Къде в Европа се наливат най-много пари в AI и къде се нарежда България?
Европа е изправена пред провокации при внедряването на изкуствения разсъдък, в това число регулаторни спънки и дефицит на квалифицирани експерти. В рамките на NextGenerationEU (NGEU) блокът е заделил 4.4 милиарда евро за начинания в региона на изкуствения разсъдък, а като водачи се обрисуват две южноевропейски страни.
Изкуственият разсъдък (AI) трансформира световния стопански пейзаж, като се трансформира в съществена мощ в цифровата област и подтиква нововъведенията в разнообразни браншове.
Според прогнозите на промишлеността до 2030 година AI ще способства за повече от 11 трилиона евро в международната стопанска система. Очаква се изкуственият разсъдък и роботиката взаимно да провокират основаването на към 60 милиона нови работни места в международен мащаб до 2025 година, което акцентира решаващото значение на цифровизацията за стимулиране на икономическия напредък.
С целеустремено предпочитание да се изравни със международните софтуерни водачи Европейският съюз ускорява напъните си за консолидиране и развиване на AI, като слага специфичен акцент върху укрепването на цифровата инфраструктура и качества в своите страни членки.
Въпреки тези оптимистични прогнози обаче провокациите остават.
Велина Лилянова, откривател в Европейската парламентарна изследователска работа, акцентира бавното внедряване на AI в Европа в сериозни браншове като опазването на здравето и обществената администрация.
Европа има уязвимост в това отношение “, твърди тя в неотдавнашното си изследване, озаглавено „ Инвестиции в изкуствен интелект в националните проекти за възобновяване и резистентност “.
Предизвикателствата пред внедряването на AI
Лилянова показва, че Европа е изправена пред няколко провокации, които попречват по-широкото нахлуване на AI, в това число регулаторни бариери, проблеми с доверието, дефицит на цифрови умения и ниски равнища на цифровизация на фирмите.
Държавите членки би трябвало да се оправят с тези бариери, с цел да улеснят необятното нахлуване “, разяснява тя, представена от Euronews, като акцентира нуждата от регулаторни промени, повишение на цифровите умения и стимулиране на цифровизацията на фирмите.
Европейската комисия сложи амбициозни цели за 2030 година: стремежът е 90% от дребните и междинните предприятия (МСП) в Европейски Съюз да реализират най-малко главно равнище на цифрова активност, а 75% от фирмите в блока да внедрят технологии като калкулации в облак, изкуствен интелект и огромни данни.
Как европейските страни влагат в AI
Стратегиите за вложение в AI се разграничават доста в обособените страни членки на Европейски Съюз, като варират от директно финансиране на научноизследователската и развойната активност (НИРД) до непряка поддръжка посредством цифровизация на бизнеса и публичните услуги, както в детайли е разказано от Лилянова.
В Националния проект за възобновяване и резистентност на Испания да вземем за пример особено се отпускат средства за подсилване на развиването на AI, като задачата е страната да се нарежда като водач в региона на научните достижения и нововъведенията в региона на изкуствения разсъдък. Планът се концентрира върху създаването на принадлежности и приложения на AI на испански език за повишение на продуктивността в частния бранш и успеваемостта в обществената администрация.
Стратегическата стратегия на Италия за AI (2022-2024 г.), съобразена с по-широката тактика на Европейски Съюз, има за цел да трансформира страната в международен център за проучвания и нововъведения в региона на изкуствения разсъдък посредством повишение на уменията и привличане на водещи гении в тази софтуерна сфера.
Дания употребява мощната си екосистема за НИРД и високия дигитален интензитет измежду МСП, с цел да усъвършенства националната си цифрова тактика, включвайки AI за възстановяване на обществената администрация посредством промени.
AI конкуренция: Коя страна води по вложения в Европейски Съюз?
Съвместният проучвателен център на Европейската комисия извърши обстоен разбор на финансирането, обвързвано с AI, в страните от Европейски Съюз.
Според изследването за 2023 година инструментът на Европейски Съюз NGEU и неговият Механизъм за възобновяване и резистентност (RRF) съставляват 70% от общите вложения в цифровата промяна. От общо 116.8 милиарда евро, отпуснати по RRF за „ Цифровото десетилетие “, 4.376 милиарда евро са предопределени за планове в региона на изкуствения разсъдък.
Разбивката на националните вложения демонстрира, че Италия е отличник, като възнамерява 1.895 милиарда евро за планове, свързани с AI. След нея се подрежда Испания с 1.2 милиарда евро. Заедно двете южноевропейски страни съставляват 71% от общите вложения, разпределени за планове, свързани с изкуствен интелект в границите на отпуснатите по проектите за възобновяване целеви средства.
Средното за Европейски Съюз е малко над 162 млн. евро, а България е планувала малко над 16 млн. евро.
Европейските страни отделят приблизително близо 3% от своите средства за цифровизация за планове, свързани с изкуствен интелект. България дружно с Швеция, Нидерландия и Австрия са в долната част на класацията, като отделят по-малко от 1% от бюджетите си за AI планове.
Изкуственият разсъдък (AI) трансформира световния стопански пейзаж, като се трансформира в съществена мощ в цифровата област и подтиква нововъведенията в разнообразни браншове.
Според прогнозите на промишлеността до 2030 година AI ще способства за повече от 11 трилиона евро в международната стопанска система. Очаква се изкуственият разсъдък и роботиката взаимно да провокират основаването на към 60 милиона нови работни места в международен мащаб до 2025 година, което акцентира решаващото значение на цифровизацията за стимулиране на икономическия напредък.
С целеустремено предпочитание да се изравни със международните софтуерни водачи Европейският съюз ускорява напъните си за консолидиране и развиване на AI, като слага специфичен акцент върху укрепването на цифровата инфраструктура и качества в своите страни членки.
Въпреки тези оптимистични прогнози обаче провокациите остават.
Велина Лилянова, откривател в Европейската парламентарна изследователска работа, акцентира бавното внедряване на AI в Европа в сериозни браншове като опазването на здравето и обществената администрация.
Европа има уязвимост в това отношение “, твърди тя в неотдавнашното си изследване, озаглавено „ Инвестиции в изкуствен интелект в националните проекти за възобновяване и резистентност “.
Предизвикателствата пред внедряването на AI
Лилянова показва, че Европа е изправена пред няколко провокации, които попречват по-широкото нахлуване на AI, в това число регулаторни бариери, проблеми с доверието, дефицит на цифрови умения и ниски равнища на цифровизация на фирмите.
Държавите членки би трябвало да се оправят с тези бариери, с цел да улеснят необятното нахлуване “, разяснява тя, представена от Euronews, като акцентира нуждата от регулаторни промени, повишение на цифровите умения и стимулиране на цифровизацията на фирмите.
Европейската комисия сложи амбициозни цели за 2030 година: стремежът е 90% от дребните и междинните предприятия (МСП) в Европейски Съюз да реализират най-малко главно равнище на цифрова активност, а 75% от фирмите в блока да внедрят технологии като калкулации в облак, изкуствен интелект и огромни данни.
Как европейските страни влагат в AI
Стратегиите за вложение в AI се разграничават доста в обособените страни членки на Европейски Съюз, като варират от директно финансиране на научноизследователската и развойната активност (НИРД) до непряка поддръжка посредством цифровизация на бизнеса и публичните услуги, както в детайли е разказано от Лилянова.
В Националния проект за възобновяване и резистентност на Испания да вземем за пример особено се отпускат средства за подсилване на развиването на AI, като задачата е страната да се нарежда като водач в региона на научните достижения и нововъведенията в региона на изкуствения разсъдък. Планът се концентрира върху създаването на принадлежности и приложения на AI на испански език за повишение на продуктивността в частния бранш и успеваемостта в обществената администрация.
Стратегическата стратегия на Италия за AI (2022-2024 г.), съобразена с по-широката тактика на Европейски Съюз, има за цел да трансформира страната в международен център за проучвания и нововъведения в региона на изкуствения разсъдък посредством повишение на уменията и привличане на водещи гении в тази софтуерна сфера.
Дания употребява мощната си екосистема за НИРД и високия дигитален интензитет измежду МСП, с цел да усъвършенства националната си цифрова тактика, включвайки AI за възстановяване на обществената администрация посредством промени.
AI конкуренция: Коя страна води по вложения в Европейски Съюз?
Съвместният проучвателен център на Европейската комисия извърши обстоен разбор на финансирането, обвързвано с AI, в страните от Европейски Съюз.
Според изследването за 2023 година инструментът на Европейски Съюз NGEU и неговият Механизъм за възобновяване и резистентност (RRF) съставляват 70% от общите вложения в цифровата промяна. От общо 116.8 милиарда евро, отпуснати по RRF за „ Цифровото десетилетие “, 4.376 милиарда евро са предопределени за планове в региона на изкуствения разсъдък.
Разбивката на националните вложения демонстрира, че Италия е отличник, като възнамерява 1.895 милиарда евро за планове, свързани с AI. След нея се подрежда Испания с 1.2 милиарда евро. Заедно двете южноевропейски страни съставляват 71% от общите вложения, разпределени за планове, свързани с изкуствен интелект в границите на отпуснатите по проектите за възобновяване целеви средства.
Средното за Европейски Съюз е малко над 162 млн. евро, а България е планувала малко над 16 млн. евро.
Европейските страни отделят приблизително близо 3% от своите средства за цифровизация за планове, свързани с изкуствен интелект. България дружно с Швеция, Нидерландия и Австрия са в долната част на класацията, като отделят по-малко от 1% от бюджетите си за AI планове.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ