„Кръстникът“ на AI направи мрачни прогнози за работните места
Професор Джефри Хинтън – компютърният академик, считан за „ кръстник “ на изкуствения разсъдък – е обезпокоен, че AI ще размени доста от елементарните работни места. По тази причина, споделя той, има потребност от въвеждане на повсеместен базов приход.
Според Хинтън изкуственият разсъдък има капацитета да задълбочи неравенството сред хората. От икономическа позиция потребният ход на страните може да е обвързван точно с даването на жителите на закрепена сума, или така наречен повсеместен базов приход.
Британското държавно управление наподобява проучва вероятните хипотези от резултата на AI върху пазара на труда и стопанската система. По думите на Хинтън от " Даунинг стрийт " са се съветвали с него по тематиката и той ги е посъветвал, че „ базовият приход е добра концепция “, написа BBC. Говорител на властта въпреки всичко увери, че все още „ няма проекти за въвеждане на повсеместен базов приход “.
От една страна Хинтън е на мнение, че AI фактически ще усили продуктивността и благосъстоянието, само че от друга, продължава той, парите ще отидат при богатите, „ а не при хората, чиито работни места ще бъдат изгубени, и това ще бъде доста неприятно за обществото “.
Професор Хинтън е пионер в региона на невронните мрежи, които са теоретичната основа зад настоящия взрив в изкуствения разсъдък. До предходната година той работеше в Гугъл, само че напусна софтуерния колос, с цел да може да приказва по-свободно за заплахите от нерегулирания AI.
Що се отнася до концепцията за повсеместен базов приход, тя се показва в поемането на ангажимент от страна на страната да заплаща на всички свои жители избрана сума, която да покрива главните им разноски за живот – без значение дали работят, или не.
Критиците настояват, че това би било извънредно скъпо и би отклонило средства от публичните услуги, като в това време не е наложително да помогне за понижаване на бедността.
Хинтън обръща внимание на друго – опасността от потреблението на изкуствения разсъдък за военни цели и нежеланието на държавните управления да лимитират тази му приложимост. Конкуренцията за бързо създаване на артикули значи, че съществува риск софтуерните компании „ да не положат задоволително старания за сигурността “, обръща внимание професорът.
Прогнозата на Хинтън е, че след 5 до 20 години има заплаха „ AI да се пробва да вземе превъзходство “.
Това би довело до „ опасност на равнище изгубване “ за хората, тъй като може да се окаже, че сме „ основали форма на разсъдък, която е просто по-добра от биологичния разсъдък... Това е доста обезпокоително за нас “.
Според него AI би могъл „ да еволюира “, „ да се стимулира да прави повече от себе си “ и самостоятелно „ да развие подцел за приемане на надзор “.
Той сподели, че към този момент има доказателства за огромни езикови модели – тип логаритъм на AI, употребен за генериране на текст, какъвто е ChatGPT – които избират да бъдат лъжливи.
Най-загрижен съм за момента, когато те биха могли независимо да вземат решение за ликвидиране на хора “, сподели той.
Професор Хинтън съобщи, че може да е належащо нещо сходно на Женевските конвенции – интернационалните контракти, които откриват правни стандарти за филантропично потребление по време на война – с цел да се контролира военното потребление на AI.
Но не мисля, че това ще се случи, до момента в който не се случат доста неприятни неща “, добави той.
Запитан дали Западът е в конкуренция с автокрации, като Русия и Китай, във връзка с военното потребление на AI в стила на плана „ Манхатън “, имайки поради проучванията на нуклеарните оръжия по време на Втората международна война, професор Хинтън отговори: „ [Руският президент Владимир] Путин сподели преди няколко години, че който управлява ИИ, управлява света. Така че си представям, че те работят доста интензивно “.
За благополучие, Западът евентуално е много по-напред от тях в региона на научните проучвания. Вероятно към момента сме малко по-напред от Китай. Но Китай влага повече запаси. И по този начин, във връзка с военните използва, мисля, че ще има конкуренция “.
Според Хинтън по-доброто решение е да се забрани потреблението на изкуствен интелект за военни цели.
Според Хинтън изкуственият разсъдък има капацитета да задълбочи неравенството сред хората. От икономическа позиция потребният ход на страните може да е обвързван точно с даването на жителите на закрепена сума, или така наречен повсеместен базов приход.
Британското държавно управление наподобява проучва вероятните хипотези от резултата на AI върху пазара на труда и стопанската система. По думите на Хинтън от " Даунинг стрийт " са се съветвали с него по тематиката и той ги е посъветвал, че „ базовият приход е добра концепция “, написа BBC. Говорител на властта въпреки всичко увери, че все още „ няма проекти за въвеждане на повсеместен базов приход “.
От една страна Хинтън е на мнение, че AI фактически ще усили продуктивността и благосъстоянието, само че от друга, продължава той, парите ще отидат при богатите, „ а не при хората, чиито работни места ще бъдат изгубени, и това ще бъде доста неприятно за обществото “.
Професор Хинтън е пионер в региона на невронните мрежи, които са теоретичната основа зад настоящия взрив в изкуствения разсъдък. До предходната година той работеше в Гугъл, само че напусна софтуерния колос, с цел да може да приказва по-свободно за заплахите от нерегулирания AI.
Що се отнася до концепцията за повсеместен базов приход, тя се показва в поемането на ангажимент от страна на страната да заплаща на всички свои жители избрана сума, която да покрива главните им разноски за живот – без значение дали работят, или не.
Критиците настояват, че това би било извънредно скъпо и би отклонило средства от публичните услуги, като в това време не е наложително да помогне за понижаване на бедността.
Хинтън обръща внимание на друго – опасността от потреблението на изкуствения разсъдък за военни цели и нежеланието на държавните управления да лимитират тази му приложимост. Конкуренцията за бързо създаване на артикули значи, че съществува риск софтуерните компании „ да не положат задоволително старания за сигурността “, обръща внимание професорът.
Прогнозата на Хинтън е, че след 5 до 20 години има заплаха „ AI да се пробва да вземе превъзходство “.
Това би довело до „ опасност на равнище изгубване “ за хората, тъй като може да се окаже, че сме „ основали форма на разсъдък, която е просто по-добра от биологичния разсъдък... Това е доста обезпокоително за нас “.
Според него AI би могъл „ да еволюира “, „ да се стимулира да прави повече от себе си “ и самостоятелно „ да развие подцел за приемане на надзор “.
Той сподели, че към този момент има доказателства за огромни езикови модели – тип логаритъм на AI, употребен за генериране на текст, какъвто е ChatGPT – които избират да бъдат лъжливи.
Най-загрижен съм за момента, когато те биха могли независимо да вземат решение за ликвидиране на хора “, сподели той.
Професор Хинтън съобщи, че може да е належащо нещо сходно на Женевските конвенции – интернационалните контракти, които откриват правни стандарти за филантропично потребление по време на война – с цел да се контролира военното потребление на AI.
Но не мисля, че това ще се случи, до момента в който не се случат доста неприятни неща “, добави той.
Запитан дали Западът е в конкуренция с автокрации, като Русия и Китай, във връзка с военното потребление на AI в стила на плана „ Манхатън “, имайки поради проучванията на нуклеарните оръжия по време на Втората международна война, професор Хинтън отговори: „ [Руският президент Владимир] Путин сподели преди няколко години, че който управлява ИИ, управлява света. Така че си представям, че те работят доста интензивно “.
За благополучие, Западът евентуално е много по-напред от тях в региона на научните проучвания. Вероятно към момента сме малко по-напред от Китай. Но Китай влага повече запаси. И по този начин, във връзка с военните използва, мисля, че ще има конкуренция “.
Според Хинтън по-доброто решение е да се забрани потреблението на изкуствен интелект за военни цели.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ