магия на филмовата снимка ми припомня на самата фотографка - тя е цветна, комплицирана и в разнообразни моменти демонстрира разнообразни елементи от себе си .
Реклама
В началото се занимава с концептуална снимка, с която става част от групата български създатели, живеещи през арт снимането си отвън действителността. Това е в годините на комунизма, когато те са оставени да се занимават с фотографското си изкуство, тъй като по този начин или другояче никой не го схваща до дъно, с цел да има съответна рецензия или цензура към него.
Във кино лентата " СЦветовете на Надежда Чипева " това е добре илюстрирано през фрагменти с плетени торбички, в които се носят цвете и вестник " Работническо дело ". Напълно нереални, те подлежат на друга интерпретация. Всичко за Надежда се трансформира с рухването на режима. Тогава тя стартира работа в Българска телеграфна агенция, където скоро напуща тъмната стая и излиза на улицата, с цел да документира най-важните моменти от раждането на българската народна власт .
Във кино лентата Надежда споделя, че упражнява специалност, която тогава е възприемана като мъжка, само че че тъкмо женският й взор й е дал добавена стойност за процеса на снимане. Дали е поради това, или поради нещо друго факт е, че още с първите си отразявания на митингите от 1989 година Надежда показва необикновен нюх за детайла и за човешката същина на героите в един кадър. В обектива й застиват орисите на хората, техните очаквания и лутания.
Фотограф: Антон Даскалов
За Надежда Чипева фотожурналистиката се трансформира в задача. От първите години на прехода до момента няма знаково събитие, което да не е минало през обектива й. В политическата фотожурналистика името на Надежда Чипева е главно.
Реклама
Тя разпростира гения си в списание " Сега ", където става фоторедактор и прави едни от най-въздействащите корици. По-късно пътят й я води в изданията на " Икономедиа " " Капитал " и " Дневник " и там Надежда продължава да снима всичко значимо от най-новата ни история. Разбира се, не е задоволително да имаш фотоапарат и да си на мястото на събитията.
Неслучайно през годините Надежда приказва доста за фотографската нравственос, за това какъв брой е значимо да имаш почитание към достолепието на хората, които стоят пред обектива , без значение кои са те и какво ти е персоналното мнение за тях. Фотографът би трябвало да бяга от лична оценка и да се стреми да бъде справедлив, с цел да снима обобщаващ кадър, с който да съобщи цялата история. Трябва да има какво да каже със средствата, с които борави - камера, светлина, откъслек от време и мощен честен компас. И най-много би трябвало да е воден от великодушие, а не от това да направи фотографията непременно.
Измежду стотиците фотоси на политици, общественици, водачи, само че и на хора в тежки обществени условия си припомням за един кадър на Надежда Чипева, който предава напълно мисълта й за човешкото. В ранните години на прехода тя снима група възрастни хора, които се тълпят за хранителни артикули. Кадърът подсказва, че фотографката снима от вътрешността на автомобил, цялостен със стекове мляко.
Фотограф: Надежда Чипева
През прозореца виждаме пенсионери, които чакат продуктите. Месецът явно е леден, тъй като те са с шапки, забрадки и увити в дебели якета. Възрастта на хората подсказва, че са били очевидци и на времето преди комунизма, и на тоталитарния режим. На първи проект се вижда побеляла жена със редуциран взор, който на никое място не води. Гневни, примирени, комплицирани ли са тези хора? Всеки би могъл да проучва през фрагмента на Надежда Чипева. И макар че фрагментът е пъстър, и самата тя е цветна и познава радикално работата в цвят, тя споделя във кино лентата, че към този момент е подготвена да снима повече в черно-бяло. Слага сред себе си и света монохромната отдалеченост, през която ще съобщи нещо друго. Оголената черно-бяла действителност, която ще влезе в обектива на Надежда Чипева.
Двамата вземат решение, че работата на Надежда Чипева е задоволително значима, с цел да й посветят документален филм, в който тя споделя за другите стадии от професионалния си път. И създателите на кино лентата, и участващите в него оферират отговор на въпроса коя е Надежда Чипева и за какво е толкоз значима за българската фотожурналистика. Коя е тя?
Чипето в Норвегия Фотограф: Вера Гоцева
Чипева признава (и във филма), че огромната й фантазия е била да рисува , само че това не се е случило и е сменила четката със светлината. Много млада тя научава всичко освен за снимането, само че и за проявяването, завършвайки цялостния цикъл на авторство над един кадър. Днес е елементарно да заснемеш всичко на дигитален уред и по-късно да редактираш изображението с добър програмен продукт, с цел да извлечеш оптималната тоналност от него.
Надежда Чипева израства в тъмната стая, смесвайки фиксажи и мислейки кой цвят с какъв брой да изпъкне. Тази магия на филмовата снимка ми припомня на самата фотографка - тя е цветна, комплицирана и в разнообразни моменти демонстрира разнообразни елементи от себе си .
Реклама
В началото се занимава с концептуална снимка, с която става част от групата български създатели, живеещи през арт снимането си отвън действителността. Това е в годините на комунизма, когато те са оставени да се занимават с фотографското си изкуство, тъй като по този начин или другояче никой не го схваща до дъно, с цел да има съответна рецензия или цензура към него.
Във кино лентата " СЦветовете на Надежда Чипева " това е добре илюстрирано през фрагменти с плетени торбички, в които се носят цвете и вестник " Работническо дело ". Напълно нереални, те подлежат на друга интерпретация. Всичко за Надежда се трансформира с рухването на режима. Тогава тя стартира работа в Българска телеграфна агенция, където скоро напуща тъмната стая и излиза на улицата, с цел да документира най-важните моменти от раждането на българската народна власт .
Във кино лентата Надежда споделя, че упражнява специалност, която тогава е възприемана като мъжка, само че че тъкмо женският й взор й е дал добавена стойност за процеса на снимане. Дали е поради това, или поради нещо друго факт е, че още с първите си отразявания на митингите от 1989 година Надежда показва необикновен нюх за детайла и за човешката същина на героите в един кадър. В обектива й застиват орисите на хората, техните очаквания и лутания.
Фотограф: Антон Даскалов
За Надежда Чипева фотожурналистиката се трансформира в задача. От първите години на прехода до момента няма знаково събитие, което да не е минало през обектива й. В политическата фотожурналистика името на Надежда Чипева е главно.
Реклама
Тя разпростира гения си в списание " Сега ", където става фоторедактор и прави едни от най-въздействащите корици. По-късно пътят й я води в изданията на " Икономедиа " " Капитал " и " Дневник " и там Надежда продължава да снима всичко значимо от най-новата ни история. Разбира се, не е задоволително да имаш фотоапарат и да си на мястото на събитията.
Неслучайно през годините Надежда приказва доста за фотографската нравственос, за това какъв брой е значимо да имаш почитание към достолепието на хората, които стоят пред обектива , без значение кои са те и какво ти е персоналното мнение за тях. Фотографът би трябвало да бяга от лична оценка и да се стреми да бъде справедлив, с цел да снима обобщаващ кадър, с който да съобщи цялата история. Трябва да има какво да каже със средствата, с които борави - камера, светлина, откъслек от време и мощен честен компас. И най-много би трябвало да е воден от великодушие, а не от това да направи фотографията непременно.
Измежду стотиците фотоси на политици, общественици, водачи, само че и на хора в тежки обществени условия си припомням за един кадър на Надежда Чипева, който предава напълно мисълта й за човешкото. В ранните години на прехода тя снима група възрастни хора, които се тълпят за хранителни артикули. Кадърът подсказва, че фотографката снима от вътрешността на автомобил, цялостен със стекове мляко.
Фотограф: Надежда Чипева
През прозореца виждаме пенсионери, които чакат продуктите. Месецът явно е леден, тъй като те са с шапки, забрадки и увити в дебели якета. Възрастта на хората подсказва, че са били очевидци и на времето преди комунизма, и на тоталитарния режим. На първи проект се вижда побеляла жена със редуциран взор, който на никое място не води. Гневни, примирени, комплицирани ли са тези хора? Всеки би могъл да проучва през фрагмента на Надежда Чипева. И макар че фрагментът е пъстър, и самата тя е цветна и познава радикално работата в цвят, тя споделя във кино лентата, че към този момент е подготвена да снима повече в черно-бяло. Слага сред себе си и света монохромната отдалеченост, през която ще съобщи нещо друго. Оголената черно-бяла действителност, която ще влезе в обектива на Надежда Чипева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ