Да носиш тежестта на миналото със себе си
Неспособността или по-скоро нежеланието на човешкия разум да се освободи от предишното е разказана по доста хубав метод в историята за двама дзен-будистки монаси – Тадзан и Екидо.
Веднъж се случило да вървят по селски път, целият в тиня от наскорошните проливни дъждове. Приближавайки се до едно село, монасите срещнали госпожица, която желала да пресече пътя, само че калта била толкоз дълбока, че щяла да съсипе коприненото й кимоно. Без да му мисли, Тадзан я вдигнал на ръце и я пренесъл на другата страна.
Монасите траяли пътя си в безмълвие. Пет часа по-късно, когато към този момент приближавали манастира, където щели да се подслонят, Екидо не издържал и най-сетне заговорил за това, което го гнетяло:
„ Ама за какво взе на ръце това момиче? – запитал той. – Ние, монасите, не трябва да постъпваме по този начин. ”
„ Оставих я на земята преди часове – отвърнал му Тадзан – Ти още ли я носиш със себе си? ”
Екхарт Толе, “Нова земя ”.
