Проблемът е многопластов и само такова може да бъде решението

Проблемът е многопластов и единствено такова може да бъде решението му

В последните години, изборната интензивност в България бележи забележителен спад, който провокира паника измежду политически анализатори, общественици и жители. Според формалните данни на Централната изборна комисия (ЦИК), процентът на гласувалите жители понижава с всяка минала година, достигайки рекордно ниски равнища на последните парламентарни и локални избори. Въпросът, който се слага, е за какво толкоз огромен брой българи избират да не гласоподават и какво стои зад този феномен?
Недоверие в политическата система
Една от главните аргументи за ниската изборна интензивност е недоверието в политическата система и институциите. Много българи считат, че техният глас няма действително значение и че смяната е невъзможна, без значение кой е на власт. Скандали, корупция и липса на бистрота във властта подкопават вярата на гласоподавателите в демократичния развой.
Емиграция и демографски фактори
Сред обективните аргументи за намалелите гласоподаватели е, че България е една от страните в Европейския съюз с най-висока емиграция. Много млади и дейни жители напущат страната в търсене на по-добри благоприятни условия в чужбина. Тези хора постоянно не вземат участие в избори, макар че имат право да гласоподават отдалечено. Освен това, застаряващото население на страната също въздейства на общия брой гласоподаватели.
Социална и икономическа неустойчивост
Социалната и икономическата неустойчивост също играят роля в ниската изборна интензивност. Много хора са заети с ежедневните си проблеми и се усещат отчуждени от политическите процеси. Финансовите усложнения и неналичието на вероятности могат да доведат до незаинтересованост и чувство за беззащитност, което понижава мотивацията за присъединяване в избори.
Липса на политическа просвета и гражданско обучение
Политическата просвета и гражданското обучение също имат забележителен резултат върху изборната интензивност. В България, образованието по гражданско обучение постоянно е неефективно и незадоволително. Много хора не схващат изцяло смисъла на своето присъединяване в демократичния развой или не са наясно по какъв начин действа политическата система. Това води до ниска ангажираност и интензивност по време на избори.

За да се усъвършенства изборната интензивност, е належащо да се подхващат съответни ограничения на разнообразни равнища.

Укрепване на доверието в институциите : Повишаване на прозрачността и отговорността на политическите фигури и институции може да върне доверието на жителите в изборния развой.

Подкрепа за нови политически придвижвания и водачи : Насърчаване на нови и обещаващи политически обединения може да даде на гласоподавателите същински други възможности и да увеличи интереса към присъединяване в избори.

Подобряване на обществената и икономическата обстановка : Инвестиции в обществени и стопански планове, които адресират ежедневните проблеми на хората, могат да покачат възприятието на ангажираност и присъединяване в демократичния развой.

Засилване на гражданското обучение : Подобряване на образованието по гражданско обучение и поощряване на интензивно гражданско присъединяване още от ранна възраст могат да изградят по-силна политическа просвета в страната.

Ниската изборна интензивност в България е комплициран феномен, който изисква многоаспектен метод за схващане и решение. Само посредством комбинирането на старания в посока на повишение на доверието, даване на нови благоприятни условия и подсилване на гражданското общество, може да се реализира по-високо равнище на присъединяване в изборите. Демокрацията изисква ангажираност, а ангажираността стартира с разбирането и чувството, че всеки глас има значение.