Може ли да има фондация България за България
Неотдавна досегашен сякаш мой съидейник и сътрудник разгласи, че е правил разбор на даренията, получени от медии, цивилен организации, че и от магистрати от .
Положен е старателен изчерпателен труд с времеви обсег на проучването от 15 години. Това, обърнато в часове, умножени по левове, е също забавно четиво, само че повече за възложителя, длъжен да заплати – партията " Възраждане ". Най-хубавото от цялата работа е, че при тия възмездни връзки има късмет някакви средства да влязат в хазната под формата на платени налози. Инак няма потребност човек три месеца да проучва – какво, по кое време и какъв брой е обществено налично на уеб страницата на самата организация. Адвокатът не е разгласил обществено разбора си, само че на уеб страницата на партията " Възраждане " може да се прочете сигналът до прокуратурата, който е просто дубликат с детайли на внушения на докладите на " Америка за България ".
Тази задълбочена аналитичност по поръчка на " Възраждане " не е нова за българската среда.
На сходен вид " разбори " се крепяха изборните проценти на атакуващата политическа Бела Златка. Свалячът на Борисов с афинитет към реда, законността и справедливостта, който завърши като обезщетен негов държавен консултант, също води сходни акции. Самите ГЕРБ, като строги евроатлантици, не останаха по-назад в дейностите против " Америка за България " и българските цивилен организации. Приеха промени през 2017 година в Закона за правосъдната власт против Съюза на съдиите в България, активност укорена от Комисията за народна власт посредством право на Съвета на Европа (Венецианската комисия).
Движение за права и свободи, видни евролиберали, посредством свои депутати от трибуната на Народното събрание, са водили също офанзивата против цивилен организации. Ще отбележа и непосредствените ми усещания от патриотичната коалиция от лятото на 2016 година, когато отново видни патриоти одобриха един текст още веднъж в Закона за правосъдната власт. Тогава ръководителят на правна комисия Дани Кирилов даде отмора, тъй като въпросните не можеха да сформират годно изречение, което да съставлява законов текст. Законотворческата им висота стигна до такава степен, че да се опитат да ми го пробутат аз да им го напиша. Нямаше по какъв начин, представлявах точно Съюза на съдиите, а наредбата целеше да заличи организационно и финансово точно ССБ. Така патриотичните законотворци родиха член 30, алинея 2, т. 19 от Закон за съдебната власт. Текстът е безпомощно написан, признат и неупотребим. Въпрос на умения.
Но да оставим настрани шегите и закачките с родолюбив детайл и детайли на аналитичност.
Може би е добре да напомним за какво са нужни цивилен организации.
След крайната ескалация на тоталитарната страна преди по време и след Втората международна война рационалните общества са се убедили в нуждата от механизми за въздържане на всяка една власт. За да не се изроди ръководството в безпределно, еднолично и безрезервно, на жителите е прието още веднъж правото свободно да се сдружават. Сдруженията на жителите следва да не бъдат следени от страната, с цел да бъдат нейна естествена сериозна съпротива при провеждането на публичните действия и политики. Концептуално множеството жители със познание и мощна воля за деяние са в положение да се опълчват на всяко едно извънредно ръководство. Така на напред във времето излиза " отвореното общество " на Попър, което е плуралистично тъй като позволява и толерира другите възможни политически възгледи.
Конфликтите в това общество се преодоляват не посредством мощ (силата на оръжието или силата на мнозинството), а посредством признание упражняването на права на всеки жител (права на човека). Аргументите и разсъдъкът са в основата на обществения политически живот.
Някак оттова произтичат и някои правила в нашата българска конституция, главните начала, към които се опитваме да живеем проведени в страна, къде сполучливо, къде не толкоз. Така всепризнати са организацията на българската страна като правова – член 4, политическият плурализъм – член 11, свободата на сдруженията на жителите – член 12. Хубавото е, че тези тематики към този момент са наложителен курс в междинното обучение, на претендент патриотите предлагам учебника по дисциплината " Гражданско обучение " с създатели Колев, Макариев, Найденова.
Алтернативата на свободните сдружения и фондации е ясна – следени от страната, по модела до 1989 година Апропо, в битието си на правист съм намирал писмен документ с утвърждение от Централен комитет на Българска комунистическа партия за основаването на фондацията " Софийски музикални седмици ", мисля от 1981 година Да не вземе някой да основава нещо без утвърждението на Централен комитет...
Можеше ли да има модел " България за България "?
Преди повече от 10 години като правист имах удоволствието да проуча (не толкоз задълбочено колкото сътрудника - за 15 години назад) каква е била уредбата на сдруженията и фондациите в България от Освобождението до наши дни. От архива на Народната библиотека изрових това-онова и го систематизирах и, налични са сканирани копия на документи.
Сдружаването в България има своите корени още от епохата на Възраждането, по този начин се ражда Българска академия на науките. Основната му цел е била сливане на хора и средства за реализиране на обществени цели. Независимо, че легалното разбиране фондация е скрепено едвам през 1933 година със Закона за юридическите лица, това събитие не е било спънка за необятното развиване на дарителството след Освобождението, намерило израз в разнообразни форми. В резултат на частни благотворителни начинания са се създавали и поддържали университетски и креативен клубове, сиропиталища, приюти за възрастни хора, лечебни заведения. Материалното подкрепяне на просветата се е отличавало също с огромна благотворителност. Със средствата на дарителски фондове са се издържали стипендианти в страната и чужбина.
Най-общият текст, прокламиращ правото на сдружавания, се е съдържал в член 83 от Търновската конституция, съгласно който " българските жители имат правото да съставляват сдружения, стига задачата и средствата им да не принасят щета на държавния и публичен порядък, на религията и на положителните нрави ".
Другите два основополагащи акта са: Закона за наследството от 1890 година и Законът за отговорностите и договорите от 1892 година Тези два закона уреждат формата, предмета и действието на наследството и надлежно на контракта за подаяние и отсам правните рамки на фондациите и фондовете, формирани посредством наследство или подаяние.
Съществуват и специфични закони или други нормативни актове, по силата на които се основават държавни или публични фондове и фондации: Закон за формиране на фонд " Добродетелна тайфа в Букурещ ",
Указ от 12.04.1899 година за основаване на " Фонд Генерал-майор Иван Кишелски ". Организацията и активността на този тип фондове се е уреждала с подзаконови актове.
Създала се е практиката, когато надареният е страната, дарението да се приема със закон, а когато надареният е бил община или учебно заведение – дарението да се приема с протокол от съвещанието на общинския или учебния съвет. Примери за закони, потвърждаващи тази процедура, са: Законът за приемане на дарението на Луиза и Димитър Станишеви, Законът за дома на благотворителността и националното здраве " Д. Кудоглу " и други
След 1933 година правната рамка се усъвършенства със Закона за юридическите лица от 1933 година, Наредба – закон за публичното подкрепяне – от 1934 година и други.
Идва обаче Втората международна война,
а с нейния край - и новата национална власт, която не търпи свободни сдружавания и прекъсва традицията на демократични цивилен организации. Но освен това.
За 6 години е конфискувано наличното имущество и финанси на неправителствените организации, които в никакъв случай повече не са възобновени:
Наредба-закон за заем на свободата (ДВ, бр. 28, 05.02.1945г.). С описания акт се оправомощава Министърът на финансите да подписа посредством обществена подписка заем, наричан " Заем на свободата ", с който се цели да се покрият изключителните разноски на страната. По силата на този нормативен акт публичните фондове и фондациите са задължени да вложат активите си във финансиране на заема;
Наредба-закон за премахване закона за основаване на фонда " Цар Обединител Борис ІІІ " (ДВ, бр. 105, 09.05.1945г.);
Закон за предаване имуществата на някогашните дружествени девически професионални учебни заведения на страната (ДВ, бр. 241, 21.11.1946 г.). По този метод страната придобива без заплащането на каквито и да е средства голям брой учебни здания, летовищни постройки, дворове, инвентар и профилирано съоръжение.
Закон за бюджета и отчетността по бюджета на Народна Република България за 1948 година (ДВ, бр. 13, 19.01.1948г.). Глава VІ, член 37 и член 38 от този закон дават право на Министъра на финансите да закрие всички съществуващи до този миг фондове и да се разпореди в интерес на държавния бюджет с наличните им средства. Под обсега на тези правила попадат всички фондове, свързани с дарения и завети. Така страната придобива спестяванията на редица благотворителни организации и физически лица.
С още няколко указа и наредби от 1951 година е ликвидирано напълно свободното гражданско сдружаване и национализирани средствата.
Белег на днешната българска страна е дейностите, свързани с правата на индивида, обществените проблеми, спорта, културата, да бъдат финансирани с евросредства. Контролът върху това да е безрезервно занижен, с цел да се качат на хранилката доближени до партийните централи никому незнайни с гражданската си позиция организации.
Та, в случай че иззетото от страната в интервала 1945-51 година бе реституирано в един обществен фонд, който на конкурентен принцип да финансира гражданските организации, нямаше в този момент да водим този диалог. Но остава въпросът какво желаеме да реализираме като общество.
Положен е старателен изчерпателен труд с времеви обсег на проучването от 15 години. Това, обърнато в часове, умножени по левове, е също забавно четиво, само че повече за възложителя, длъжен да заплати – партията " Възраждане ". Най-хубавото от цялата работа е, че при тия възмездни връзки има късмет някакви средства да влязат в хазната под формата на платени налози. Инак няма потребност човек три месеца да проучва – какво, по кое време и какъв брой е обществено налично на уеб страницата на самата организация. Адвокатът не е разгласил обществено разбора си, само че на уеб страницата на партията " Възраждане " може да се прочете сигналът до прокуратурата, който е просто дубликат с детайли на внушения на докладите на " Америка за България ".
Тази задълбочена аналитичност по поръчка на " Възраждане " не е нова за българската среда.
На сходен вид " разбори " се крепяха изборните проценти на атакуващата политическа Бела Златка. Свалячът на Борисов с афинитет към реда, законността и справедливостта, който завърши като обезщетен негов държавен консултант, също води сходни акции. Самите ГЕРБ, като строги евроатлантици, не останаха по-назад в дейностите против " Америка за България " и българските цивилен организации. Приеха промени през 2017 година в Закона за правосъдната власт против Съюза на съдиите в България, активност укорена от Комисията за народна власт посредством право на Съвета на Европа (Венецианската комисия).
Движение за права и свободи, видни евролиберали, посредством свои депутати от трибуната на Народното събрание, са водили също офанзивата против цивилен организации. Ще отбележа и непосредствените ми усещания от патриотичната коалиция от лятото на 2016 година, когато отново видни патриоти одобриха един текст още веднъж в Закона за правосъдната власт. Тогава ръководителят на правна комисия Дани Кирилов даде отмора, тъй като въпросните не можеха да сформират годно изречение, което да съставлява законов текст. Законотворческата им висота стигна до такава степен, че да се опитат да ми го пробутат аз да им го напиша. Нямаше по какъв начин, представлявах точно Съюза на съдиите, а наредбата целеше да заличи организационно и финансово точно ССБ. Така патриотичните законотворци родиха член 30, алинея 2, т. 19 от Закон за съдебната власт. Текстът е безпомощно написан, признат и неупотребим. Въпрос на умения.
Но да оставим настрани шегите и закачките с родолюбив детайл и детайли на аналитичност.
Може би е добре да напомним за какво са нужни цивилен организации.
След крайната ескалация на тоталитарната страна преди по време и след Втората международна война рационалните общества са се убедили в нуждата от механизми за въздържане на всяка една власт. За да не се изроди ръководството в безпределно, еднолично и безрезервно, на жителите е прието още веднъж правото свободно да се сдружават. Сдруженията на жителите следва да не бъдат следени от страната, с цел да бъдат нейна естествена сериозна съпротива при провеждането на публичните действия и политики. Концептуално множеството жители със познание и мощна воля за деяние са в положение да се опълчват на всяко едно извънредно ръководство. Така на напред във времето излиза " отвореното общество " на Попър, което е плуралистично тъй като позволява и толерира другите възможни политически възгледи.
Конфликтите в това общество се преодоляват не посредством мощ (силата на оръжието или силата на мнозинството), а посредством признание упражняването на права на всеки жител (права на човека). Аргументите и разсъдъкът са в основата на обществения политически живот.
Някак оттова произтичат и някои правила в нашата българска конституция, главните начала, към които се опитваме да живеем проведени в страна, къде сполучливо, къде не толкоз. Така всепризнати са организацията на българската страна като правова – член 4, политическият плурализъм – член 11, свободата на сдруженията на жителите – член 12. Хубавото е, че тези тематики към този момент са наложителен курс в междинното обучение, на претендент патриотите предлагам учебника по дисциплината " Гражданско обучение " с създатели Колев, Макариев, Найденова.
Алтернативата на свободните сдружения и фондации е ясна – следени от страната, по модела до 1989 година Апропо, в битието си на правист съм намирал писмен документ с утвърждение от Централен комитет на Българска комунистическа партия за основаването на фондацията " Софийски музикални седмици ", мисля от 1981 година Да не вземе някой да основава нещо без утвърждението на Централен комитет...
Можеше ли да има модел " България за България "?
Преди повече от 10 години като правист имах удоволствието да проуча (не толкоз задълбочено колкото сътрудника - за 15 години назад) каква е била уредбата на сдруженията и фондациите в България от Освобождението до наши дни. От архива на Народната библиотека изрових това-онова и го систематизирах и, налични са сканирани копия на документи.
Сдружаването в България има своите корени още от епохата на Възраждането, по този начин се ражда Българска академия на науките. Основната му цел е била сливане на хора и средства за реализиране на обществени цели. Независимо, че легалното разбиране фондация е скрепено едвам през 1933 година със Закона за юридическите лица, това събитие не е било спънка за необятното развиване на дарителството след Освобождението, намерило израз в разнообразни форми. В резултат на частни благотворителни начинания са се създавали и поддържали университетски и креативен клубове, сиропиталища, приюти за възрастни хора, лечебни заведения. Материалното подкрепяне на просветата се е отличавало също с огромна благотворителност. Със средствата на дарителски фондове са се издържали стипендианти в страната и чужбина.
Най-общият текст, прокламиращ правото на сдружавания, се е съдържал в член 83 от Търновската конституция, съгласно който " българските жители имат правото да съставляват сдружения, стига задачата и средствата им да не принасят щета на държавния и публичен порядък, на религията и на положителните нрави ".
Другите два основополагащи акта са: Закона за наследството от 1890 година и Законът за отговорностите и договорите от 1892 година Тези два закона уреждат формата, предмета и действието на наследството и надлежно на контракта за подаяние и отсам правните рамки на фондациите и фондовете, формирани посредством наследство или подаяние.
Съществуват и специфични закони или други нормативни актове, по силата на които се основават държавни или публични фондове и фондации: Закон за формиране на фонд " Добродетелна тайфа в Букурещ ",
Указ от 12.04.1899 година за основаване на " Фонд Генерал-майор Иван Кишелски ". Организацията и активността на този тип фондове се е уреждала с подзаконови актове.
Създала се е практиката, когато надареният е страната, дарението да се приема със закон, а когато надареният е бил община или учебно заведение – дарението да се приема с протокол от съвещанието на общинския или учебния съвет. Примери за закони, потвърждаващи тази процедура, са: Законът за приемане на дарението на Луиза и Димитър Станишеви, Законът за дома на благотворителността и националното здраве " Д. Кудоглу " и други
След 1933 година правната рамка се усъвършенства със Закона за юридическите лица от 1933 година, Наредба – закон за публичното подкрепяне – от 1934 година и други.
Идва обаче Втората международна война,
а с нейния край - и новата национална власт, която не търпи свободни сдружавания и прекъсва традицията на демократични цивилен организации. Но освен това.
За 6 години е конфискувано наличното имущество и финанси на неправителствените организации, които в никакъв случай повече не са възобновени:
Наредба-закон за заем на свободата (ДВ, бр. 28, 05.02.1945г.). С описания акт се оправомощава Министърът на финансите да подписа посредством обществена подписка заем, наричан " Заем на свободата ", с който се цели да се покрият изключителните разноски на страната. По силата на този нормативен акт публичните фондове и фондациите са задължени да вложат активите си във финансиране на заема;
Наредба-закон за премахване закона за основаване на фонда " Цар Обединител Борис ІІІ " (ДВ, бр. 105, 09.05.1945г.);
Закон за предаване имуществата на някогашните дружествени девически професионални учебни заведения на страната (ДВ, бр. 241, 21.11.1946 г.). По този метод страната придобива без заплащането на каквито и да е средства голям брой учебни здания, летовищни постройки, дворове, инвентар и профилирано съоръжение.
Закон за бюджета и отчетността по бюджета на Народна Република България за 1948 година (ДВ, бр. 13, 19.01.1948г.). Глава VІ, член 37 и член 38 от този закон дават право на Министъра на финансите да закрие всички съществуващи до този миг фондове и да се разпореди в интерес на държавния бюджет с наличните им средства. Под обсега на тези правила попадат всички фондове, свързани с дарения и завети. Така страната придобива спестяванията на редица благотворителни организации и физически лица.
С още няколко указа и наредби от 1951 година е ликвидирано напълно свободното гражданско сдружаване и национализирани средствата.
Белег на днешната българска страна е дейностите, свързани с правата на индивида, обществените проблеми, спорта, културата, да бъдат финансирани с евросредства. Контролът върху това да е безрезервно занижен, с цел да се качат на хранилката доближени до партийните централи никому незнайни с гражданската си позиция организации.
Та, в случай че иззетото от страната в интервала 1945-51 година бе реституирано в един обществен фонд, който на конкурентен принцип да финансира гражданските организации, нямаше в този момент да водим този диалог. Но остава въпросът какво желаеме да реализираме като общество.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ