Необходимостта е определяна като майката на изобретенията и вече сме

...
Необходимостта е определяна като майката на изобретенията и вече сме
Коментари Харесай

Живот с изкуствен интелект

Необходимостта е определяна като майката на изобретенията и към този момент сме навлезли в стадий, в който не можем да създадем крачка обратно, с цел да спрем да използваме изкуствен интелект (ИИ).

Автоматизацията, в основата на която е ИИ, се е трансформирала е мотор в огромната смяна, а спечелилите в съответни сфери ще бъдат избрани от това какъв брой добре и какъв брой бързо ще се възползват от тази автоматизация. В края на март водещи фигури в региона на създаването на технологии за ИИ, измежду които Илон Мъск и съоснователят на Apple Стив Возняк, предложиха да се направи пауза в образованието на системи, основани на ИИ, до момента в който не бъдат създадени и приложени надеждни протоколи за сигурност. Те предизвестиха за
евентуални опасности
пред които човечеството може да бъде изправено, тъй като мощни системи, основани на ИИ, би трябвало да се създават единствено когато има цялостна увереност, че рисковете, които може да зародят при развиването им, ще бъдат управляеми. Наскоро и проф. Джефри Хинтън, наименуван Кръстник на изкуствения разсъдък, се отдръпна от високия си пост в Гугъл, с цел да може свободно да приказва за рисковете от бързото развиване на технологията. Той счита, че към този момент не е толкоз надалеч моментът, в който ИИ ще стане по-интелигентен от индивида. И други насочат предизвестие, че скоро ще се доближи така наречен Общ изкуствен интелект - компютърен разум с невъобразима изчислителна мощност.
Какво се случва?
Едни са удовлетворени, че тази технология се развива със свръхбързи темпове, а други са напряко уплашени от това. Доскорошният отговор на страховете, че ИИ в един миг може да излезе отвън човешкия надзор и да направи огромни пакости, беше: „ Тогава просто ще го изключим, ще му дръпнем шалтера “. Сега това стартира да наподобява като наивно изказване, изречено в детския интервал от развиването на технологията. Роботизацията и изкуствения разсъдък са основни в Четвъртата индустриална гражданска война. Скоростта, с която измененията настъпват, няма доскорошен аналог. Неща, които са били научна фантастика, родена в мозъка на индивида, стават действителност. И тук идва въпросът дали това не са самосбъдващи се пророчества, дали по законите на холографската галактика проектираното в човешкия разум не получава напълно закономерна проекция и в действителността. Ако е по този начин, то и възходящите страхове на експерти, добре познаващи и разрастващи технологията за ИИ като действителни закани, може да се окажат напълно основателни. Но кои са някои от заплахите освен това бурно развиване на ИИ - че ще унищожи човечеството, че ще ни отнеме контрола върху себе си и върху протичащото се на Земята, или че заради надалеч по-високата си успеваемост ще измести доста хора от работните им места, че ще ни залее с генерирана от него информация и тогава ще стане мъчно да се отличи кое е истина и кое не… 
Системите стават все по-добри
и все по-трудно ще е да разберем кое е действително. Продължава развиването на огромните езикови модели, като ChatGPT, Bard на Googlе и другите типове генеративен изкуствен интелект. Някои от огромните корпорации слагат етичните въпроси след финансовите и другите изгоди от свръхбързото развиване на ИИ в другите му приложения. Технологичният скок продължава. Дали обаче ще може да избегнем заплахите посредством регулации? Можем ли да сложим етични спирачки? И дали с появяването си ИИ няма изцяло да преобърне визиите за авторското право и сродните му права и въобще визиите ни за живота?

ИИ е световен феномен, а обособените страни са в положение
да наложат регулации
единствено на своя територия. Технологията се развива така бързо, че е мъчно регулаторните органи да са в крайник с нейното движение, изключително когато хората на управителни позиции не са експерти, които я схващат – предизвестява Мелъни Мичъл, професор от Института в Санта Фе. Тя изследва развиването на ИИ от 40 години насам и с книгата си " Изкуствен разсъдък - справочник за мислещи хора " насочва за размисъл въпроси и настоящи предизвестия. Доброслав Димитров, изпълнителен шеф на Imperia Online и ръководител на BASSCOM, обрисува обстановката по този начин: „ Всички сме гледали анимационни филми, в които неприятният воин гони положителния и тичат към ръба на пропастта. Намираме се крачка след ръба на пропастта. В анимационните филми положителният воин намира метод да отлети, а неприятният пропада заради неспособност за хвърчене. Без значение дали сме положителни или неприятни герои, всички ние сме една крачка след пропастта. Коя посока ще хванем, зависи всеки от нас какво решение ще вземе за себе си, за компанията си, за страната. Появи се инструмент, който за първи път автоматизира мисловния развой, а не физическия труд. Нито една индустриална гражданска война преди този момент не може да се съпостави. Във всички сметки
какво ни чака
пропущаме най-важното - индивидът, той е единствената константа сега. Никой, който основава тези технологии, не знае какво се случва в тях. Ако един експерт може да стане пет, 10 или петдесет пъти по-ефективен от сътрудника си, той ще го направи непотребен. Една доста по-ефективна компания ще направи доста други компании по света непотребни и никакъв капитал няма да може да ги избави. Много огромни компании са уплашени, защото се случва нещо, против което няма отбрана с пари – или решаваш задачата вярно, или изчезваш. В това съревнование има единствено победител, второ и трето място не се дават и всички излизаме от стадиона. Всеки от нас би трябвало да прегърне смяната и да откри по какъв начин тези принадлежности ще покачат неговото персонално КПД. ИИ няма да заеме нашите работни места, само че по-умните ни сътрудници, които са жители на планетата Земя, ще намерят метод да употребяват това, с цел да ни извадят от играта. Не е въпрос на опасност, а на акомодация. Вярвам, че в България сме супер адаптивни и можем да се възползваме от това. За първи път всички тръгваме наедно. Този еднакъв старт обаче бързо стартира да се отдалечава. Предизвикателството е огромно, то носи и големи благоприятни условия “.

ИИ форсира живота ни. Към каква ли смяна ни води?

Адвокат Емилиян Арнаудов, ръководещ съучастник в Адвокатско сдружение „ Попов, Арнаудов и сътрудници “:
Авторските права ще се контролират
Може да се сътвори обезщетителен механизъм за всички, чиито произведения са съдействали за основаването на новия обект



Ръководих екипа, който изготви плана за промени в Закона за авторското право и сродните му права, подбудени от новата европейска Директива за авторското право в цифровия обединен пазар. Тази инструкция следва да бъде въведена като част от националното законодателство и в средата на април 2023 година законопроектът беше импортиран в Народното събрание.

Взаимодействието сред изкуствения разсъдък (ИИ) и уредбата на авторското право и сродните му права е в двете посоки, защото ИИ се явява ползвател на многочислени обекти, предпазени от авторски и сродни права, а въпреки това,
ИИ създава личен артикул
за който се слага въпрос дали предстои на такава отбрана, има ли авторство. От тези два аспекта доста по-напреднала е уредбата на първия, защото през 2019 година Европейски Съюз одобри Директива за авторското право в цифровия обединен пазар и в нея има две значими изключения при обработка и автоматизиран разбор на  текст и данни. За да се употребява предпазен като интелектуална благосъстоятелност обект, по принцип би трябвало да има авансово позволение. То нормално е обвързвано с заплащане за потребление. Директивата споделя, че в случай че правоносителят желае да забрани потреблението, а обектът е разполагаем в интернет, тази
възбрана
би трябвало да е съпроводена от автоматизирано разпознаваеми средства, които я отбелязват като неразрешена. Ако това не е налице, то при автоматизирана обработка на текст и данни, този обект може свободно да се употребява. Но има и една по-широка опция, която важи единствено при обработка за научни цели - даже правоносителят да е забранил, обектът може да се употребява за автоматизирана обработка. Европейски Съюз счита, че с инструментите на авторското право и сродните права не трябва да се спъва техническия напредък и развиването на новите технологии.

Далеч по-дискусионен е вторият аспект, при който ИИ създава избрани обекти, за които има разногласия дали следва да бъдат предпазени като авторско право. Ако бъдат предпазени,
кой би бил създателят
– дали създалият ИИ, или неговият притежател, ползвател, дали упълномощилият даденото задание. Службата за авторско право на Съединени американски щати през март 2023 година излезе със мнение, че в случай че сътвореното е напълно дело на ИИ без никаква човешка интервенция, то няма авторско право на отбрана. Но в случай че човек подреди комикс от картинки, основани от ИИ, то този комикс е обект на отбрана, така наречен сборно произведение. България, а и Европейски Съюз като цяло, е надалеч от разрешението на този въпрос, обвързван с авторските права на създаваното от ИИ. Има разнообразни разновидности, като може да се предложат и някои новаторски. Например сътвореното от ИИ да се приема
като фолклорна творба
защото крайният резултат е получен, откакто са обработени произведения на голям брой лица от разнообразни генерации. При фолклорните произведения няма авторско право, предпазени са единствено сродни права, които се дават на организация или лице в ролята на издател или продуцент, вложил за основаването на въпросния обект. Друго допустимо позволение е, че основаното от ИИ може да се повери на организации за групово ръководство на права, доколкото те ръководят и пазят правата на всички създатели, съдействали за това море от обекти, което е било употребявано при основаването на новия обект. Така може да се създаде обезщетителен механизъм всички те да получат приход,  откакто е бил даден безвъзмезден достъп до тяхното творчество. И двете тематики са в развиване.

Доц. Милена Блажиева–Кирчева, катедра „ Визуални изкуства “ на СУ „ Св. Климент Охридски “:
Човекът изгубва тласък самичък да търси решения
Чакат ни апокалиптични времена, в случай че изкуственият разсъдък се освободи от човешкия надзор

 

Изкуственият разсъдък (ИИ) към този момент е релативно забележим, само че се притеснявам, че ще става все по-невидим. И ние даже няма да знаем по кое време отсреща имаме ИИ и по кое време – човешки разсъдък. В сферата на изкуствата се надявам да стартират повече да се ценят нещата, направени от човешкия разум и от човешка ръка, защото имаше клатушкане към цифровите технологии в актуалните форми на изкуството – цифрова графика, цифрови изображения и NFT. 
В изкуството се задават забавни времена
Изкуственият разсъдък с непостижима от индивида скорост натрупва опит и познания. Скоро ще стартира да генерира надалеч по-смислени неща, само че тогава ще стои въпросът с какъв резултат ще са те върху човечеството. Зависи и какви въпроси ще слагат хората за решение от ИИ. Етика и морал  не зная дали са вложени при образованието и по какъв начин са заложени при самообучението му. Възможно е да придобие измеренията на персона, само че казусът е, че тази персона сама себе си стартира да образува, отхвърляйки човешкия надзор.

ИИ прекомерно бързо способства за
закърняването на естествения разсъдък
Хората изгубват тласък да се напрягат сами за каквото и да било и ще чакат наготово да получат решението. Дошло е време още веднъж да четем Айзък Азимов. Неговите писания наподобяват оракулски, въпреки да са писани преди повече от 70 година В моето юношество гледах на тях като на занимателна история, само че през призмата на действителността стартират да наподобяват злокобно.

Човекът няма да може да догони опциите на ИИ, хората ще би трябвало да търсят ниши за себе си. Предстои тотално преструктуриране на съществуващите специалности, бизнеси, човешки действия. Надявам се хората да не станат непотребни.
Предстоят ни огромни промени
и даже не мога да си показва до каква степен ще ни докара вълната, която към този момент е в своя ход. Направихме два опита с ИИ. Единият бе обвързван с написването на есе за сюрреализма и той се оправи добре. Другият бе на тематика „ Фолклорните претекстове в творчеството на Златка Дъбова “, сложена от Цвета Петрова, също от СУ. ChatGPT не знаеше нищо за Златка Дъбова, само че генерира текст, в който реши, че тя е поетеса. И не се спря да написа за това, като му давахме знак да продължи. Така стана ясно, че в случай че го питаме за нещо, което ние не го знаем, няма по какъв начин да разберем дали това, което той подава, е правилно. Това е сигнал, че ИИ към този момент може да
генерира заблуждаваща информация
Затова живите хора не би трябвало да бъдат измествани като преподаватели, да вземем за пример, защото те могат да ревизират информацията и да подберат авторитетни източници. В новото време ще отпадат купища похвати, които до момента сме употребявали в обучителния процес  като писането на есе.

Трансформацията към този момент е в ход и сега даже нямаме показва до каква степен тя е стигнала. Не зная дали нещо можем да създадем, с цел да противодействаме. Илон Мъск и Стив Возняк подвигнаха червен байрак за създаването на ИИ, само че съгласно мен това единствено демонстрира, че нещата към този момент са излезли от надзор. Най-вероятно става дума за самоуправленение на ИИ, навлязъл във етапа индивидът да бъде изключен от тези процеси. Навярно ни чакат апокалиптични времена с ИИ. Възможно е в един миг ИИ да се окажат свързани между тях персони, които да подхващат дейности оттатък човешкия надзор. В тази ера на радикални промени не е изключено всичко това, което ни се е случвало досега, да стартира да ни наподобява нищожно.
Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР