Нека веднага да кажа, че тук не обсъждам кандидатурата на

Нека незабавно да кажа, че тук не разисквам кандидатурата на Васил Терзиев. Чакам да чуя по-конкретните му хрумвания за София, с цел да си изработя мнение, надявайки се, че ги има, само че ги пази за началото на акцията. На идващите редове ще си разреша да поразсъждавам върху въпроса за фамилията му и Държавна сигурност - тема, която към този момент 34 години господства политическия ни живот.

В един съвършен свят, където демократичната народна власт е победила, децата не могат да дават отговор за родителите си. В днешния свят обаче политическите идентичности най-често са групови: католици и протестанти в Ирландия, постфранкисти и пострепубликанци в Испания, клерикали и социалисти във Франция. Какво е " отговорен "  един жител на Северна Македония, че е албанец, което като че ли естествено го тласка към съответните етнически партии? Защо чакаме кметът на София да бъде роден в София, да не би Фандъкова да е избрала да се роди в Самоков?

Виновен ли е Терзиев за греховете на фамилията си?

Ако помислите над сходни образци, ще си дадете сметка, че колкото и съвременна да ни наподобява актуалната политика, в нея остава сянката на един кланов миг: тоя е от нашите - онзи не е. Може да не ми харесва, само че го виждам - за тъмносините господин Терзиев не е наш.

Въпросът, който не успяхме да решим, е следният: какво да направи един човек, който желае да напусне своя клан и да иде при другите, чиито хрумвания споделя. Да се разкае, да си признае греховете? Добре, само че в случай че самият човек няма грехове? Ако погледнем обратно, ще си дадем сметка, че болшевик и антикомунист в България действат като етнически характерности. И преди 1989, и след нея. Според мен тази некадърност на демокрацията да обръща и интегрира дейци на остарелия режим беше нейна съдбовна неточност, само че няма по какъв начин да върнем времето.

И въпреки всичко за какво десните са по този начин чувствителни по тематиката родословие? Не тъй като са възприели комунистическия фасон на " обективната виновност ", както назоваха преследването на цели семейства при режима на Енвер Ходжа. Струва ми се, че главната контузия при тях пристигна от това, че цялото първо, та даже второ десетилетие в редиците им непрестанно биваха разкривани секрети сътрудници на Държавна сигурност. Колкото по-яростно громеше предишното даден деятел, толкоз по-вероятно беше той да се окаже с досие. А тематиката беше изкусно употребена от съперници и външни зложелатели в политическата борба. Така и до през днешния ден. Повтарят, че Христо Иванов да вземем за пример бил от комунистически жанр, забравяйки, че майка му беше измежду първите борци против режима, а дядо му - просто погубен от Сталин. Ама и гибелта не оказва помощ. Бил от другите и толкоз.

Съветваха господин Терзиев да отвори досиетата на своите родственици. Добре, доста досиета се отвориха, само че утешение не настъпи. По-убедително за мен би било в случай че самият човек, който се пробва да напусне клана си, изследва това минало и го проучва обществено, добавяйки личните си мемоари, фамилните разкази, може би историите на хора, чиито ориси са разрушили неговите родственици, знам ли. Трябва да усетим, че се случва нещо вътре в душата му, че открива, осъзнава. А не просто, че пиарите му са подшушнали да се " извини ".

Народна република България, Държавна сигурност и досиетата

Повечето българи са уверени, че фамилните връзки с Държавна сигурност са причина за първия милион на новите богати - разказът за куфарчетата с пари, дадени от/на партийни приятели, не слиза от медиите към този момент трийсет години. Тук няма единствено злоба. Комунистическият режим силово спираше развиването на едни родове, на други помагаше и какъв брой време би трябвало да мине, с цел да забравим това, не знам. Но за началния бизнес на господин Терзиев към този момент излязоха изявления, които ще се множат - с тях ще пропагандират левия гласоподавател. По принцип българинът не е американец, не обича богатите, подозира ги, даже когато сами са натрупали богатството си.

Щом заговорим за предишното, на часа се появява тематиката за лустрацията - сякаш бързаме да го изтрием. Имаше смисъл от възбрана за заемане на управителни постове от дейци на режима през 1990-те години, и то за избран интервал, тъй като другото не е народна власт. Какво тъкмо можем да лустрираме през днешния ден, аз мъчно си представям. Костадинов няма досие, а промяната на Каракачанов с Джамбазки май не си коства усилието. Всъщност в 49-тя парламент има рекордно дребен брой сътрудници на Държавна сигурност: Румен Гечев от Българска социалистическа партия и Рамадан Аталай от Движение за права и свободи, и двамата на по 66 години. По този мотив Екатерина Бончева от Комисията по досиетата сподели, че се е случила " естествена лустрация ", свързана със промяната на поколенията. Трябва ли да се направи освен това сега, не знам, багра се, че с едно такова закъсняло деяние може да послужи за отклонение на вниманието от по-важни въпроси (прокуратура, съветски сътрудници, неофашисти).

Затова пък доста софиянци упорстват за лустрация на града от изобилните комунистически или просто съветски имена и монументи. Внимателно и с мярка, несъмнено. Тази борба няма да е лесна, само че пък ето един метод за заемане на място в демократичния свят от политиците, което не зависи от родителите.

Г-н Терзиев загатна и това, че градът има потребност от музей на комунизма, за което приказваме от дълго време. Този на социалистическото изкуство, фиктивен от Вежди Рашидов, по общо мнение е неуспех - в двора са стоварени едни статуи без всякакво пояснение, а в галерията се излагат всевъзможни неща. Един музей на комунизма би трябвало да споделя историята на режима, да покаже очакванията, закононарушенията, миграцията, панелките, москвичите, с една дума отминалия живот, който софиянци да си напомнят. Това няма да е лесна работа и в случай че общината се хване, уповавам се да намерят куратори с интернационален опит, които да го създадат забавен и богат. Ще е тъжно, в случай че това е просто следващият идеологически жест за демонстриране на правоверност. Така че аз не бих бързал.

Защо тъкмо Терзиев ли?

Ще попитате защо им трябваше на ПП-ДБ да оферират претендент, който през цялото време им основава такива проблеми, за какво не го направиха министър на нововъведенията, а го издигат за кмет. Из медиите срещнах няколко вида отговори. Най-зле ми звучи това, че не са съумели да се схванат и за това са взели непартиен претендент. Горко на такава коалиция! Опоненти отляво считат, че господин Терзиев обилно е финансирал тези обединения и те са му задължени.

Най-оптимистичното пояснение за мен е, че обединението самоуверено е решила да поеме риска от цялата тази канонада, с цел да обърне страницата и да преструктурира политическото пространство. Огнян Минчев да вземем за пример сподели, че тези избори ще бележат края на остарялото разделяне на ляво и дясно и на негово място ще пристигна съревнование сред демократично и консервативно. Други споделят: сред световно и протекционистко, трети - между напредък и шовинизъм. А може би просто същинско дясно и ляво, което се основава на политики, не на знаци.

Не знам дали умишлено са създали този опасен ход, само че ще е добре, в случай че най-накрая преодолеем културната война сред комунисти и антикомунисти, която беляза тези десетилетия. С памет за предишното и почитание към жертвите. Но и взор към бъдещето, в което мислим да живеем.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.