Наш дипломат разкри джендър капаните в Истанбулската конвенция
Нека не се заблуждаваме. Истанбулската спогодба може да наподобява безопасен документ на пръв взор. Тя в действителност съдържа рационални оферти за битка против дискриминирането и насилието против дамите. Кой е против това? Но в нея е вмъкната една думичка „ Gender “ староанглийска дума за „ вид “, „ тип “ и до неотдавна използвана наедно с другата дума „ Sex “ (пол) за дефиниране на биологичния пол на индивида, разяснява в " Труд " Антон Гицов, наш посланик, който живее в Лондон.
В последните две-три десетилетия обаче в Америка и редица страни в Европа стартира да се постанова един нов стандарт – на човек, роден като мъж, само че заявяващ, че възприема себе си, на основата на „ gender “ като жена, вкарана в неверното тяло. Биологичният ти пол може да е мъжки, само че това не е значително, значимото е, че в персонална, обществена и културна вероятност ти можеш да определяш своята половост като женска и обществото би трябвало да признава и пази тази твоя еднаквост.
Съответно, в тези страни се одобряват и законодателства, разрешаващи тези мъже да одобряват женски имена и да се пререгистрират като персони от женски пол. Чл. 2, т. 2 на конвенцията приканва страните да обръщат особено внимание на дамите, жертви на принуждение на основата на „ gender “.
Вкарването на термина „ gender “ е съзнателно, то има за цел да обезпечи отбрана против принуждение не просто и освен на дамите, като биологичен пол, само че и на „ дамите “, които в действителност са родени като мъже, само че са декларирали, че се усещат като дами и този цивилен и обществен статут им е публично приет. В член 4, т. 3 се приказва, че конвенцията следва да се ползва от страните без дискриминация въз основа на „ sex “ (пол) и „ gender “ (социален пол).
Но дали едно общество в дадена страна ще одобри съществуването на някакъв различен пол, при който един мъж може да съобщи предпочитание и получава публично право да бъда именуван жена и противоположното, далище одобри узаконяването на еднополови бракове и осиновяване на деца от такива брачни двойки, е въпрос на народен консенсус, на национални, религиозни и културни обичаи. Преобладаващата част от страните в света, сред които и България, не одобряват такива правила.
Но с изключение на обидният факт, че е допустимо в сгода на политически правилния Брюксел, Народното събрание да натрапи на обществото ни конвенцията, като я ратифицира, този акт ще има съответни последици за страната и обществото ни. С утвърждението й България автоматизирано признава по този начин наречения „ обществен пол “, а оттова и правото на един мъж да реши, че желае да бъде жена и на процедура да бъде признат и публично регистриран ката такава.
Един подобен мъж евентуално ще вземе хормони ище му порастат гърди, ще изреже половите си органи, ще стартира да се облича и гримира като жена. Ще наподобява и като жена, с тази разлика, че няма да има детеродни органи и спре ли да взема хормони, отначало ще й/му порасне брада. Биологически „ тя “ ще си остава мъж, въпреки и скопен. На процедура обаче, страната ще би трябвало да й обезпечи всичките права и привилегии, които се поставят на една жена.
Ще й се издаде нов паспорт с женско име, ще има право да подписа брак с различен мъж, нали е „ жена “, и право да осинови с него деца, на които да бъде „ майка “. Ще има право да употребява „ евини “ плажове и дамски тоалетни. Както и да взе участие в спортни надпревари като жена и заради преимуществата на биологическия си пол да печели дори медали. Такива случаи по света към този момент има.
Разбира се, дискриминирането и насилието, учредено на основата на „ обществен пол “, ще се отнася и за дамите, решили, приели и приети публично да бъдат мъже. Те си изрязват гърдите, взимат хормони и им пораства брада, обличат се и наподобяват като мъже, само че не могат да вършат деца.
Във Англия пресата изнесе случай на жена, станала „ мъж “, само че не премахнала детеродните си органи и като мъж започнал/а хомосексуална връзка с различен мъж. Само че по едно време забременяла. Защото като пасивна страна в хомовръзката, същинското полово наслаждение за него/нея е присъединяване в акта с вагината си.
Между прочее има и случаи на мъже, станали „ дами “, само че макар, че са се оказали в „ неверното тяло “, не отстраняват половите си органи. По съображения, въпреки всичко те са източник на полово наслаждение.
Конвенцията изисква и въвеждане в учебните заведения на съответни просветителни стратегии. Децата би трябвало да възприемат съществуването на „ обществен пол “ и опцията някое вътре в себе си да усеща, че е попаднало в „ непознатото тяло “. И в случай че това е по този начин, те към този момент не могат да бъдат определяни в учебно заведение като девойки или момчета, а като „ trasndgender “ (трансджендър – в този момент и този термин очевидно ще влезе лексикона на последователите на теорията за „ обществения пол “), и когато завършат образованието си, ще може да подхващат прехода към другия пол.
Затова и в учебните заведения в някои европейски страни към този момент има обособени тоалетни за транджендърни възпитаници. Лично аз имам внук, който неотдавна приключи гимназия в Лондон, и в неговото учебно заведение има такива транджендърни възпитаници и трансджендърна тоалетна. – Те наподобяват отнесени, споделя той, комплицирани, без другари измежду естествените момчета и девойки.
Според психолози въвеждането и практикуването на такива обрадователни стратегии в учебните заведения е рисково, още повече, че проповядващите трансджендърната доктрина вършат съществени опити да наложат такива деца още на 16 годишна възраст да могат да се подлагат на хормонална терапия, а на 18 години и да могат да се подлагат на хирургическа намеса, което е обвързвано с вдишване на сериозен риск във връзка с това какъв живот ги чака в бъдеще.
Научни проучвания демонстрират, че на такава възраст подрастващите са неспособни вярно да преценят риска от необратима хирургическа интервенция. А рисковете са огромни. Чисто в здравен аспект, хормоналната терапия е обвързвана с повишение на кръвното налягане, инсулти и инфаркти и други болести.
В психичен аспект, в доста случаи миналите необратима хирургическа промяна на по-късен стадий осъзнават, че са създали неточност и изпадат в меланхолия. В Швеция, самоубийствата измежду тези, които са подхванали такава промяна, в процентно отношение неведнъж надминават тези измежду хората, определящи пола си единствено по-биологичен симптом.
Д-р Мишел Кретеба, президент на Американския Педиатричен лицей, излага следния мотив против „ транджендърната “ доктрина във връзка с подрастващите. Тя показва, че защото близнаците имат 100% еднакъв ДНК, би следвало в случай че единият се изживява като трансджендърен, то по този начин би трябвало и да е с другия.
Но съгласно едно огромно проучване на близнаци в подрастваща възраст, единствено 28% са се декларирали като попадащи в трансджендърна категория, което демонстрира, че те са се поддали на външно въздействие, и са по-скоро психично комплицирани, а не „ родени в неверното тяло “.
Тя утвърждава, че е допустимо подрастващи деца заради разнообразни условия да имат психични терзания във връзка с пола си (и у нас децата назовават някое момиче „ мъжкарана “ или някое момче „ женчо “, което се отразява на душeвността на потърпевшите), само че в по-късен стадий на живота си те преодоляват това.
България има свои исторически, религиозни, обществени и културни обичаи и правила, според които полът на една жена или мъж се дефинира единствено по биологичен симптом, а не по някакъв различен „ обществен “ симптом, при който мъж може да се самоопредели и трансформира като „ жена “ или жена да се трансформира като „ мъж “. Българските парламентаристи би трябвало да се съобразят с това при разискването на Истанбулската спогодба, още повече, че утвърждението й ще демонстрира неуважение към настройките на българското общество и може да има нездравословни за подрастващото потомство последствия.
В последните две-три десетилетия обаче в Америка и редица страни в Европа стартира да се постанова един нов стандарт – на човек, роден като мъж, само че заявяващ, че възприема себе си, на основата на „ gender “ като жена, вкарана в неверното тяло. Биологичният ти пол може да е мъжки, само че това не е значително, значимото е, че в персонална, обществена и културна вероятност ти можеш да определяш своята половост като женска и обществото би трябвало да признава и пази тази твоя еднаквост.
Съответно, в тези страни се одобряват и законодателства, разрешаващи тези мъже да одобряват женски имена и да се пререгистрират като персони от женски пол. Чл. 2, т. 2 на конвенцията приканва страните да обръщат особено внимание на дамите, жертви на принуждение на основата на „ gender “.
Вкарването на термина „ gender “ е съзнателно, то има за цел да обезпечи отбрана против принуждение не просто и освен на дамите, като биологичен пол, само че и на „ дамите “, които в действителност са родени като мъже, само че са декларирали, че се усещат като дами и този цивилен и обществен статут им е публично приет. В член 4, т. 3 се приказва, че конвенцията следва да се ползва от страните без дискриминация въз основа на „ sex “ (пол) и „ gender “ (социален пол).
Но дали едно общество в дадена страна ще одобри съществуването на някакъв различен пол, при който един мъж може да съобщи предпочитание и получава публично право да бъда именуван жена и противоположното, далище одобри узаконяването на еднополови бракове и осиновяване на деца от такива брачни двойки, е въпрос на народен консенсус, на национални, религиозни и културни обичаи. Преобладаващата част от страните в света, сред които и България, не одобряват такива правила.
Но с изключение на обидният факт, че е допустимо в сгода на политически правилния Брюксел, Народното събрание да натрапи на обществото ни конвенцията, като я ратифицира, този акт ще има съответни последици за страната и обществото ни. С утвърждението й България автоматизирано признава по този начин наречения „ обществен пол “, а оттова и правото на един мъж да реши, че желае да бъде жена и на процедура да бъде признат и публично регистриран ката такава.
Един подобен мъж евентуално ще вземе хормони ище му порастат гърди, ще изреже половите си органи, ще стартира да се облича и гримира като жена. Ще наподобява и като жена, с тази разлика, че няма да има детеродни органи и спре ли да взема хормони, отначало ще й/му порасне брада. Биологически „ тя “ ще си остава мъж, въпреки и скопен. На процедура обаче, страната ще би трябвало да й обезпечи всичките права и привилегии, които се поставят на една жена.
Ще й се издаде нов паспорт с женско име, ще има право да подписа брак с различен мъж, нали е „ жена “, и право да осинови с него деца, на които да бъде „ майка “. Ще има право да употребява „ евини “ плажове и дамски тоалетни. Както и да взе участие в спортни надпревари като жена и заради преимуществата на биологическия си пол да печели дори медали. Такива случаи по света към този момент има.
Разбира се, дискриминирането и насилието, учредено на основата на „ обществен пол “, ще се отнася и за дамите, решили, приели и приети публично да бъдат мъже. Те си изрязват гърдите, взимат хормони и им пораства брада, обличат се и наподобяват като мъже, само че не могат да вършат деца.
Във Англия пресата изнесе случай на жена, станала „ мъж “, само че не премахнала детеродните си органи и като мъж започнал/а хомосексуална връзка с различен мъж. Само че по едно време забременяла. Защото като пасивна страна в хомовръзката, същинското полово наслаждение за него/нея е присъединяване в акта с вагината си.
Между прочее има и случаи на мъже, станали „ дами “, само че макар, че са се оказали в „ неверното тяло “, не отстраняват половите си органи. По съображения, въпреки всичко те са източник на полово наслаждение.
Конвенцията изисква и въвеждане в учебните заведения на съответни просветителни стратегии. Децата би трябвало да възприемат съществуването на „ обществен пол “ и опцията някое вътре в себе си да усеща, че е попаднало в „ непознатото тяло “. И в случай че това е по този начин, те към този момент не могат да бъдат определяни в учебно заведение като девойки или момчета, а като „ trasndgender “ (трансджендър – в този момент и този термин очевидно ще влезе лексикона на последователите на теорията за „ обществения пол “), и когато завършат образованието си, ще може да подхващат прехода към другия пол.
Затова и в учебните заведения в някои европейски страни към този момент има обособени тоалетни за транджендърни възпитаници. Лично аз имам внук, който неотдавна приключи гимназия в Лондон, и в неговото учебно заведение има такива транджендърни възпитаници и трансджендърна тоалетна. – Те наподобяват отнесени, споделя той, комплицирани, без другари измежду естествените момчета и девойки.
Според психолози въвеждането и практикуването на такива обрадователни стратегии в учебните заведения е рисково, още повече, че проповядващите трансджендърната доктрина вършат съществени опити да наложат такива деца още на 16 годишна възраст да могат да се подлагат на хормонална терапия, а на 18 години и да могат да се подлагат на хирургическа намеса, което е обвързвано с вдишване на сериозен риск във връзка с това какъв живот ги чака в бъдеще.
Научни проучвания демонстрират, че на такава възраст подрастващите са неспособни вярно да преценят риска от необратима хирургическа интервенция. А рисковете са огромни. Чисто в здравен аспект, хормоналната терапия е обвързвана с повишение на кръвното налягане, инсулти и инфаркти и други болести.
В психичен аспект, в доста случаи миналите необратима хирургическа промяна на по-късен стадий осъзнават, че са създали неточност и изпадат в меланхолия. В Швеция, самоубийствата измежду тези, които са подхванали такава промяна, в процентно отношение неведнъж надминават тези измежду хората, определящи пола си единствено по-биологичен симптом.
Д-р Мишел Кретеба, президент на Американския Педиатричен лицей, излага следния мотив против „ транджендърната “ доктрина във връзка с подрастващите. Тя показва, че защото близнаците имат 100% еднакъв ДНК, би следвало в случай че единият се изживява като трансджендърен, то по този начин би трябвало и да е с другия.
Но съгласно едно огромно проучване на близнаци в подрастваща възраст, единствено 28% са се декларирали като попадащи в трансджендърна категория, което демонстрира, че те са се поддали на външно въздействие, и са по-скоро психично комплицирани, а не „ родени в неверното тяло “.
Тя утвърждава, че е допустимо подрастващи деца заради разнообразни условия да имат психични терзания във връзка с пола си (и у нас децата назовават някое момиче „ мъжкарана “ или някое момче „ женчо “, което се отразява на душeвността на потърпевшите), само че в по-късен стадий на живота си те преодоляват това.
България има свои исторически, религиозни, обществени и културни обичаи и правила, според които полът на една жена или мъж се дефинира единствено по биологичен симптом, а не по някакъв различен „ обществен “ симптом, при който мъж може да се самоопредели и трансформира като „ жена “ или жена да се трансформира като „ мъж “. Българските парламентаристи би трябвало да се съобразят с това при разискването на Истанбулската спогодба, още повече, че утвърждението й ще демонстрира неуважение към настройките на българското общество и може да има нездравословни за подрастващото потомство последствия.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ